Във ВКС предстои тълкувателен анализ по спорни текстове от Закона за адвокатурата

Делото ще изясни два основни въпроса:

1. Има ли право съдът да преценява дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА при подадено искане по ал. 2, или тази преценка е изцяло в правомощията на страните и не подлежи на съдебна проверка?

2. Присъждат ли се разноски по чл. 36 ЗА във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК за адвокатски хонорар за отговор на касационна жалба, когато и двете страни са подали жалби, но касационно обжалване не е било допуснато?

Повод за делото е постъпило искане от председателя на ВКС, основано на разнопосочни тълкувания в съдебни актове – по ч. гр. д. № 203/2025 г. на I г. о. и по ч. гр. д. № 3502/2024 г. на IV г. о. И в двата случая съдиите са дали различни отговори на въпроса за съдебната преценка при безплатната правна помощ.

Съгласно чл. 38 от ЗА адвокатите могат да предоставят безвъзмездна помощ на определени лица, а при наличие на осъдителен акт срещу насрещната страна имат право на възнаграждение, присъдено от съда. Спорното е именно дали съдът следва да проверява основанията за предоставяне на такава помощ, или те са предмет само на взаимоотношения между страните.

Във връзка с втория въпрос, председателят на ВКС е сезиран с данни за различни становища по присъждането на разноски, когато касационното производство не е било допуснато. В едно от определенията (гр. д. № 775/2024 г. на ІІІ г. о.) се приема, че при недопускане на касационно обжалване по жалби и от двете страни, разноски не се дължат. В други решения (напр. т. д. № 758/2023 г. на І т. о.) се приема, че разноски се дължат и трябва да се присъдят въз основа на реално направени разходи, включително за писмен отговор.

Анализът на ВКС потвърждава сериозно разминаване в тълкуването – едни състави застъпват тезата, че разноски се присъждат и при недопускане на жалбите, други смятат, че при такава хипотеза всеки поема собствените си разходи.

Тълкувателното дело цели да внесе единство в практиката и яснота в правоприлагането.

Източник: vks.bg