Последно актуализиран на 27 Април 2024 Включване на допълнителни трудови възнаграждения в съдържанието на трудовия договор
Отговор, предоставен отдоц. д-р Андрей Александров
на 14 Март 2023
Въпрос:
➤ Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ в задължителното съдържание на трудовия договор се включват и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Кои са те и в кои случаи се вписват в трудовия договор? Ако не се дължат допълнителни трудови възнаграждения, следва ли това обстоятелство изрично да е упоменато в трудовия договор? Във връзка с горното запитване имам още един въпрос: смятам да променя длъжностната характеристика на един от служителите и да включа допълнителни трудови задължения. Увеличеното трудово възнаграждение като основно или допълнително следва да отбележа в договора? Мога ли едностранно да намаля допълнителното трудово възнаграждение?
Отговор:
Трудовото законодателство урежда различни видове допълнителни трудови възнаграждения. Такива са посочени в гл. V от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - увеличеното възнаграждение за положен извънреден труд, за нощен труд, за придобит трудов стаж и професионален опит, за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“ и др. Съгласно чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда – текущо, за година или за друг период; промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; участие в печалбата; други. Тази разпоредба дава правното основание да се изплащат допълнителни трудови възнаграждения и извън изрично уредените в трудовото законодателство.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и периодичността на тяхното изплащане са задължителен елемент от съдържанието на индивидуалния трудовия договор. Кои са тези възнаграждения е определено в чл. 15 от НСОРЗ. На първо място, с постоянен характер са допълнителните трудови възнаграждения за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“ и за придобит трудов стаж и професионален опит. Освен тях „за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време“ (напр. някои видове премиални възнаграждения). Въпросът кои допълнителни трудови възнаграждения са с постоянен характер има важно практическо значение, защото възнаграждения, които нямат такъв характер, не участват при формирането на базата, от която се изчислява възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ и на обезщетенията по Кодекса на труда.
Следователно в трудовия договор следва да се включи поне допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, правото на което възниква винаги при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година. Допълнителни трудови възнаграждения, които имат пряко нормативно основание и/или специална уредба в колективния трудов договор (в случай че е сключен такъв), не е необходимо да бъдат възпроизвеждани и в индивидуалния трудов договор – напр. увеличеното възнаграждение за положен извънреден труд се дължи по силата на чл. 262 от КТ и няма нужда това да бъде изрично посочено в трудовия договор. Не е необходимо също изброяването на възнагражденията, които в конкретния случай не се дължат (като възнаграждение за научна и образователна степен „доктор“, ако служителят не е придобил такава степен или тя не е свързана с изпълняваната работа). Ако страните по трудовото правоотношение искат да договорят други допълнителни трудови възнаграждения от категорията на изброените в чл. 13 от НСОРЗ обаче, те трябва да постигнат изрично съгласие в трудовия договор, защото тези възнаграждения не следват пряко от закона.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и периодичността на тяхното изплащане са задължителен елемент от съдържанието на индивидуалния трудовия договор. Кои са тези възнаграждения е определено в чл. 15 от НСОРЗ. На първо място, с постоянен характер са допълнителните трудови възнаграждения за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“ и за придобит трудов стаж и професионален опит. Освен тях „за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време“ (напр. някои видове премиални възнаграждения). Въпросът кои допълнителни трудови възнаграждения са с постоянен характер има важно практическо значение, защото възнаграждения, които нямат такъв характер, не участват при формирането на базата, от която се изчислява възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ и на обезщетенията по Кодекса на труда.
Следователно в трудовия договор следва да се включи поне допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, правото на което възниква винаги при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година. Допълнителни трудови възнаграждения, които имат пряко нормативно основание и/или специална уредба в колективния трудов договор (в случай че е сключен такъв), не е необходимо да бъдат възпроизвеждани и в индивидуалния трудов договор – напр. увеличеното възнаграждение за положен извънреден труд се дължи по силата на чл. 262 от КТ и няма нужда това да бъде изрично посочено в трудовия договор. Не е необходимо също изброяването на възнагражденията, които в конкретния случай не се дължат (като възнаграждение за научна и образователна степен „доктор“, ако служителят не е придобил такава степен или тя не е свързана с изпълняваната работа). Ако страните по трудовото правоотношение искат да договорят други допълнителни трудови възнаграждения от категорията на изброените в чл. 13 от НСОРЗ обаче, те трябва да постигнат изрично съгласие в трудовия договор, защото тези възнаграждения не следват пряко от закона.
По отношение на втория въпрос (относно включването на допълнителни задължения в длъжностната характеристика) е необходимо на първо място да се изясни дали става дума за обогатяване на съществуващата трудова функция с нови задължения и отговорности или за добавяне на нова трудова функция, която ще бъде изпълнявана от същия служител. В първия случай допълнителните задължения могат да доведат до увеличаване на основното трудово възнаграждение. Във втория случай се касае за т.нар. „вътрешно съвместителство“ по смисъла на чл. 259 от КТ, когато през установеното по основното трудово правоотношение работно време работникът или служителят изпълнява и друга работа. За тази хипотеза се предвижда допълнително трудово възнаграждение в размер, договорен между страните.
Допълнителните трудови възнаграждения по принцип са подчинени на същия режим като основното трудово възнаграждение – те не могат да бъдат едностранно намалявани от работодателя. Ако например при сключването на трудовия договор страните се съгласят, че наред с останалите елементи от трудовото възнаграждение ежемесечно ще се изплаща и бонус в размер на 2% от реализираните от служителя продажби, изменението на тази уговорка може да стане чрез допълнително споразумение по чл. 119 от КТ. Същият е принципът със задължения, поети по колективния трудов договор – работодателят не може едностранно да ги променя. Само ако съответното допълнително трудово възнаграждение е въведено с вътрешен акт на работодателя и е предвидено, че се изплаща по дискреция на работодателя (напр. „Коледен бонус“), той може да измени едностранно условията.
Допълнителните трудови възнаграждения по принцип са подчинени на същия режим като основното трудово възнаграждение – те не могат да бъдат едностранно намалявани от работодателя. Ако например при сключването на трудовия договор страните се съгласят, че наред с останалите елементи от трудовото възнаграждение ежемесечно ще се изплаща и бонус в размер на 2% от реализираните от служителя продажби, изменението на тази уговорка може да стане чрез допълнително споразумение по чл. 119 от КТ. Същият е принципът със задължения, поети по колективния трудов договор – работодателят не може едностранно да ги променя. Само ако съответното допълнително трудово възнаграждение е въведено с вътрешен акт на работодателя и е предвидено, че се изплаща по дискреция на работодателя (напр. „Коледен бонус“), той може да измени едностранно условията.
С уважение:
доц. д-р Андрей Александров
доц. д-р Андрей Александров
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория Трудови правоотношения
26Март2024
Заплащане на труд по време на празнични неработни дни при приравняване
от Аспасия Петкова
на 26 Март 2024
11Март2024
Бивш служител, постъпил на работа в конкурентно дружество
от доц. д-р Андрей Александров
на 11 Март 2024
07Март2024
Годишни декларации за управител на ООД с личен труд
от Аспасия Петкова
на 07 Март 2024
13Февр2024
Работно облекло за периода на продължителен отпуск
от доц. д-р Андрей Александров
на 13 Февр 2024
16Февр2024
Изплащане на трудовото възнаграждение на няколко части
от доц. д-р Андрей Александров
на 16 Февр 2024