Последно актуализиран на 28 Април 2024 ВКС с тълкувателно решение по въпроси за определянето на обезщетение за вреди от незаконно обвинение и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
Отговор, предоставен отPortalPravo.bg
30 Ноем 2023
С Тълкувателно решение № 1/2022 г. от 27.11.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2022 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях.
Съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, относно дължимото обезщетение и може да присъди обезщетение в размер, по-нисък от предложения по реда на Глава ІІІ „а“ ЗСВ.
Тълкувателното дело е образувано по следните въпроси: 1. Как се определя обезщетението за вреди, претендирани от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) – глобално или поотделно за всяка една от претенциите? и 2. Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ при преценката си относно определяне на размера на дължимото обезщетение и следва ли той да определи обезщетение в размер на не по-нисък от предложения по реда на Глава ІІІ „а“ ЗСВ?
По първия въпрос има формирана противоречива практика относно обезщетението за неимуществени вреди. Според едното становище неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) се присъждат глобално за всички осъществени принудителни мерки, като в обезщетението се включват и вредите от неразумния срок на наказателното производство, след като се преценят предпоставките на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие). Според второто становище искът по чл. 2б от ЗОДОВ е самостоятелен, тъй като с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се обезщетяват конкретните вреди в резултат на неоснователно воденото наказателно производство.
Върховните съдии намират за правилно първото становище, защото когато са налице предпоставките на закона, искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ дава защита и на нарушеното право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В мотивите се посочва, че обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага – чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането ѝ, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право. Не са налице предпоставки за стеснително тълкуване на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да се приеме, че тя дава защита само на част от нарушените права.
В тълкувателното решение се казва, че разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ е създадена с цел да се разширят законовите възможности за защита при бавно правосъдие, а не за да се създават ограничения при защитата на това основно право чрез стесняване приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. За да се приеме обаче, че с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е дадена защита и на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Иначе следва да се приеме, че защита на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ не е дадено в производството по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. С оглед осъществяването на контрол върху съдебния акт за спазване на критериите при определяне на размера на обезщетението за вредите от бавно правосъдие, съдът следва да посочи и каква част от глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството, подчертават върховните съдии. Те допълват, че право на избор на увреденото лице е кое от правата да упражни, за да защити нарушеното си право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ, но доколкото двете права могат да удовлетворят един и същи имуществен интерес относно накърненото право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, те не могат да се упражнят кумулативно, за да не се допусне неоснователно обогатяване.
По отношение на втория въпрос също е налице противоречива практика. Едното становище е, че съдът не може да се ограничи в преценката си относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, а другото е, че съдът е обвързан като минимален размер от предложеното от държавата обезщетение в рамките на административното производство по Глава ІІІ „а“ от ЗСВ.
Според ОСГК правилно е първото становище. В мотивите се казва, че при специалния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, като следва да вземат предвид всички обстоятелства, които са от значение за размера на това обезщетение във всеки конкретен случай. Ако се приеме тезата, че съдът е обвързан като минимален размер от предложеното от страна на държавата обезщетение в рамките на административното производство по Глава ІІІ „а“ от ЗСВ, то съдът би бил ограничен в преценката си по чл. 52 от ЗЗД за определяне на справедливия размер на обезщетението, а това е в нарушение на тази материалноправна норма. Това предложение би могло да се разглежда от съда единствено като извънсъдебно признание, което съгласно чл. 175 от ГПК и трайно установената практика по приложението му също следва да се преценява с оглед всички останали обстоятелства по конкретното дело. Според върховните съдии няма място и за приложение на правило за невлошаване на положението на лицето, претендиращо обезщетението (ищеца), каквото правило нито е установено от закона, нито може да се извлече от неговата цел. Лицето, което претендира да е кредитор на държавата за това обезщетение изцяло по своя воля, но и на свой риск, е свободно да приеме или не предложеното му обезщетение в рамките на административното производство по Глава ІІІ „а“ от ЗСВ. В последния случай, ако предяви пред съда иска по чл. 2б от ЗОДОВ, претендирайки по-голямо от предложеното му обезщетение, съобразно събраните в съдебното производство доказателства и установените от тях обстоятелства съдът може да му присъди обезщетението в претендирания размер, но същевременно ищецът рискува както да му бъде присъдено обезщетение в размер, по-малък от предложения му, така и изобщо да не получи обезщетение, ако съдът намери иска за неоснователен и го отхвърли.
По тълкувателното дело са депозирани особени мнения.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.
Източник: vks.bg
Обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях.
Съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, относно дължимото обезщетение и може да присъди обезщетение в размер, по-нисък от предложения по реда на Глава ІІІ „а“ ЗСВ.
Тълкувателното дело е образувано по следните въпроси: 1. Как се определя обезщетението за вреди, претендирани от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) – глобално или поотделно за всяка една от претенциите? и 2. Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ при преценката си относно определяне на размера на дължимото обезщетение и следва ли той да определи обезщетение в размер на не по-нисък от предложения по реда на Глава ІІІ „а“ ЗСВ?
По първия въпрос има формирана противоречива практика относно обезщетението за неимуществени вреди. Според едното становище неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) се присъждат глобално за всички осъществени принудителни мерки, като в обезщетението се включват и вредите от неразумния срок на наказателното производство, след като се преценят предпоставките на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие). Според второто становище искът по чл. 2б от ЗОДОВ е самостоятелен, тъй като с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се обезщетяват конкретните вреди в резултат на неоснователно воденото наказателно производство.
Върховните съдии намират за правилно първото становище, защото когато са налице предпоставките на закона, искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ дава защита и на нарушеното право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В мотивите се посочва, че обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага – чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането ѝ, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право. Не са налице предпоставки за стеснително тълкуване на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да се приеме, че тя дава защита само на част от нарушените права.
В тълкувателното решение се казва, че разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ е създадена с цел да се разширят законовите възможности за защита при бавно правосъдие, а не за да се създават ограничения при защитата на това основно право чрез стесняване приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. За да се приеме обаче, че с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е дадена защита и на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Иначе следва да се приеме, че защита на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ не е дадено в производството по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. С оглед осъществяването на контрол върху съдебния акт за спазване на критериите при определяне на размера на обезщетението за вредите от бавно правосъдие, съдът следва да посочи и каква част от глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството, подчертават върховните съдии. Те допълват, че право на избор на увреденото лице е кое от правата да упражни, за да защити нарушеното си право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ, но доколкото двете права могат да удовлетворят един и същи имуществен интерес относно накърненото право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, те не могат да се упражнят кумулативно, за да не се допусне неоснователно обогатяване.
По отношение на втория въпрос също е налице противоречива практика. Едното становище е, че съдът не може да се ограничи в преценката си относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, а другото е, че съдът е обвързан като минимален размер от предложеното от държавата обезщетение в рамките на административното производство по Глава ІІІ „а“ от ЗСВ.
Според ОСГК правилно е първото становище. В мотивите се казва, че при специалния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, като следва да вземат предвид всички обстоятелства, които са от значение за размера на това обезщетение във всеки конкретен случай. Ако се приеме тезата, че съдът е обвързан като минимален размер от предложеното от страна на държавата обезщетение в рамките на административното производство по Глава ІІІ „а“ от ЗСВ, то съдът би бил ограничен в преценката си по чл. 52 от ЗЗД за определяне на справедливия размер на обезщетението, а това е в нарушение на тази материалноправна норма. Това предложение би могло да се разглежда от съда единствено като извънсъдебно признание, което съгласно чл. 175 от ГПК и трайно установената практика по приложението му също следва да се преценява с оглед всички останали обстоятелства по конкретното дело. Според върховните съдии няма място и за приложение на правило за невлошаване на положението на лицето, претендиращо обезщетението (ищеца), каквото правило нито е установено от закона, нито може да се извлече от неговата цел. Лицето, което претендира да е кредитор на държавата за това обезщетение изцяло по своя воля, но и на свой риск, е свободно да приеме или не предложеното му обезщетение в рамките на административното производство по Глава ІІІ „а“ от ЗСВ. В последния случай, ако предяви пред съда иска по чл. 2б от ЗОДОВ, претендирайки по-голямо от предложеното му обезщетение, съобразно събраните в съдебното производство доказателства и установените от тях обстоятелства съдът може да му присъди обезщетението в претендирания размер, но същевременно ищецът рискува както да му бъде присъдено обезщетение в размер, по-малък от предложения му, така и изобщо да не получи обезщетение, ако съдът намери иска за неоснователен и го отхвърли.
По тълкувателното дело са депозирани особени мнения.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.
Източник: vks.bg
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!