Последно актуализиран на 28 Април 2024 Ред за обжалване на данъчни актове Кипър, Литва, САЩ и Турция
Отговор, предоставен отпроф. д-р Любка Ценова
15 Юни 2023
1. В данъчното законодателството на Кипър е предвидена уеднаквена процедура за юридическите и физическите лица при обжалване на актове на данъчните органи.
Административният ред на обжалване предвижда право на всяко данъчно задължено лице, което оспорва размера на определеното му данъчно задължение, установено от Комисията по данъчни въпроси, да подаде писмена жалба до нея с искане за преразглеждане на определеното задължение.
В жалбата трябва да бъдат посочени основанията, на които се основават оплакванията срещу определения размер на данъчното задължение. Жалбата трябва да бъде подадена не по-късно от края на месеца, следващ месеца, през който е издаден актът за установяване на данъчното задължение.
Независимо от жалбата, данъчно задълженото лице трябва да подаде данъчната си декларация (ако вече не е подадена) и да плати размера на данъка, който не се оспорва.
След получаването на жалба Комисията по данъчни въпроси може да поиска от жалбоподателя да представи допълнителна информация и документация по спора. Допълнителната информация може да бъде поискана до 12 месеца от датата на подаване на жалбата. Този срок може да бъде удължаван с всяко забавяне на данъкоплатеца при подаване на информация след крайния срок, определен от Комисията.
Подадената жалба се разглежда от комисар, който има правомощието да извършва задълбочен одит на място и/или да призовава всяко лице, което може да даде информация по въпроси, свързани със спорното данъчно задължение.
В случай че между Комисията и жалбоподателя бъде постигнато споразумение по отношение на оспорваните задължения, се издава нов акт, в който се определя окончателният размер на данъчното задължение. Когато между Комисията и жалбоподателя не се постигне съгласие, Комисията определя размера на данъка въз основа на наличните доказателства и уведомява лицето с мотивирано решение.
Решението на Комисията може да бъде обжалвано пред две инстанции по избор на лицето: пред Данъчния трибунал, в срок от 45 дни, или пред Върховния съд, в срок от 75 дни.
Данъчният трибунал се произнася по жалбата въз основа на представените факти и разпоредбите на закона. С решението си Данъчният трибунал може:
- да увеличи или намали данъчното задължение;
- да потвърди акта или да го обяви за нищожен; или
- да върне делото на комисаря, издал обжалвания акт, със задължителни указания.
Решението на Данъчния трибунал подлежи на обжалване пред Върховния съд в срок от 75 дни.
Когато жалбата срещу акт на комисаря е подадена направо пред Върховния съд или е обжалвано решение на Данъчния трибунал, Върховният съд се произнася с решение. В закона няма предвиден срок, в който Върховният съд да се произнесе.
2/ В данъчнопроцесуалното законодателство на Литва е предвидено, че процедурите по административно и съдебно обжалване на актове на данъчните органи са приложими както за юридическите, така и за физически лица.
Предвидено е, че всеки данъкоплатец има право да оспори всяко действие или бездействие на местен данъчен администратор или на негов представител, включително и да обжалва последиците от всяко действие или бездействие на данъчните органи, които нарушават правата и законните му интереси.
Жалбоподателят може да се обърне с жалба до следните институции:
- Централния данъчен администратор;
- Комисията по данъчни спорове;
- съда.
Важна особеност на процедурата по обжалване на данъчните актове в Литва е правото на жалбоподателя да бъде изслушан на всеки етап от разглеждане на данъчния спор. Това определя административното производство по обжалване на актовете на данъчните органи в Латвия като състезателно производство.
Процедурата по административно обжалване на данъчните актове, която се прилага в Литва, изисква жалбоподателят да се обърне с жалба за уреждане на спора първо към местния данъчен администратор. Този етап се определя като етап на доброволно уреждане на спора.
Ако не се постигне съгласие, данъчнозадълженото лице може да подаде жалба до Централния данъчен администратор, който е определен за висшестоящия административен орган за разглеждане на данъчни спорове, възникнали между данъкоплатците и местните данъчни администратори. Жалба се подава чрез местния данъчен администратор, чието решение се обжалва в срок от 20 дни от получаването на решението на местния данъчен администратор.
Срокът за произнасяне с решение по жалбата от страна на Централния данъчен администратор е 30 дни от нейното получаване, като при необходимост от допълнително събиране на доказателства може да бъде удължен до 60 дни. За удължаването на срока жалбоподателят се уведомява писмено.
С решението си Централният данъчен администратор може:
- да потвърди решението на местния данъчен администратор;
- да отмени решението на местния данъчен администратор;
- да потвърди частично или да отмени частично решението на местния данъчен администратор;
- да измени решението на местния данъчен администратор;
- да отмени решението на местния данъчен администратор и да го задължи да извърши повторна проверка или ревизия и да вземе ново решение; или
- да отмени решението на местния данъчен администратор и да му укаже да вземе ново решение.
Жалбоподател, който не е доволен от решението на Централния данъчен администратор, може да го обжалва пред Комисията за данъчни спорове в срок от 20 дни от получаването на решението или от изтичането на срока за вземане на решение по спора при мълчалив отказ. Жалбата се подава чрез Централния данъчен администратор.
Своите решения Комисията за данъчни спорове взема с мнозинство. Тя може да постанови следните решения:
- да потвърди или да отмени решението на Централния данъчен администратор;
- да потвърди частично или да отмени частично решението на Централния данъчен администратор;
- да измени решението на Централния данъчен администратор; или
- да върне жалбата на Централния данъчен администратор за ново разглеждане.
Данъкоплатец, който не е съгласен с решението на Централния данъчен администратор или на Комисията по данъчни спорове, има право да обжалва техните решения пред съда.
3/ Според данъчното законодателство на САЩ данъчните задължения се определят от Служба „Вътрешни приходи“ (Internal Revenue Service – IRS)[1]. В случаите, когато в резултат на административна проверка този орган установи, че проверяваното лице има данъчни задължения, той му изпраща съобщение за определеното му данъчно задължение и информация за правото му да обжалва по административен ред.
Това съобщение е известно като „30-дневно писмо“, тъй като данъкоплатецът има 30 дни от датата на получаването му да подаде административна жалба.
Административната жалба се подава до Службата за обжалване на IRS (IRS Appeals Office)[2].
Когато отговорът на Службата за обжалване на IRS е отрицателен или когато данъчнозадълженото лице не е подало административна жалба в дадения му 30-дневния срок, то получава известие за недостиг (notice of deficiency) от IRS, т.е. известие за дължим данък. В известието се съдържа информация за размера на дължимия данък за облагаемата година, за която се отнася, както и за всички лихви, глоби и добавки към данъка, които IRS е определила.
Това известие е познато като „90-дневно писмо“, тъй като данъкоплатецът има срок от 90 дни от датата на писмото, в който да извърши следните действия:
- да плати данъчния недостиг (данъчното задължение); или
- да подаде искова молба до компетентен данъчен съд в САЩ, за да предотврати принудителното събиране на задължението.
Ако данъкоплатецът не подаде искова молба до компетентния данъчен съд на САЩ в посочения му срок (90 или 150 дни), дължимият данъчен недостиг се приема за окончателно установен и се събира от IRS.
Описаният ред за обжалване на данъчно задължение след проверка на IRS се прилага както за юридически, така и за физически лица.
4/ В данъчното законодателството на Турция е предвидено, че всеки данъкоплатец юридическо лице има право да обжалва определеното му от данъчната служба задължение пред данъчен съд. Жалбата се подава в 30-дневен от получаването на уведомлението за определеното данъчно задължение. Данъкоплатецът не може да оспорва факти, които е декларирал в данъчната си декларация.
Административният ред на обжалване предвижда право на всяко данъчно задължено лице, което оспорва размера на определеното му данъчно задължение, установено от Комисията по данъчни въпроси, да подаде писмена жалба до нея с искане за преразглеждане на определеното задължение.
В жалбата трябва да бъдат посочени основанията, на които се основават оплакванията срещу определения размер на данъчното задължение. Жалбата трябва да бъде подадена не по-късно от края на месеца, следващ месеца, през който е издаден актът за установяване на данъчното задължение.
Независимо от жалбата, данъчно задълженото лице трябва да подаде данъчната си декларация (ако вече не е подадена) и да плати размера на данъка, който не се оспорва.
След получаването на жалба Комисията по данъчни въпроси може да поиска от жалбоподателя да представи допълнителна информация и документация по спора. Допълнителната информация може да бъде поискана до 12 месеца от датата на подаване на жалбата. Този срок може да бъде удължаван с всяко забавяне на данъкоплатеца при подаване на информация след крайния срок, определен от Комисията.
Подадената жалба се разглежда от комисар, който има правомощието да извършва задълбочен одит на място и/или да призовава всяко лице, което може да даде информация по въпроси, свързани със спорното данъчно задължение.
В случай че между Комисията и жалбоподателя бъде постигнато споразумение по отношение на оспорваните задължения, се издава нов акт, в който се определя окончателният размер на данъчното задължение. Когато между Комисията и жалбоподателя не се постигне съгласие, Комисията определя размера на данъка въз основа на наличните доказателства и уведомява лицето с мотивирано решение.
Решението на Комисията може да бъде обжалвано пред две инстанции по избор на лицето: пред Данъчния трибунал, в срок от 45 дни, или пред Върховния съд, в срок от 75 дни.
Данъчният трибунал се произнася по жалбата въз основа на представените факти и разпоредбите на закона. С решението си Данъчният трибунал може:
- да увеличи или намали данъчното задължение;
- да потвърди акта или да го обяви за нищожен; или
- да върне делото на комисаря, издал обжалвания акт, със задължителни указания.
Решението на Данъчния трибунал подлежи на обжалване пред Върховния съд в срок от 75 дни.
Когато жалбата срещу акт на комисаря е подадена направо пред Върховния съд или е обжалвано решение на Данъчния трибунал, Върховният съд се произнася с решение. В закона няма предвиден срок, в който Върховният съд да се произнесе.
2/ В данъчнопроцесуалното законодателство на Литва е предвидено, че процедурите по административно и съдебно обжалване на актове на данъчните органи са приложими както за юридическите, така и за физически лица.
Предвидено е, че всеки данъкоплатец има право да оспори всяко действие или бездействие на местен данъчен администратор или на негов представител, включително и да обжалва последиците от всяко действие или бездействие на данъчните органи, които нарушават правата и законните му интереси.
Жалбоподателят може да се обърне с жалба до следните институции:
- Централния данъчен администратор;
- Комисията по данъчни спорове;
- съда.
Важна особеност на процедурата по обжалване на данъчните актове в Литва е правото на жалбоподателя да бъде изслушан на всеки етап от разглеждане на данъчния спор. Това определя административното производство по обжалване на актовете на данъчните органи в Латвия като състезателно производство.
Процедурата по административно обжалване на данъчните актове, която се прилага в Литва, изисква жалбоподателят да се обърне с жалба за уреждане на спора първо към местния данъчен администратор. Този етап се определя като етап на доброволно уреждане на спора.
Ако не се постигне съгласие, данъчнозадълженото лице може да подаде жалба до Централния данъчен администратор, който е определен за висшестоящия административен орган за разглеждане на данъчни спорове, възникнали между данъкоплатците и местните данъчни администратори. Жалба се подава чрез местния данъчен администратор, чието решение се обжалва в срок от 20 дни от получаването на решението на местния данъчен администратор.
Срокът за произнасяне с решение по жалбата от страна на Централния данъчен администратор е 30 дни от нейното получаване, като при необходимост от допълнително събиране на доказателства може да бъде удължен до 60 дни. За удължаването на срока жалбоподателят се уведомява писмено.
С решението си Централният данъчен администратор може:
- да потвърди решението на местния данъчен администратор;
- да отмени решението на местния данъчен администратор;
- да потвърди частично или да отмени частично решението на местния данъчен администратор;
- да измени решението на местния данъчен администратор;
- да отмени решението на местния данъчен администратор и да го задължи да извърши повторна проверка или ревизия и да вземе ново решение; или
- да отмени решението на местния данъчен администратор и да му укаже да вземе ново решение.
Жалбоподател, който не е доволен от решението на Централния данъчен администратор, може да го обжалва пред Комисията за данъчни спорове в срок от 20 дни от получаването на решението или от изтичането на срока за вземане на решение по спора при мълчалив отказ. Жалбата се подава чрез Централния данъчен администратор.
Своите решения Комисията за данъчни спорове взема с мнозинство. Тя може да постанови следните решения:
- да потвърди или да отмени решението на Централния данъчен администратор;
- да потвърди частично или да отмени частично решението на Централния данъчен администратор;
- да измени решението на Централния данъчен администратор; или
- да върне жалбата на Централния данъчен администратор за ново разглеждане.
Данъкоплатец, който не е съгласен с решението на Централния данъчен администратор или на Комисията по данъчни спорове, има право да обжалва техните решения пред съда.
3/ Според данъчното законодателство на САЩ данъчните задължения се определят от Служба „Вътрешни приходи“ (Internal Revenue Service – IRS)[1]. В случаите, когато в резултат на административна проверка този орган установи, че проверяваното лице има данъчни задължения, той му изпраща съобщение за определеното му данъчно задължение и информация за правото му да обжалва по административен ред.
Това съобщение е известно като „30-дневно писмо“, тъй като данъкоплатецът има 30 дни от датата на получаването му да подаде административна жалба.
Административната жалба се подава до Службата за обжалване на IRS (IRS Appeals Office)[2].
Когато отговорът на Службата за обжалване на IRS е отрицателен или когато данъчнозадълженото лице не е подало административна жалба в дадения му 30-дневния срок, то получава известие за недостиг (notice of deficiency) от IRS, т.е. известие за дължим данък. В известието се съдържа информация за размера на дължимия данък за облагаемата година, за която се отнася, както и за всички лихви, глоби и добавки към данъка, които IRS е определила.
Това известие е познато като „90-дневно писмо“, тъй като данъкоплатецът има срок от 90 дни от датата на писмото, в който да извърши следните действия:
- да плати данъчния недостиг (данъчното задължение); или
- да подаде искова молба до компетентен данъчен съд в САЩ, за да предотврати принудителното събиране на задължението.
Ако данъкоплатецът не подаде искова молба до компетентния данъчен съд на САЩ в посочения му срок (90 или 150 дни), дължимият данъчен недостиг се приема за окончателно установен и се събира от IRS.
Описаният ред за обжалване на данъчно задължение след проверка на IRS се прилага както за юридически, така и за физически лица.
4/ В данъчното законодателството на Турция е предвидено, че всеки данъкоплатец юридическо лице има право да обжалва определеното му от данъчната служба задължение пред данъчен съд. Жалбата се подава в 30-дневен от получаването на уведомлението за определеното данъчно задължение. Данъкоплатецът не може да оспорва факти, които е декларирал в данъчната си декларация.
В случаите, когато размерът на данъците, глобите и таксите надвишава 6000 турски лири, решението на данъчния орган, определил задължението, може да се обжалва пред окръжния административен съд в рамките на 30 дни от съобщаването на решението. Решението на окръжния административен съд е окончателно.
В случаите, когато размерът на данъците, глобите и таксите надхвърля 144000 турски лири, решението на окръжния административен съд може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в срок от 30 дни. Решението на Върховния административен съд е окончателно.
Когато бъдат установени грешки в данъчните актове, лицата подават искане за извършване на корекция от данъчната служба. Ако искането за корекция не е уважено от данъчната служба, данъчнозадълженото лице може да се обърне към Министерството на финансите. Ако Министерството на финансите също откаже да направи корекцията, случаят може да бъде отнесен до съответния административен съд, компетентен да решава данъчни спорове.
Подаването на данъчен иск пред съда води до забавяне на плащането на данъка. Ако данъкоплатецът загуби делото пред съда, трябва да плати такса за забава за периода между датата, на която данъкът е бил дължим, и датата на решението на съда. В случай че данъкът не бъде платен до датата на падежа, на лицето се начислява такса за просрочие в размер на 2,5% за всеки месец забава.
Данъкоплатецът може да поиска отлагане на плащането на данъка. Данъчната служба, след като разгледа случая и одобри отлагането, начислява на лицето 30% годишна такса върху разсрочената сума.
Данъчни спорове между физическите лица и данъчните органи се разглеждат от специално създадени компромисни комисии, които позволяват на данъкоплатеца да договори размера на дължимите от него данъци и глоби, преди ревизията да приключи или след като бъде определен размерът на задължението.
Когато двете страни постигнат споразумение, спорът се смята за уреден и лицето заплаща съгласуваната сума от дължими данъци и глоби.
Ако не бъде постигнато споразумение, данъкоплатецът може да подаде жалба до съответния компетентен съд.
Дължимите данъци и глобите, установени в резултат на данъчни измами, не подлежат на договаряне.
_________________________________
[1] Internal Revenue Service (IRS) – Служба „Вътрешни приходи“ на САЩ.
[2] Службата за обжалване (IRS Appeals Office) е самостоятелно звено в системата на IRS, отделно от службата за проверки.В случаите, когато размерът на данъците, глобите и таксите надхвърля 144000 турски лири, решението на окръжния административен съд може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в срок от 30 дни. Решението на Върховния административен съд е окончателно.
Когато бъдат установени грешки в данъчните актове, лицата подават искане за извършване на корекция от данъчната служба. Ако искането за корекция не е уважено от данъчната служба, данъчнозадълженото лице може да се обърне към Министерството на финансите. Ако Министерството на финансите също откаже да направи корекцията, случаят може да бъде отнесен до съответния административен съд, компетентен да решава данъчни спорове.
Подаването на данъчен иск пред съда води до забавяне на плащането на данъка. Ако данъкоплатецът загуби делото пред съда, трябва да плати такса за забава за периода между датата, на която данъкът е бил дължим, и датата на решението на съда. В случай че данъкът не бъде платен до датата на падежа, на лицето се начислява такса за просрочие в размер на 2,5% за всеки месец забава.
Данъкоплатецът може да поиска отлагане на плащането на данъка. Данъчната служба, след като разгледа случая и одобри отлагането, начислява на лицето 30% годишна такса върху разсрочената сума.
Данъчни спорове между физическите лица и данъчните органи се разглеждат от специално създадени компромисни комисии, които позволяват на данъкоплатеца да договори размера на дължимите от него данъци и глоби, преди ревизията да приключи или след като бъде определен размерът на задължението.
Когато двете страни постигнат споразумение, спорът се смята за уреден и лицето заплаща съгласуваната сума от дължими данъци и глоби.
Ако не бъде постигнато споразумение, данъкоплатецът може да подаде жалба до съответния компетентен съд.
Дължимите данъци и глобите, установени в резултат на данъчни измами, не подлежат на договаряне.
_________________________________
[1] Internal Revenue Service (IRS) – Служба „Вътрешни приходи“ на САЩ.
С уважение:
проф. д-р Любка Ценова, адвокат от САК
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория Данъчно право и процес
18Март2024
Две важни решения на съда на ЕС, с които се променя вътрешното законодателство
от проф. д-р Любка Ценова
18 Март 2024
18Март2024
Преглед на по-важните промени в данъчните законодателства на Белгия, България - Албания, България - Бразилия, България - Лихтенщайн, Великобритания, Гърция, Ирландия, Италия, Кипър, Косово, Литва, Румъния, Саудитска Арабия, Словакия, Узбекистан и др
от проф. д-р Любка Ценова
18 Март 2024
23Ян2024
Преглед на по-важните промени в данъчното законодателство на над 14 държави, в сила от 1 януари 2024 г.
от проф. д-р Любка Ценова
23 Ян 2024
28Дек2023
Преглед на по-важните промени в данъчното законодателство на Австралия, Аруба, Босна и Херцеговина, Гърция, Португалия и Шри Ланка през декември 2023 г.
от проф. д-р Любка Ценова
28 Дек 2023