Право на безплатна храна и замяна на ваучери за храна с паричната им стойност за служители, работещи в отдалечен обект със специфичен характер и организация на труда

В наша фирма освен офис в гр. Варна, в който има служители, имаме и назначени служители, които работят в гр. Девня, в склад, който е доста отдалечен от централната част на града.
Въпросът ми е свързан със следния казус:
1. Съгласно Указание №1 ПК25-3 от 31.08.2006 г. за прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, в точка римско I става ясно, че условията, които са изброени, важат за нас и това предполага, че работодателят е длъжен да предостави безплатна храна и/или добавки към нея. Условията, валидни при нас, са следните: Прах, шум и най-вече отдалечен обект по т. 1.4, тъй като служителите нямат достъп до заведение за обществено хранене или обект за търговия с храни, които да са достъпни.
2. Съгласно горното заключение възниква въпросът, дали можем ваучерите за храна на стойност 200 лв. да ги заменим с тяхната парична стойност? Въпросът възниква от точка римско I I, където е упоменато, че работодателят може да предоставя както храна, така и пари или пък ваучери за хранене.
3. Ако действително може да се замени за паричната им стойност, тогава възниква въпросът как е най-правилно да се разнесе в трудовия договор на служителя, като част от неговото брутно възнаграждение или допълнително споразумение към ТД за възнаграждение в размер на 200 лв.?
4. Възниква ли задължение да се предоставя левовата равностойност на ваучерите и на служители, работещи в офис, находящ се в гр. Варна и намиращ се на централно място в града?