Нотариусите имат право да заверяват преписи от електронни документи, включително и снимки

Случаят е по спор между германски фотограф и българска туристическа фирма. Фотографът притежава сайт, където публикува свои снимки, достъпни срещу заплащане на лиценз. Той твърди, че туроператорът е използвал без негово съгласие фотографията му „Градините при залива“, заснета в Сингапур, за реклама на предлагана екскурзия. След като отказали да му платят обезщетение и дори оспорили авторството му, германецът завежда дело, претендирайки 9000 лв. за имуществени вреди и 500 лв. за морални.

Какво решава апелативният съд

Делото преминава през Софийския градски и апелативен съд, които отхвърлят иска. Причината е, че към момента на завеждането му снимката вече не е била налична на сайта на агенцията. Фотографът се позовал на архива на „Wayback Machine“, за да докаже предишната ѝ публикация, а разпечатка от архива е била заверена от нотариус. Според апелативните съдии обаче нотариусът не е възприел директно електронния документ, а само копие, извлечено от софтуер, чиято достоверност е оспорена от ответника. Освен това съдът приема, че подобна заверка надхвърля правомощията на нотариусите.

Според тълкуването на САС законът (чл. 593 ГПК) ограничава нотариалното удостоверяване до констатиране на факти като явяване или неявяване на лица пред нотариуса, както и тяхното съгласие или отказ. Затова съдът намира, че разпечатка на интернет съдържание не може да бъде удостоверена по аналогия с този текст. Допълнително е изтъкнато, че нотариална заверка може да се отнася единствено до волеизявлението в даден документ, но не и до изображения с илюстративен или рекламен характер.

Позицията на ВКС

Върховният съд допуска делото именно за да изясни дали нотариусите могат да заверяват преписи на електронни документи без словесен текст, като изображения или графики, и дали визуалните елементи се считат за част от съдържанието на документа.

Съдиите напомнят, че според европейския Регламент 910/2014 електронен документ е всякакво съдържание в дигитална форма – текст, звук, изображение или видео. Неговата доказателствена сила не може да бъде оспорена само защото е електронен. По българското право (чл. 184 ГПК) електронен документ може да се представя и като заверен хартиен препис, а при поискване страната е длъжна да представи оригинала в електронен вид.

В решението си ВКС уточнява, че нотариалното удостоверяване на препис (чл. 591 ГПК) доказва, че в деня на заверката оригиналният документ е съществувал със същото съдържание като преписа. Тъй като частният електронен документ е приравнен на писмен, няма причина той да бъде изключен от тази процедура. Това важи както за текстови документи, така и за такива, съдържащи само изображения.

Съдът подчертава, че разпечатките следва да съдържат информация за носителя и начина на възпроизвеждане, за да се гарантира автентичност към конкретен момент – особено когато документът е извън контрола на страната и може да бъде променен или изтрит.

Окончателното решение

ВКС заключава, че електронни документи по смисъла на Регламент 910/2014, включително изображения, могат да бъдат удостоверявани като преписи от нотариус. Несловесната информация (например снимки) може да бъде част от документа и да има доказателствена сила, ако отговаря на критериите на закона.

След това тълкуване съдът приема, че снимката на германския автор действително е била публикувана на сайта на туроператора, макар и само за един ден – този, в който е направена нотариалната заверка. В резултат агенцията е осъдена да му заплати близо 5900 лв. обезщетение за имуществени вреди (двойна тарифа по ценоразписа на автора) и още 500 лв. за морални вреди.