Забрана за парично компенсиране на неизползван платен годишен отпуск

доц. д-р Андрей Александров
на 16 Ноем 2023

Въпрос:
➤ Наш дългогодишен служител има натрупан платен годишен отпуск за минали години, който няма възможност да използва накуп. С цел да не го загуби, как може да се изплати този отпуск?
Отговор:
Недопустимо е изплащането на обезщетение за този отпуск, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Според изричната забрана на чл. 178 КТ: „Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.“
Същевременно през 2010 г. беше възстановено едно по-старо решение на трудовото законодателството неизползваните отпуски да се погасяват по давност. Според чл. 176а КТ възможността за упражняване на правото на отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага отпускът. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176, ал. 2 КТ). Такъв ще е случаят, когато поради ползване на друг вид отпуск не е било възможно използването на част или на целия платен годишен отпуск в календарната година, за която се е полагал.
Действащият сега правен режим на погасяването на платения годишен отпуск по давност е различен в зависимост от годината, в която е възникнало правото на отпуск:
– За отпуските от 2009 г. и предходните години не се прилага правилото за погасяване по давност и те могат да се ползват докато трудовото правоотношение съществува, респ. да бъдат компенсирани парично при прекратяването му.
– За отпуските от 2010 г. и следващите години важат общите правила за погасяване на платения годишен отпуск с двегодишна давност. Така например отпускът за 2020 г. се погасява по давност на 31.12.2022 г.
От запитването не става ясно колко натрупани и неизползвани отпуски има лицето, но ако са за повече от 2 години назад във времето, те вероятно ще са погасени по давност и нито могат да се ползват реално, нито подлежат на парично компенсиране. Единственото мислимо решение, ако – разбира се – има такава финансова възможност и добра воля на работодателя, е служителят да бъде компенсиран с премиално възнаграждение (бонус) – еднократно плащане, например за отлично изпълнение на служебните задължения, чийто размер да покрива неизползваните отпуски. Отново следва да се подчертае, че счетоводно това плащане не трябва да се оформя като обезщетение за неизползван отпуск (по чл. 224 КТ), защото това би представлявало нарушение на трудовото законодателство.
С уважение:
доц. д-р Андрей Александров
Същевременно през 2010 г. беше възстановено едно по-старо решение на трудовото законодателството неизползваните отпуски да се погасяват по давност. Според чл. 176а КТ възможността за упражняване на правото на отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага отпускът. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176, ал. 2 КТ). Такъв ще е случаят, когато поради ползване на друг вид отпуск не е било възможно използването на част или на целия платен годишен отпуск в календарната година, за която се е полагал.
Действащият сега правен режим на погасяването на платения годишен отпуск по давност е различен в зависимост от годината, в която е възникнало правото на отпуск:
– За отпуските от 2009 г. и предходните години не се прилага правилото за погасяване по давност и те могат да се ползват докато трудовото правоотношение съществува, респ. да бъдат компенсирани парично при прекратяването му.
– За отпуските от 2010 г. и следващите години важат общите правила за погасяване на платения годишен отпуск с двегодишна давност. Така например отпускът за 2020 г. се погасява по давност на 31.12.2022 г.
От запитването не става ясно колко натрупани и неизползвани отпуски има лицето, но ако са за повече от 2 години назад във времето, те вероятно ще са погасени по давност и нито могат да се ползват реално, нито подлежат на парично компенсиране. Единственото мислимо решение, ако – разбира се – има такава финансова възможност и добра воля на работодателя, е служителят да бъде компенсиран с премиално възнаграждение (бонус) – еднократно плащане, например за отлично изпълнение на служебните задължения, чийто размер да покрива неизползваните отпуски. Отново следва да се подчертае, че счетоводно това плащане не трябва да се оформя като обезщетение за неизползван отпуск (по чл. 224 КТ), защото това би представлявало нарушение на трудовото законодателство.
С уважение:
доц. д-р Андрей Александров
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория Трудови правоотношения
06Дек2023
Неплатен отпуск за отглеждане на дете от 2 до 3-годишна възраст
от Аспасия Петкова
на 06 Дек 2023
03Ноем2023
Ваучери за храна по време на платен и неплатен отпуск, майчинство и временна нетрудоспособност
от проф. д-р Любка Ценова
на 03 Ноем 2023
28Юли2023
ДУК и отпуск за СОЛ, осигуряващ се на минималния праг
от проф. д-р Любка Ценова
на 28 Юли 2023
12Юни2023
Включване на отпуск по чл. 168 от КТ в обезщетението за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудово правоотношение
от доц. д-р Андрей Александров
на 12 Юни 2023