Последно актуализиран на 5 Ноември 2025 Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
Отговор, предоставен отPortalPravo.bg
03 Ноем 2025
Публикуван е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект
бр. 37 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от
2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 и 111 от 2021 г.,
бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г., бр. 66, 106 и 108 от
2023 г., бр. 42, 70 и 79 от 2024 г. и бр. 26 и 64 от 2025 г.)
§ В чл. 13, ал. 4 се създава т. 11:
„11. придобиването на стоки, за които доставчикът прилага освобождаването за малките предприятия, предвидено в член 284 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани.“
§ В чл. 15а, ал. 10 след думите „са унищожени“ се поставя запетая и се добавя „загубени“.
§ В чл. 20б се правят следните изменения:
1. В ал. 5 основният текст се изменя така:
„(5) В ал. 5 думите „има постоянен адрес или обичайно пребиваване“ се заличават, думите „по правилата за“ се заменят с „чрез регистрация по чл. 168ж за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз, или чрез“, а думите „на съответната държава“ се заменят с „в държавата“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Правото на избор по ал. 4 от доставчик, който е установен само на територията на една държава членка, различна от страната, се упражнява или чрез регистрация в тази държава членка за прилагане на режим в Съюза, или чрез регистрация за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз, или чрез регистрация в страната по чл. 96, ал. 2 и 3, когато:
1. получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване в страната - при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път;
2. изпращането или транспортирането на стоката до получателя завършва в страната - при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.“
§ В чл. 21 се създават ал. 12 и 13:
„(12) Мястото на изпълнение при доставка на услугите по достъп до събитие и съпътстващите достъпа услуги по ал. 4, т. 3 се определя по ал. 2, когато се предоставя виртуално на данъчно задължено лице.
(13) Мястото на изпълнение при доставка на услуги и съпътстващите ги услуги по ал. 4, т. 4, буква „а“ е мястото, където данъчно незадълженото лице е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато услугите по ал. 4, т. 4, буква „а“ са свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.“
§ В чл. 25, ал. 3 т. 5 се отменя.
§ В чл. 57б, т. 2 думите „чл. 96, ал. 1“ се заменят с „чл. 96“.
§ В чл. 69, ал. 2 т. 1 се изменя така:
„1. Доставките, извършени в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, с място на изпълнение на територията на друга държава, които са с право на приспадане на данъчен кредит в тази държава и които биха били с право на приспадане на данъчен кредит, ако са извършени на територията на страната. Това не се прилага за доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага специалният режим за малки предприятия в Европейския съюз по глава двадесет и първа „б“.”
§ В чл. 70 се създава ал. 6:
„(6) Няма право на данъчен кредит данъчно задължено лице за получени доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, използвани за доставки, по отношение на които прилагат специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“.“
§ В чл. 74, ал. 1 думите „по чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1,
чл. 102, 132 или 132а“ се заменят с „по чл. 96 и чл. 100, ал. 1“.
§ В чл. 78а, ал. 1 думите „чл. 116, ал. 2, 3 и 6“ се заменят с „чл. 116, ал. 2, 3, 6 и 8“.
§ В чл. 81, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на стоки и услуги, които се използват от лицата за извършване на доставки, за които прилагат в страната или в друга държава членка режима за малки предприятия в Европейския съюз“.
§ В чл. 82, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се отменя.
2. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите, когато доставчикът има регистрация за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз“.
§ В чл. 87 ал. 3 се изменя така:
„(3) Първият данъчен период обхваща времето от датата на регистрация, включително тази дата, до края на данъчния период, освен в случаите по глава осемнадесета. В случаите по чл. 132,
ал. 1 първият данъчен период обхваща времето от датата на вписването на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или вписване в регистър БУЛСТАТ, включително датата на вписването на обстоятелството, до края на данъчния период. В случаите по чл. 132, ал. 5 първият данъчен период обхваща времето от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице, включително датата на създаването му, или от датата на регистрация по закона на съдружник, когато същият се регистрира след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, включително датата на регистрацията му, до края на данъчния период.“
§ В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) С издаване на акт за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 - 4, чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99, ал. 1 и 7 или чл. 100, ал. 1 и 2 на лицето се определя идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG". С връчването на акта за регистрация органът по приходите вписва в регистъра по ал. 1 определеният идентификационен номер за целите на ДДС на лицето и датата на неговата регистрация по този закон.“
2. Създава се ал. 4:
„(4) В регистъра по ал. 1 се вписват идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 на лицата, които прилагат режима за малки предприятия в Европейския съюз, датите на регистрация и дерегистрация за прилагате на режима и за съответната държава членка:
1. датата, от която се прилага режимът (активиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прилага режима);
2. датата на прекратяване на прилагането на режима (деактивиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прекратява прилагането на режима).“
§ Член 96 се изменя така:
„Задължителна регистрация по общия ред
Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, е длъжно да се регистрира по този закон, когато годишният му оборот в страната, определен по реда на чл. 168в, надвиши националния праг от
51 130 евро.
(2) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което прилага в страната режим за малките предприятия в Европейския съюз по чл. 168к, е длъжно да се регистрира по този закон, когато:
1. годишният му оборот в страната, определен по реда на чл. 168в, надвиши националния праг от 51 130 евро, или
2. годишният му оборот в Съюза, определен по реда на
чл. 168в, надвиши прага в Съюза от 100 000 евро.
(3) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз по чл. 168к, е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицето прилага режим в Съюза, или за извършени доставки от лицето, по които данъкът е изискуем от получателя.
(4) Всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали има постоянен обект на територията на Европейския съюз, е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицето прилага режим в Съюза, режим извън Съюза или за извършени доставки от лицето, по които данъкът е изискуем от получателя.
(5) В случаите по ал. 1 - 4 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за дерегистрация или на отказа за регистрация или до изтичане на 24 месеца считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.
(6) Всяко данъчно задължено лице, което е длъжно да се регистрира по този член, подава заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите:
1. в 7-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза – в случаите по ал. 1 и 2;
2. не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната става изискуем – в случаите по ал. 3 и 4.“
§ Член 97 се отменя.
§ В чл. 97а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 числото „97“ се заличава.
2. Създава се ал. 6:
„(6) Алинея 2 не се прилага, когато данъчно задълженото лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, има регистрация в страната за прилагане в тази друга държава членка на режим за малки предприятия в Европейския съюз.“
§ В чл. 99 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102“ се заменят с „чл. 96 или чл. 100, ал. 1“.
2. В ал. 3 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1“.
3. В ал. 6 числото „97“ се заличава.
§ В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, изречение първо накрая се добавя „и датата, на която възниква това основание за регистрация“, а в изречение трето думата „облагаем“ се заменя с „годишен“.
2. В ал. 5, изречение второ след думите „приходната администрация“ се добавя „чрез подаване на ново заявление по
ал. 1“.
3. В ал. 6 след думите „за регистрация“ се добавя „и издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията“ и се поставя запетая.
4. Алинея 7 се отменя.
5. В ал. 8 думите „ал. 6 и 7 регистрацията по чл. 96, ал. 9, чл. 97, 97а и 99“ се заменят с „ал. 6 регистрацията по чл. 96, ал. 3 и 4, чл. 97а и 99“.
§ В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
„Датата на регистрация на лицето по закона е датата на връчване на акта за регистрация.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок.“
3. В ал. 3 т. 1 и 2 се изменят така:
„1. за периода от датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;
2. за периода от датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.“
4. Алинея 4 се отменя.
§ Член 103 се изменя така:
„Дата на регистрация
Чл. 103. За дата на регистрация по този закон се счита:
1. датата, следваща датата на надвишаване на националния праг и/или на прага в Съюза – при регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2, освен в случаите, когато на лицето е отказана регистрация по чл. 96, ал. 5;
2. по-ранната от двете дати – датата на първата облагаема доставка или датата на връчването на акта за регистрация – при регистрация на основание чл. 96, ал. 3 и 4, освен в случаите, когато на лицето е отказана регистрация по чл. 96, ал. 5;
3. датата на връчването на акта за регистрация – при регистрация на друго основание, освен когато законът предвижда друго;
4. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – при регистрация на основание чл. 100, когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие, в случаите по чл. 168з, ал. 9 и чл. 168и, ал. 5, т. 1.“
5. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – при регистрация на основание чл. 100, когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие, в случаите по чл. 168з, ал. 9 и чл. 168и, ал. 5, т. 1.“
§ В чл. 104 ал. 1 и 2 се отменят.
§ Член 105 се отменя.
§ В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3, буква „а“ думите „,ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2“ се заличават.
2. В т. 4, буква „б“ след думите „от настъпване на обстоятелството“ се добавя „или пред Агенцията по вписванията при подаване на заявление за вписване на прекратяване на юридическото лице по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
3. Създават се т. 8 и 9:
„8. регистрация в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз на данъчно задължено лице, което е регистрирано на основание чл. 96, ал. 2 или 3;
9. прекратяване/заличаване на данъчно задължено лице по законодателството на друга държава, в която е установено по седалище и адрес на управление.“
§ В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
a) в т. 1 думите „чл. 96, ал. 1, 97 или чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96, ал. 1, 2 и 3“;
б) точка 5 се изменя така:
„5. за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 4, когато през текущия данъчен период и през предходните 12 данъчни периода не е извършвало облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната;“
в) създава се т. 7:
„7. за лице, регистрирано на основание чл. 100, ал. 1, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.“
2. Алинея 3 се отменя.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Освен в случаите по ал. 1, основание за дерегистрация по избор възниква и когато:
1. данъчно задължено лице, регистрирано на основание
чл. 96, ал. 2, 3 или 4, се регистрира в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;
2. данъчно задължено лице, регистрирано на основание
чл. 96, ал. 4, се регистрира в страната по чл. 154 или 156, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза или режим в Съюза.“
4. Създават се ал. 5 - 7:
„(5) Когато регистрирани лица по чл. 96, ал. 1 са надвишили националния праг в страната през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 1 до изтичането на текущата календарна година.
(6) Когато регистрирани лица по чл. 96, ал. 2 и 3 са надвишили националния праг в страната и/или прага в Съюза през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 1 до изтичането на текущата календарна година.
(7) Когато регистрирани лица по чл. 100, ал. 1 са надвишили националния праг в страната през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 7 до изтичането на текущата календарна година.“
§ В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „в случаите по чл. 107, т. 3“ се добавя „и 9“.
2. В ал. 2 думите „чл. 108, ал. 1 и 3“ се заменят с „чл. 108, ал. 1“.
§ В чл. 110 се създава ал. 3:
„(3) Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато за регистрираното лице е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 8. В този случай актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, предхождаща датата, на която лицето е регистрирано в държавата членка, в която е установено, за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз.“
§ В чл. 113, ал. 4 се създава изречение второ:
„Фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация по чл. 96, ал. 1 и 2 за доставка, данъчното събитие за която е възникнало от датата, следваща датата на надвишаване на националния праг в страната и/или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация, и за авансово плащане, получено от датата, следваща датата на надвишаване на националния праг в страната и/или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация.“
§ В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 и 8 след думите „чл. 94, ал. 2“ се добавя „или чл. 168ж, ал. 11 или чл. 168к, ал. 5“.
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1,
т. 12, 14 и 15, когато:
1. лицето прилага специални режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“, или
2. сумата на данъчната основа и данъкът не превишават 100 евро, с изключение на документиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и на дистанционни продажби на стоки.“
3. Създават се ал. 13 и 14:
„(13) Когато данъчно задължено лице по чл. 168ж прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз, във фактурите, с които документира извършените доставки в обхвата на режима с място на изпълнение на територията на страната, освен реквизитите по ал. 1, т. 1-4 и 7-11, задължително посочва своя идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11 с окончание „–EX“.
(14) Когато данъчно задължено лице по чл. 168к, регистрирано в друга държава членка за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз, във фактурите, с които документира извършените доставки в обхвата на режима с място на изпълнение на територията на страната, освен реквизитите по ал. 1, т. 1-4 и 7-11, задължително посочва своя идентификационен номер по чл. 168к, ал. 5 с окончание „–EX“.“
§ В чл. 115, ал. 5 след думата „Известието“ се добавя „на хартиен носител“.
§ В чл. 116 се създава ал. 8:
„(8) При регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2 фактури и известия към тях, издадени след датата на надвишаване на националния праг и/или на прага в Съюза и до датата на връчване на акта за регистрация, се коригират по реда на този член не
по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.“
§ В чл. 117а, ал. 3 думата „получателя“ се заменя с „издателя“.
§ В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.“
2. Създава се нова ал. 3а:
„(3а) В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.“
3. Досегашна ал. 3а става ал. 3б.
4. В ал. 4 се създава т. 10:
„10. редът и начинът за комуникацията между ИАСУТД и информационни системи/софтуери, използвани от лицата.“
5. В ал. 5 се създава изречение второ:
„При работа с ЕСФП лицата сключват писмен договор за сервизно обслужване и ремонт на средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП.“
§ В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „или протокол“ се заличават.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Лице, регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100,
ал. 1, ако е регистрирано и за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154, 156 и/или 157а, за доставките, за които прилага тези режими, съставя отделен отчет за извършените продажби по ал. 1, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се посочва общата сума на данъчните основи.”
§ В чл. 125, ал. 1 числото „97“ се заличава.
§ В чл. 131, ал. 1, в основния текст след думите „е регистрирано по този закон лице“ се добавя „на основание, различно от чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2“.
§ В чл. 132 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Лице, което придобие стоки и услуги по чл. 10, ал. 1 от регистрирано лице по чл. 96 или чл. 100, ал. 1, задължително се регистрира на същото основание.“
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано лице по чл. 96 или чл. 100, ал. 1, задължително се регистрира на същото основание.“
§ В чл. 132а, ал. 1 накрая на изречението думите „този закон“ се заменят с „чл. 100, ал. 1“.
§ В чл. 133 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „или за регистрация по избор“ се заличават.
2. В ал. 2 думите „или регистрация по избор“ се заличават.
§ В глава шестнадесета се създава чл. 142а:
„Годишен оборот в страната на туроператора от доставки на обща туристическа услуга
Чл. 142а. Годишният оборот в страната на туроператора от доставки на обща туристическа услуга е общата сума, получена от или дължима на туроператора от пътуващи лица или от трети лица за тези доставки.“
§ Член 149 се изменя така:
„Годишен оборот в страната на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа
Чл. 149. Годишният оборот в страната на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е общата сума, получена от или дължима на дилъра от клиенти или от трети лица за тези доставки.“
§ В чл. 151а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в основния текст числото „97“ и запетаята пред него се заличават.
а) точка 1 се изменя така:
„1. годишният им оборот в страната нито през текущата, нито през предходната календарна година не надвишава
500 000 евро; годишният оборот се определя по реда на чл. 168в;“
2. В ал. 5, изречение първо думите „и 7“ се заличават, а в изречение второ думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 6“.
§ В чл. 159 се създава ал. 17:
„(17) В справка-декларацията по ал. 4 се посочват само доставки на стоки и услуги в обхвата на режим в Съюза, с място на изпълнение на територията на държави членки, в които данъчно задълженото лице не прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз.“
§ В чл. 159б се правят следните изменения:
1. В ал. 2 и 5 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 4“.
2. В ал. 3 и 4 думите „чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96, ал. 2, 3 или 4“.
3. В ал. 6 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 1 и 4“.
§ В чл. 159в, ал. 1 и 2 числото „97“ се заличава.
§ Създава се чл. 162а:
„Годишен оборот в страната от доставки на инвестиционно злато
Чл. 162а. Годишният оборот в страната на данъчно задълженото лице от доставки на инвестиционно злато по чл. 160, ал. 1 е общата сума от данъчните основи на доставките на инвестиционно злато.“
§ В чл. 166 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя „за прилагане на схема за минимална помощ“.
2. В ал. 1, т. 4 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.)“ се заменят
с „Регламент (ЕС) № 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis
(OB, L 2023/2831 от 15 декември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2023/2831“.
3. В ал. 3:
а) в т. 6 думите „за последните три данъчни години, включително текущата“ се заменят със „за период от три години преди датата на предоставяне на разрешението“, а думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“;
б) в т. 7 думите „за последните три данъчни години, включително текущата“ се заменят с „за период от три години преди датата на предоставяне на разрешението“, а думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“.
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Минималната помощ за одобрения инвестиционен проект се натрупва с минимална и държавна помощ при условията на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/2831.“
5. В ал. 6 в изречение първо след думите „ал. 1 и 2“ се добавя „и са спазени условията на Регламент (ЕС) № 2023/2831“, а изречение второ се заличава.
6. Създава се нова ал. 11:
„(11) Максималният размер на индивидуалната помощ по схемата за помощ de minimis за едно и също предприятие е до
300 000 евро.“
7. Създава се ал. 12:
„(12) Дата на предоставяне на помощта е датата на издаване на разрешението по ал. 6.“
8. Досегашната ал. 11 става ал. 13.
§ В чл. 167 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „са надхвърлени праговете или максимално допустимия интензитет за одобрената държавна помощ“ се заменят със „се надхвърля прагът по чл. 166, ал. 4 и се нарушават правилата за натрупване по чл. 5 от Регламент (ЕС)
№ 2023/2831“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Корекции в издадено разрешение не се допускат. Разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на вече одобрен инвестиционен проект, може да се издаде в срок до 6 месеца от издаване на разрешението по чл. 166, ал. 6. Издаването на ново разрешение се разглежда като нова минимална помощ.“
§ В чл. 167а, т. 3 числото „97“ се заличава.
§ В чл. 168, ал. 1 думите „чл. 97а, ал. 1 и 2 и чл. 99“ се заменят с „чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 или чл. 100, ал. 2“.
§ В чл. 168а се създава ал. 5:
„(5) Специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“ не се прилагат за следните доставки:
1. доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, когато мястото на изпълнение на доставката е в Северна Ирландия;
2. доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице, установено в Северна Ирландия, когато мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.“
§ В част осма се създава глава двадесет и първа „б“ с чл. 168б – 168л:
„Глава двадесет и първа „б“
Специални режими за малки предприятия
Раздел I
Общи положения
Специални режими за малки предприятия
Чл. 168б. (1) Специалните режими по тази глава са режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в Европейския съюз.
(2) Данъчно задължено лице, установено на територията на страната, може да прилага или режим за малки предприятия в страната, или режим за малки предприятия в Европейския съюз в страната и в други държави членки, или режим за малки предприятия в Европейския съюз само в други държави членки.
(3) Данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, може да прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз.
(4) Данъчно задължено лице, което прилага някой от специалните режими за малки предприятия по тази глава, не облага с данък върху добавената стойност извършените облагаеми доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага този режим.
(5) За целите на специалните режими за малки предприятия по тази глава:
1. „държава членка на освобождаване“ е държавата членка, която позволява да не се облагат с данък върху добавената стойност доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на нейна територия, извършени от данъчно задължени лица, отговарящи на условията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз;
2. „държава членка на установяване“ е държавата членка, в която данъчно задълженото лице, прилагащо режим за малки предприятия, е установено.
Годишен оборот в страната и годишен оборот в Съюза
Чл. 168в. (1) Годишният оборот в страната е общата сума от данъчните основи на извършените през календарната година с място на изпълнение на територията на страната от данъчно задълженото лице:
1. доставки, които са облагаеми по общия ред за облагане на закона, включително вътреобщностни доставки на стоки;
2. доставки, които са освободени с право на приспадане на данъчен кредит по глава трета;
3. доставки на финансови услуги по чл. 46;
4. доставки на застрахователни услуги по чл. 47;
5. освободени доставки на недвижими имоти.
(2) В годишния оборот в страната по ал. 1 не се включват извършените от лицето:
1. доставки по ал. 1, т. 3-5, когато тези доставки са съпътстващи доставки;
2. доставки на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето.
(3) При последователното извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект в страната от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в годишния оборот в страната на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него през текущата календарна година, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
(4) Не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, когато е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице до датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда по ал. 3.
(5) При определяне на годишния оборот в страната по ал. 1 на данъчно задължено лице доставките, за които то прилага глава шестнадесета или седемнадесета, се включват с общата сума, която лицето е получило или ще получи от клиента или от третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени на получателя, но без предоставените търговски отстъпки и данъка по този закон, ако за доставката е дължим такъв.
(6) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, което извършва дистанционни доставки на стоки и доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 с място на изпълнение на територията на страната, се включват сумите от данъчните основи на тези доставки на стоки и услуги, ако лицето е регистрирано за режим в Съюза в държавата членка на установяване и не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз или е регистрирано по чл. 96.
(7) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, установено на територията на страната, не се включва стойността на извършени от лицето дистанционни доставки на стоки и доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 с място на изпълнение на територията на други държави членки, когато лицето:
1. е регистрирано за режим в Съюза по чл. 156 и не прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на тези доставки, или
2. е регистрирано по общия ред за облагане с ДДС в тази държава членка, съгласно законодателството ѝ.
(8) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице се включват и сумите от получените авансови плащания за доставките по ал. 1, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.
(9) При определяне на годишния оборот в страната се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие за доставката.
(10) При определяне на годишния оборот в страната се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 през текущата календарна година на преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, както и по т. 3 само при непарична вноска на предприятие или обособена част от него. При отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или от отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи.
(11) При определяне на годишния оборот в Съюза се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната, които формират годишния оборот в страната, определен по реда на този член, и доставките с място на изпълнение на територията на всички останали държави членки.
Доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия
Чл. 168г. (1) Специалните режими за малки предприятия по тази глава се прилагат в страната по отношение на извършените от данъчно задълженото лице:
1. облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната;
2. вътреобщностни доставки на стоки;
3. освободени доставки с право на приспадане на данъчен кредит по глава трета.
(2) Алинея 1 не се прилага за извършените от лицето вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 2.
(3) В случаите, когато данъчно задължено лице избере да прилага специален режим за малки предприятия, режимът се прилага за всички доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага този специален режим.
(4) Данъчно задължено лице, което прилага режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по глава осемнадесета, не може да прилага специалните режими за малки предприятия по тази глава.
Раздел II
Режим за малки предприятия в страната
Условия за прилагане и прекратяване на прилагането на режим за малки предприятия в страната
Чл. 168д. (1) Режимът за малки предприятия в страната може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага режимът;
2. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година.
(2) Националният праг за годишния оборот в страната е в размер 51 130 евро.
(3) Данъчно задължено лице по ал. 1, което прилага режим за малки предприятия в страната, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които се прилага този режим.
(4) Правото за прилагане на режима за малки предприятия в страната по ал. 1 се счита за упражнено, когато данъчно задълженото лице не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100,
ал. 1.
(5) Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява, когато лицето се регистрира по чл. 96,
ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 или се регистрира по чл. 168ж за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз.
(6) Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява, когато орган по приходите установи, че лицето не е изпълнило задължението си за задължителна регистрация по 96, ал. 1 в срок.
Раздел III
Режим за малки предприятия в Eвропейския съюз
Условия за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз
Чл. 168е. (1) Режимът за малки предприятия в Европейския съюз може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и на други държави членки или само на други държави членки, по отношение на които в страната и в съответната държава може да се прилага този режим;
2. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година;
3. сумата от данъчните основи на извършените доставки на стоки и услуги:
а) в страната и в другите държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, не надвишава националния праг, приложим в страната, съответно националния праг, приложим в тези държави членки, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година (както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено от съответната държава членка), или
б) в други държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, не надвишава националния праг, приложим в тези държави членки, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година (както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено от съответната държава членка).
(2) Режимът за малки предприятия в Европейския съюз може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на друга държава членка и за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага този режим;
2. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година;
3. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг, приложим в страната, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година.
(3) Прагът в Съюза за годишния оборот в Съюза е в
размер 100 000 евро.
(4) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по ал. 1, може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната и в други държави членки или само в други държави членки.
(5) Данъчно задължено лице, което не е регистрирано по
чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 и за което са налице условията по ал. 1, т. 1, 2, 3 и т. 4, буква „а“, когато избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, прилага този режим както в страната, така в другите държави членки.
(6) Данъчно задължено лице, което е регистрирано по
чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 и за което са налице условията по ал. 1, т. 1, 2, 3 и т. 4, буква „б“, може да избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз само в другите държави членки.
(7) Данъчно задължено лице по ал. 1, което прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага режимът, в случаите по
ал. 5 - съгласно законодателството в страната и в съответната държава членка, а в случаите по ал. 6 - съгласно законодателството в съответната държава членка.
(8) Данъчно задълженото лице по ал. 2, което прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които в страната се прилага режимът.
(9) Лицето по ал. 1 не може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз за период от една календарна година, ако прагът в Съюза е бил надвишен през предходната календарна година.
(10) Лицето по ал. 2 не може да прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз за период от една календарна година, ако националният праг и/или прагът в Съюза е бил надвишен през предходната календарна година.
Регистрация за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз на данъчно задължено лице, установено на територията на страната
Чл. 168ж. (1) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по чл. 168е, ал. 1 и което избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, подлежи на регистрация за целите на този режим.
(2) Правото на избор по ал. 1 се упражнява, като лицето подаде до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите първоначално предварително заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.
(3) В предварителното заявление по ал. 2 лицето посочва най-малко следните данни:
1. наименование, дейност, правно-организационна форма и адрес;
2. държавите членки, в които лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, включително страната, а когато някоя от държавите членки е определила стопански сектори – и избрания от лицето стопански сектор;
3. идентификационен номер за целите на данък върху добавената стойност в държавите членки, в които желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, ако лицето има такъв;
4. идентификационен номер за целите на прилагане на режим в Съюза, ако лицето има валиден такъв;
5. годишен оборот във всяка държава членка, включително страната, независимо дали лицето прилага, или не прилага в нея режима за малки предприятия в Европейския съюз, реализиран през текущата календарна година до датата на подаване на заявлението;
6. годишен оборот във всяка държава членка, включително страната, независимо дали лицето прилага, или не прилага в нея режима за малки предприятия в Европейския съюз, реализиран през предходната календарна година.
(4) Когато държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, изисква информация за реализирания годишен оборот за годината, предхождаща предходната календарна година, в тази държава членка, лицето посочва в заявлението и тези данни.
(5) Когато държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, за целите на прилагане на режима е определила национални секторни прагове, лицето посочва в заявлението и данни за реализирания годишен оборот в тази държава за годините по ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 4 и по съответните сектори.
(6) Сумите на данъчните основи по ал. 3, т. 5 и 6, ал. 4 и 5 се посочват в евро, като се прилага обменният курс на първия ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или, ако няма публикуван такъв, за следващия ден, за който има публикуван.
(7) Когато лицето не е извършвало доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държава членка, за съответните суми на данъчните основи по ал. 3, т. 5 и 6, ал. 4 и 5 се посочва „0“.
(8) В срок до 35 работни дни от датата на постъпване на предварителното заявление по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличието на основание за регистрация на лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всяка от посочените в заявлението държави членки, в които лицето желае да прилага режима, включително страната. В хода на извършване на проверката органът по приходите изисква потвърждение от компетентните органи на всяка от тези държави членки, че лицето отговаря на условията за прилагане на режима.
(9) Допуснати грешки в подадено предварително заявление по ал. 2 могат да бъдат отстранени от лицето в срока по ал. 8, като подаде коригирано предварително заявление за регистрация по реда на ал. 2, което замества предходно подаденото. В този случай срокът по ал. 8 започва да тече считано от датата на постъпване на коригираното заявление. Когато в подадено предварително заявление лицето е пропуснало да посочи държава членка, в която желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, включително страната, се счита, че не е налице допусната грешка, като се прилага редът на ал. 18.
(10) Когато компетентният орган на държава членка, в която лицето желае да прилага режима, е уведомил органа по приходите, че с цел предотвратяване на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци се нуждае от допълнително време, за да извърши проверка дали лицето отговаря на условията за прилагане на режима в тази държава, срокът по ал. 8 може да бъде удължен.
(11) За целите на регистрация за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на лицето се издава идентификационен номер, пред който е поставен знакът „BG“, а след него е поставено окончание „–EX“.
(12) Идентификационният номер по ал. 11 подлежи на вписване в регистъра по чл. 94, ал. 4.
(13) Когато след получено потвърждение от компетентния орган на една/няколко държави членки, посочени в предварителното заявление, органът по приходите установи, че лице, установено на територията на страната, изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, той издава своевременно акт за регистрация на лицето за прилагане на режима, като го информира за издадения му идентификационен номер по ал. 11 и за тази/тези държави членки на освобождаване, в които може да прилага режима, включително стопанския сектор, когато държава членка е определила стопански сектори. При получаване на потвърждение от компетентния орган на една/няколко други държави членки, посочени в предварителното заявление, след издаване на акта по изречение първо органът по приходите издава акт на лицето за прилагане на режима в тази/тези друга/други държава/държави на освобождаване под същия идентификационен номер. Проверката за регистрация на лицето за прилагане на режима във всички държави членки, посочени в предварителното заявление, включително страната, не може да надвишава срока по ал. 8, освен в случаите по ал. 10, само по отношение на държавата членка, изпратила уведомление, че се нуждае от допълнително време.
(14) Датата, от която лицето може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в държава членка, посочена в предварителното заявление, е датата на връчване на акта за прилагане на режима в тази държава по ал. 13.
(15) Когато при извършване на проверката органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице не са изпълнени условията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият издава акт в срока по ал. 8, с който мотивирано отказва да регистрира лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки, посочени в предварителното заявление.
(16) Актът по ал. 15, с който е отказана регистрация на лицето да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз и/или в страната, се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато в срока по ал. 8 е получен отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, органът по приходите в акта, с който отказва регистрация на лицето да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка, посочва и реда и срока за обжалване в държавата членка, като се прилага и доказателство за получения отказ.
(17) Когато в срока по ал. 8 не е получено потвърждение или отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, и органът по приходите не е установил, че лицето не изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка на освобождаване, същият издава акт на лицето за прилагане на режима в тази държава.
(18) Лице, регистрирано по ал. 1, в срок до 3 работни дни от настъпване на промяна в идентификационните данни или откриване на грешки в данните в предварителното заявление подава по реда на ал. 2 заявление за актуализиране на данните, в което задължително посочва идентификационния си номер по ал. 11. В този случай органът по приходите извършва проверка на данните, посочени в заявлението за актуализиране, като съответно се прилагат ал. 8, 10, 13 - 17.
(19) Лице, регистрирано по ал. 1, което желае да прилага режима в държава членка или в държави членки, различни от посочените в предварителното заявление за регистрация, подава по реда на ал. 2 заявление за актуализиране на предварителното заявление, в което задължително посочва идентификационния си номер по ал. 11. В този случай органът по приходите извършва проверка на данните, посочени в заявлението за актуализиране, като съответно се прилага ал. 8, 10, 13 - 17.
(20) В заявлението за актуализиране по ал. 18 и 19 се посочват оборотите по ал. 3, т. 5 и ал. 5 до датата на подаване на заявлението за актуализиране.
Прекратяване на прилагането на режим за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на страната
Чл. 168з. (1) Прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на лице, регистрирано по 168ж, чрез подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление по 168ж, ал. 2, когато:
1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето надвиши националния праг на страната или националния праг на някоя от държавите членки, в които прилага режима;
2. лицето избере да прекрати прилагането на режима в страната, в една или в няколко държави членки.
(2) Заявлението за актуализиране на предварителното заявление по ал. 1 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис, като се посочват страната, една или няколко държави членки, в които се прекратява прилагането на режима, и датата на настъпване на съответното обстоятелство. В случаите по ал. 1, т. 1 срокът за подаване на заявлението за актуализиране е до 15 работни дни от датата на надвишаване на националния праг в страната или на държавата членка на освобождаване.
(3) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 1, когато е надвишен националният праг на страната, е датата на настъпване на това обстоятелство, а когато е надвишен националният праг на съответната държава членка, е датата, определена в законодателството на тази държава членка.
(4) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 2 е:
1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие;
2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие.
(5) На датата на прекратяване на прилагането в държава членка на режима за малки предприятия в Европейския съюз по
ал. 3 и 4 идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 се деактивира от орган по приходите и от тази дата същият е невалиден за целите на прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка.
(6) За прекратяването на прилагане в една или няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 орган по приходите издава акт, в който посочва основанието за прекратяване на прилагането на режима и съответната държава членка, в която се прекратява прилагането на режима. Актът се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) Прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато се установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 1, т. 1 за прекратяване на прилагането в страната на режима, или когато е получено уведомление от компетентния орган на държава членка по освобождаване, че държавата членка прекратява прилагането на режима от лицето. Когато с акта се прекратява режимът за малки предприятия в Европейския съюз в страната, актът се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а когато се прекратява прилагането на режима в друга държава членка, в акта се посочват редът и срокът за обжалване в държавата членка, изпратила уведомлението.
(8) Когато регистрирано лице по чл. 168ж, което прилага режима в страната и в други държави членки, прекрати прилагането в страната, в една или в няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз, то продължава да прилага режима в останалите държави членки, за които е регистрирано за прилагане на режима. Когато лицето прилага режима само в други държави членки и прекрати прилагането в една или в няколко от тези държави членки, то продължава да прилага режима в останалите държави членки, за които е регистрирано за прилагане на режима.
(9) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1, т. 2 се прекратява по инициатива на данъчно задълженото лице, независимо че националният праг не е надвишен през текущата календарна година, като лицето се регистрира по чл. 100, ал. 1.
(10) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1, т. 1 се прекратява по инициатива на данъчно задълженото лице, когато националният праг е надвишен през текущата календарна година, като лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1. В тези случаи не се подава заявление за актуализиране на предварителното заявление по чл. 168ж, ал. 2.
Прекратяване на регистрацията за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на страната
Чл. 168и. (1) Регистрацията в страната и във всички държави членки на освобождаване за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, чрез подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление по
чл. 168ж, ал. 2, когато:
1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето в Съюза надвиши прага в Съюза;
2. лицето избере да прекрати регистрацията за прилагане на режима в страната и във всички държави членки, в които прилага режима;
3. лицето промени държавата членка на установяване;
4. лицето прекрати дейността си чрез заличаване или ликвидация.
(2) Заявление за актуализиране на предварителното заявление по ал. 1 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис, като в случаите на ал. 1, т. 1, 3 и 4 се посочва и датата на настъпване на съответното обстоятелство. В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 заявлението се подава преди настъпване на съответното обстоятелство, а по ал. 1, т. 1 - в срок до 15 работни дни от датата на надвишаване на прага в Съюза.
(3) Датата на дерегистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 2
и 3 е:
1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие;
2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие.
(4) Датата на дерегистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 1 и 4 е датата на настъпване на съответното обстоятелство.
(5) Когато лицето се дерегистрира за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на основание ал. 1, т. 1
и 2:
1. лицето може да избере да прилага режим за малки предприятия в страната или да се регистрира по чл. 100, ал. 1, ако годишният му оборот в страната не надвишава националния праг през текущата календарна година;
2. лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1, ако годишният му оборот в страната надвишава националния праг през текущата календарна година.
(6) Регистрацията по чл. 168ж за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато:
1. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 1, т. 1;
2. установи наличие на обстоятелство по чл. 107, което води до заличаване на лицето или прекратяване на дейността му;
3. лицето не е декларирало по чл. 168л извършвани доставки, по отношение на които се прилага режимът за малки предприятия в Европейския съюз, за период от 8 последователни календарни тримесечия; това не се прилага, когато органът по приходите разполага с доказателства, че лицето продължава да извършва дейност.
(7) Датата на дерегистрацията на лицето за прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по
ал. 6 е:
1. датата на надвишаване на прага за годишния оборот в Съюза – в случаите по ал. 6, т. 1;
2. датата на настъпване на съответното обстоятелство - в случаите по ал. 6, т. 2;
3. датата на връчване на акта за дерегистрацията на лицето по режима - в случаите по ал. 6, т. 3.
(8) От датата на дерегистрацията по ал. 3, 4 и 7 идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 се деактивира от орган по приходите и от тази дата е невалиден за целите на прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки.
(9) За прекратяване на регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 и 6 орган по приходите издава акт, в който посочва основанието за дерегистрация за прилагане на режима в страната и във всички други държави членки, в които режимът се е прилагал. Актът се връчва на лицето по електронен път, освен в случаите, когато то е заличено. Актът за прекратяване на регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Прилагане в страната и прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка
Чл. 168к. (1) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по чл. 168е, ал. 2, може да избере да прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, когато е регистрирано за целите на този режим в държавата членка на установяването му.
(2) При постъпване в Националната агенция за приходите на искане за потвърждение от компетентните органи на държавата членка на установяване на лицето, в срок до 15 работни дни орган по приходите извършва проверка за наличие на основание за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз. Когато орган по приходите се нуждае от допълнително време, за да извърши проверка с цел предотвратяване на отклонението от данъчно облагане или избягването на данъци, в същия срок органът уведомява компетентния орган на държавата членка на установяване на лицето за необходимия срок за удължаване на проверката.
(3) В срока по ал. 2, когато при извършване на проверката органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице са изпълнени условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият уведомява за това компетентния орган на държавата членка на установяване на лицето.
(4) В срока по ал. 2, когато при извършване на проверката органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице не са изпълнени условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият издава акт, с който мотивирано отказва на лицето да прилага режима в страната и уведомява държавата членка на установяване на лицето, като ѝ изпраща акта. Актът се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Данъчно задълженото лице по ал. 1 прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз от датата, определена от компетентния орган на държавата членка на установяване, като използва издадения от този орган идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на този режим, съдържащ накрая окончание „–EX“.
(6) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз задължително се прекратява в държавата членка на установяване, в която лицето е регистрирано, когато:
1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето в страната надвиши националния праг и/или годишният му оборот в Съюза надвиши прага в Съюза;
2. лицето избере да прекрати прилагането в страната на режима;
3. лицето промени държавата членка на установяване;
4. лицето прекрати дейността си чрез заличаване или ликвидация по законодателството на държавата членка на установяването му.
(7) Датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лицето в случаите по ал. 6, т. 1 е по-ранната от двете дати:
1. датата на надвишаване на националния праг в страната, или
2. датата на надвишаване на прага в Съюза.
(8) Датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лицето в случаите по ал. 6, т. 2 и 3 е:
1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на заявяване на съответното обстоятелство пред държавата членка на установяване на лицето - когато заявяването е направено през първия или втория месец на календарното тримесечие;
2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на заявяване на съответното обстоятелство пред държавата членка на установяване на лицето - когато заявяването е направено през последния месец на календарното тримесечие.
(9) Дата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по
ал. 6, т. 4 е датата на настъпване на съответното обстоятелство, посочена от компетентния орган на държавата членка на установяване.
(10) В случаите по ал. 6, т. 1 на датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за лицето възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 2, ако лицето надвиши националния праг в страната.
(11) В случаите по ал. 6, т. 2 на датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за лицето възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 3, ако лицето продължи да извършва доставки с място на изпълнение на територията на страната.
(12) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лице, установено на територията на друга държава членка, се прекратява от държавата членка на установяване по инициатива на орган по приходите, когато установи, че лицето отговаря на условията за задължителна регистрация по 96, ал. 2 и не е изпълнило в срок задължението си за регистрация по общия ред на закона. Органът по приходите регистрира лицето по реда на чл. 102 и уведомява незабавно по електронен път компетентния орган на държавата членка на установяване за датата, на която лицето е престанало да отговаря на условията за прилагане в страната на режима.
(13) При регистрация по чл. 96, ал. 2 по инициатива на лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, органът по приходите уведомява незабавно по електронен път компетентния орган на държавата членка на установяване за датата, на която лицето е престанало да отговаря на условията за прилагане в страната на режима.
(14) Когато лице, което прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, е закъсняло с подаване в държавата членка на установяване на отчет за реализираните обороти за календарно тримесечие с повече от 30 дни или последователно е подало два или повече такива отчета със закъснение, орган по приходите може да инициира прекратяване на прилагането на режима от лицето в страната чрез уведомяване по електронен път на компетентния орган на държавата членка на установяване.
Деклариране на извършените доставки от данъчно задължено лице, регистрирано в страната за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз
Чл. 168л. (1) Лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, което прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в една или повече държави членки на освобождаване, подава отчет за реализираните обороти за всяко календарно тримесечие, който съдържа следните данни:
1. наименование, дейност, правно-организационна форма и адрес;
2. идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11;
3. реализираните обороти през календарното тримесечие:
а) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната или „0“, когато не са реализирани такива обороти;
б) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на всяка държава членка поотделно, независимо дали лицето прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в нея, или „0“, когато не са реализирани такива обороти;
в) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на всяка държава членка, поотделно по сектори, когато тази държава членка прилага различни национални прагове по сектори, или „0“, когато не са реализирани такива обороти.
(2) Отчетът за реализираните обороти по ал. 1 се подава по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в срок до края на месеца, следващ края на календарното тримесечие, за което се отнася, по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.
(3) Сумите на реализираните обороти по ал. 1, т. 3 се посочват в евро. Когато доставките са извършвани в други валути, данъчно задълженото лице използва обменния курс, приложим в първия ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или - когато няма публикуван такъв за този ден – за следващия ден, за който има публикуван.
(4) Отчет по ал. 1 се подава, независимо дали през календарното тримесечие лицето е извършвало доставки на стоки и услуги, за които се прилага режимът.
(5) Първият отчет за реализираните обороти обхваща времето от датата на подаденото първоначално предварително заявление за регистрация до края на календарното тримесечие, през което лицето е регистрирано в страната по чл. 168ж.
(6) Последният отчет за реализираните обороти обхваща времето от началото на календарното тримесечие, през което е прекратена регистрацията на лицето за прилагане в страната на режима, до датата на дерегистрацията включително.
(7) Когато прагът в Съюза е надвишен през текущата календарна година, отчетът за реализирания оборот за последния период по ал. 6 се подава в срок до 15 работни дни от датата на надвишаване на този праг.
(8) Когато лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, не подаде в срока по ал. 2 отчет за реализирания оборот по ал. 1 за съответното календарно тримесечие, Националната агенция за приходите изпраща напомнително съобщение до лицето по електронен път в 10-дневен срок от изтичането на срока за подаване на отчета.
(9) Допуснати грешки (неотразени или неправилно отразени суми, погрешно съставени или поправени документи, които са анулирани), в резултат на които следва да бъдат променени стойностите по ал. 1, т. 3 и 4 в подаден отчет за реализираните обороти за календарното тримесечие, се коригират чрез подаване за същото календарно тримесечие на нов отчет за реализираните обороти.“
§ В чл. 169, ал. 1, т. 4 числото „97“ се заличава, а след думите „чл. 156, ал. 1 и 16“ се поставя запетая и се добавя
„и чл. 168ж, ал. 11“.
§ В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Алинея 1 се прилага и за регистрирано по чл. 168ж лице, което е длъжно да подаде, но не подаде заявление за актуализиране на предварително заявление в сроковете, установени по чл. 168ж,
ал. 18, чл. 168з или чл. 168и, ал. 2.“
§ В чл. 179 се създава ал. 4:
„(4) Алинея 1 се прилага и за регистрирано по чл. 168и и
чл. 168з лице, което не подаде за календарното тримесечие отчет за реализирания оборот по чл. 168л или не го подаде в предвидения срок.“
§ В чл. 182 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „регистри за съответния данъчен период“ се добавя „или не състави отчет за извършените продажби по чл. 119, ал. 1, или не отрази съставения отчет в дневника за продажбите за съответния данъчен период“.
2. В ал. 2 след думите „данъчния документ“ се добавя „или е съставило или отразило отчета“.
§ В чл. 186, ал. 1, т. 4, буква „а“ накрая се добавя „или в състава им функционират средства за измерване, които не са изпитани и одобрени за работа с тях“.
§ В чл. 187, ал. 4 думата „молба“ се заменя със „заявление“.
§ В чл. 192 в основния текст след думите „фискални устройства“ се добавя „или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“.
§ В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) в точка 11 изречение първо се изменя така:
„Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или с постоянен обект на територията на страната, а когато няма такова седалище или обект – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната.“;
б) създава се т. 11а:
„11а. „Данъчно задължено лице, установено на територията на страната“ по смисъла на глава двадесет и първа „б“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната.“;
в) точка 12 се изменя така:
„12. „Лице, установено на територията на Европейския съюз“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз или с постоянен обект на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз.“;
г) създава се т. 12а:
„12а. „Данъчно задължено лице, установено на територията на Европейския съюз“ по смисъла на глава двадесет и първа „б“ е лице, което e със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, с изключение на лицата, установени на територията на Северна Ирландия.“;
д) точка 67 се изменя така:
„67. „Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“ е система за регистриране и отчитане на продажби на стоки или услуги или сторно операции чрез издаване на системни бонове. Интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност осигурява автоматичен контрол върху движението на стоката или изпълнението на услугата от постъпването/заявяването в търговския обект до счетоводното отчитане на реализацията ѝ. Допуска се част от тези дейности, с изключение на дейностите, свързани с регистрирането и отчитането на продажбите и сторно операциите, да се осъществяват в друга информационна система/софтуер, при условие че е осигурена постоянна свързаност за автоматизиран обмен на данни между системата/софтуера и ИАСУТД.“;
е) в т. 93 думите „чл. 96, ал. 10“ се заменят с „чл. 168в,
ал. 3“;
ж) създава се т. 105:
„105. „Съпътстваща доставка“ по смисъла на чл. 168в, ал. 2 е доставка, която не е свързана с основната икономическа дейност на лицето, има второстепенен или случаен характер и за извършването й са използвани стоки и услуги, за които размерът на ползвания данъчен кредит е незначителен.“
2. В § 1а се създава т. 26:
„26. Директива (EС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС)
№ 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия
(OB, L 62 от 2 март 2020 г.).“
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ (1) Периодът от три години преди датата на предоставяне на разрешението по § 47 относно чл. 166, ал. 4 се определя съгласно член 3, параграф 1, точка 2 и член 3, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от
3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (OB, L 124 от 8 юни 1971 г.).
(2) Специалният ред за начисляване на данък при внос при прилагане на схема за минимална помощ се прилага до 31 декември 2030 г. включително.
§ (1) За всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, което към датата на влизане в сила на този закон не е регистрирано по досегашния
чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и годишният му оборот в страната за 2025 г. надвишава прага от 51 130 евро, определен по реда на § 52 от този закон относно чл. 168в, възниква задължение за регистрация по § 15 от този закон относно чл. 96, ал. 1.
(2) Всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление извън територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване извън територията на страната, което има постоянен обект на територията на страната и за което към датата на влизане в сила на този закон възниква задължение за регистрация по § 15 от този закон относно чл. 96, ал. 2, 3 или 4, подава заявление за регистрация в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон, като регистрацията се извършва по реда на този закон. При регистрация на лицето по закона за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на този закон.
(3) Когато към датата на влизане в сила на този закон данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, се счита за регистрирано по § 15 от тази закон относно чл. 96, ал. 2, а когато е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 9, чл. 97 или чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, се счита за регистрирано по § 15 от този закон относно
чл. 96, ал. 3. В тези случаи, независимо от промяната на основанието за регистрация, идентификационният номер по досегашния чл. 94 от Закона за данък върху добавената стойност се запазва.
(4) Когато към датата на влизане в сила на този закон всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали има постоянен обект на територията на Европейския съюз, е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 1 или 9, чл. 97 или чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, се счита за регистрирано по § 15 от този закон относно чл. 96, ал. 4. В тези случаи, независимо от промяната на основанието за регистрация, идентификационният номер по досегашния чл. 94 от Закона за данък върху добавената стойност се запазва.
(5) Когато към датата на влизане в сила на този закон за данъчно задължено лице, за което до влизане в сила на този закон е възникнало задължение за регистрация по досегашния чл. 96,
ал. 9 и срокът за подаване на заявление за регистрация не е изтекъл, възниква задължение за регистрация по § 15 от този закон относно чл. 96, ал. 3 или 4. Лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон, като регистрацията се извършва по реда на този закон.
(6) Към датата на влизане в сила на този закон започналите и неприключили процедури за регистрация или прекратяване на регистрацията по реда на досегашни глави девета и десета от Закона за данък върху добавената стойност се довършват по реда и условията на този закон. При установяване на основание за регистрация по § 15 от този закон относно чл. 96, ал. 1 - 4 за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на този закон, с изключение на случаите по досегашните чл. 102, 132 и 132а от Закона за данък върху добавената стойност.
§ В Закона за въвеждане на еврото в Република България (ДВ, бр. 70 от 2024 г.) в Преходните и заключителните разпоредби в § 37 т. 7 и 9 се отменят.
§ Законът влиза в сила от 1 януари 2026 г.
Законът е приет от 51-ото Народно събрание на ………..…... 2025 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
Рая Назарян
М О Т И В И
към проекта на Закон за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС) е изготвен с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз, както и прецизиране на определени разпоредби на закона. В тази връзка са направени следните предложения за промяна:
I. Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз
В проекта на ЗИД на ЗДДС се съдържат предложения във връзка с изпълнение на задължение за въвеждане в националното законодателство на:
1. Разпоредби на Директива (ЕС) 2020/285 на Съвета от
18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия (Директива (ЕС) 2020/285).
2. Разпоредби на Директива (ЕС) 2022/542 на Съвета oт
5 април 2022 година за изменение на директиви 2006/112/ЕО и
(ЕС) 2020/285 по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност (Директива (ЕС) 2022/542).
3. Разпоредби, свързани с прилагането на Регламент
(ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта „de minimis“ във връзка с изтичане на срока на действие на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта „de minimis“ (Регламент (ЕС) 2023/2831).
4. Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, включително за възстановени средства (Регламент
(ЕС) № 2021/1060).
5. Решение от 29 юли 2019 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по Дело 388/18, Finanzamt.
1. Предложения, свързани с въвеждане на Директива (ЕС) 2020/285 в ЗДДС
С разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 са приети правила за малки предприятия, с които се предоставя значителен стимул за тези предприятия и се осигурява възможност за извършване на ефективен контрол върху по-големите данъчно задължени лица, за заделяне на повече ресурси за борба с измамите с данъка върху добавената стойност (ДДС) и за подобряване на прилагането на настоящата система на ДДС. Специалните режими за малки предприятия позволяват на малките предприятия да не облагат с ДДС облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат тези режими. Целта на тези режими е да се намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в Европейския съюз (ЕС).
До момента малките предприятия могат да се ползват от освобождаване от задължението за начисляване на ДДС (освобождаване) до прага за регистрация само в държавата членка, в която са установени. В резултат на това малките предприятия, които извършват сделки в други държави членки, в които не са установени, трябва да се регистрират и да изпълняват задълженията, свързани с ДДС (подаване на периодични справки-декларации за ДДС, издаване на фактури, сметка за ДДС и др.), във всяка държава членка, в която е дължим ДДС. Това оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на вътрешния пазар за дружества, които не са установени в държавата членка, в която е дължим ДДС, в сравнение с установените там, поради което е необходимо да се изменят правилата, уреждащи специалните режими за освобождаване. С цел отстраняване на посочените проблеми e предложено малките предприятия, установени в държави членки, различни от тази, в която е дължим ДДС, да могат да се ползват от освобождаването. В този смисъл се разграничат две нива на приложение на специалните режими - прилагане на специалния режим от малки предприятия само в страната, в която тези предприятия са установени, и прилагане на специалния режимът в ЕС от малки предприятия в една или повече държави членки, различни от страната на установяване, независимо дали режимът се прилага на национално равнище, или не.
С Директива (ЕС) 2020/285 е предоставена възможност държавите членки да освободят доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от данъчно задължени лица, които са установени на същата територия и чийто годишен оборот в държавата членка, свързан с тези доставки, не надвишава праг от 85 000 евро или тяхната равностойност в национална валута. Прагът на годишния оборот, който представлява основата за освобождаването, въведено със специалния режим, установен в Директива (EС) 2020/285, се състои от общата стойност на доставките на стоки и услуги, извършени от малко предприятие в държавата членка, в която се предоставя освобождаването. Предвиден е и годишен праг в Съюза от 100 000 евро, който обхваща както доставките в обхвата на общите правила за ДДС, така и тези, попадащи в специалния режим за малки предприятия, извършени на територията на ЕС. Директивата задължава държавите членки, които прилагат освобождаване за малки предприятия, да предоставят такова освобождаване също и за доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от данъчно задължени лица, установени в друга държава членка, когато годишният оборот в Съюза на данъчно задълженото лице не надвишава 100 000 евро и стойността на извършените доставки в държавата членка, в която данъчно задълженото лице не е установено, не надвишава приложимия в тази държава членка праг на освобождаване, прилаган от установените в същата държава членка данъчно задължени лица.
В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на Европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби за специални режими за малки предприятия - режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в EС.
Със законопроекта са регламентирани условията за прилагане на специалните режими за малки предприятия както за лицата, установени на територията на страната, така и за тези, които са установени на територията на друга държава членка.
Режимът за малки предприятия в страната ще може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг през календарната година. Съобразено с Директива (ЕС) 2020/285, със законопроекта е предвидено годишният оборот в страната, до който ще се предоставя освобождаване в страната, да не надвишава националния праг от 51 130 евро. С предложените разпоредби се гарантира, че при прилагането на националния праг не се прави разлика между установени и неустановени в страната данъчно задължени лица.
Режимът за малки предприятия в ЕС ще може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Предложените разпоредби позволяват на данъчно задължените лица, установени в страната, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги, извършени в държави членки, в които не са установени, и да се възползват от опростени задължения, свързани с ДДС, при условие че техният годишен оборот в някоя от тези държави членки не надвишава националния праг в съответната държава членка и при условие, че годишният им оборот в Съюза не надвишава сумата от 100 000 евро. Също така предложенията предвиждат данъчно задължените лица, които са установени в други държави членки, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато годишният им оборот в Съюза не надвишава прага от 100 000 евро и годишният оборот в страната не надвишава националния праг от 51 130 евро.
За да се избегнат несъответствията при изчисляването на годишния оборот в държава членка, който служи като отправна точка за прилагане на освобождаването, както и на годишния оборот в Съюза, със законопроекта са уточнени елементите на оборота, които се вземат под внимание, като е определен обхватът на доставките, чиито данъчни основи се включват в годишния оборот в страната.
При определянето на годишния оборот в страната е предложено запазване на досегашната регламентация за включване в облагаемия оборот на оборота, реализиран от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, извършвали последователно еднородна дейност в един и същ обект. Запазен е също така и редът относно получените авансови плащания за доставките с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие при вътреобщностни придобивания, както и отношение на оборота, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС. В съответствие с Директива (EС) 2020/285 при определянето на годишния оборот в страната са предложени специални правила за дилърите на стоки втора употреба, туроператорите, данъчно задължените лица, които извършват доставки на инвестиционно злато, както и за данъчно задължени лица, които извършват дистанционни доставки на стоки и електронни доставки на услуги.
Законопроектът съдържа разпоредби, с които се регламентира, че при определянето на годишния оборот в Съюза се включва както годишният оборот в страната, така и годишният оборот във всички останали държави членки.
Специалните режими не са задължителни за данъчно задължените лица. Предлаганите разпоредби предоставят на данъчно задължените лица правото да избират между общия режим на ДДС и специалния режим за малките предприятия. За целта е предвидено данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с годишен оборот в страната, който не надвишава националния праг, да има право на избор за прилагане на общия ред за облагане с ДДС или на режим за малки предприятия в страната, независимо дали е превишен прагът на Съюза.
Освен това, когато данъчно задължено лице отговаря на условията за прилагане режима за малки предприятия в ЕС във всички държави членки, в които извършва доставки на стоки и услуги, включително в страната, може да избере да прилага режима за малки предприятия в ЕС, като не е длъжно да избере да прилага режима във всички държави членки, включително в страната. В случаите, когато данъчно задълженото лице не отговаря на условията за прилагане режима за малки предприятия в ЕС в някои от държавите членки, в които извършва доставки на стоки и услуги, същото може да избере да прилага режима за малки предприятия в ЕС само в държавите членки, в които отговаря на условията за това. Когато данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което е избрало да прилага само режим за малки предприятия в страната и извършва доставки на стоки и услуги на територията на други държави членки, прилага общия ред за облагане с ДДС в тези държави членки. Предвидено е, че когато данъчно задължено лице, установено на територията на страната, е регистрирано по ЗДДС (задължителна регистрация или регистрация по избор за прилагане на общите правила на ЗДДС), може да избере да прилага режим за малки предприятия в ЕС само в други държави членки.
За получателя на стоки от друга държава членка не е налице вътреобщностно придобиване, когато доставчикът отговаря на условията за освобождаването за малките предприятия, предвидено в член 284 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност. Когато данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, което предоставя услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, има регистрация в страната за прилагане в тази друга държава членка на режим за малки предприятия в Европейския съюз, то не подлежи на регистрация по закона за тези услуги.
Данъчно задължените лица, които изберат да прилагат специалните режими за малки предприятия, нямат право на данъчен кредит за получените от тях покупки на стоки и услуги, използвани за сделки, обхванати от режима за малки предприятия. В тази връзка са предложени допълнения в разпоредбите, ограничаващи правото на данъчен кредит. Предложени са и изменения в разпоредбите, уреждащи ползването на данъчен кредит за стоки и услуги, използвани за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като измененията са съобразени с решения на СЕС по Дело С-165/17, Мorgan Stanley, и С-277/09, както и със становище на ДДС Комитета на ЕС, посочено в Работен документ № 1004.
С цел опростяване в законопроекта не е предвиден регистрационен или уведомителен режим за данъчно задължените лица, които изберат да прилагат режим за малките предприятия в страната. Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява чрез доброволна регистрация или задължителна регистрация по закона.
За да се даде възможност за ефективен контрол върху прилагането на освобождаването и да се гарантира, че държавите членки имат достъп до необходимата информация, за данъчно задължените лица, които желаят да се възползват от освобождаването в държава членка, в която не са установени, и изберат да прилагат режима за малки предприятия в ЕС, е предвидена задължителна регистрация. С цел опростяване и намаляване на разходите за привеждане в съответствие, тези данъчно задължени лица следва да бъдат идентифицирани с индивидуален номер само в държавата членка на установяване. Със законопроекта се предвижда данъчно задължено лице, регистрирано за прилагане на режим за малки предприятия в ЕС, във фактурите, с които документира извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната, задължително да посочва идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11 с окончание „–EX“.
В съответствие с Директива (EС) 2020/285 е предложено данъчно задължените лица, които се възползват от освобождаването в страната, да прилагат опростени правила за отчитане. Предложени са текстове относно декларирането на доставките по режима за малки предприятия в ЕС. Само лицата, установени на територията на страната, регистрирани за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС, ще подават отчет за годишен оборот, в срок един месец, следващ края на календарното тримесечие, за което се отнася декларацията, по електронен път чрез въвеждане на данните или чрез подаване на предварително генериран файл. Предложени са и разпоредби за начина на коригиране на подадени тримесечни отчети за годишния оборот. При подаване на тримесечните отчети за реализираните обороти e уточнено, че когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.
Регламентирани са и ограничения за прилагане на специалните режими за малки предприятия, при които данъчно задълженото лице не може да прилага тези режими. Предвидени са и правила за прилагане и прекратяване на прилагането на режим за малките предприятия в страната, както и правила за регистрация, прилагане, прекратяване на прилагането и прекратяване на регистрацията на режима за малки предприятия в ЕС от лица, установени на територията на страната. Правилата са изготвени при спазване на правилата на Директива (ЕС) 2020/285.
Във връзка с предложените промени, наложени от въвеждането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285, със законопроекта са предложени промени и в общите правила за регистрация и дерегистрация по реда на ЗДДС. Регламентирано е задължение за всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление, а когато няма такова седалище - с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, с годишен оборот, надвишаваш националния праг от 51 130 евро, задължително да се регистрира по ЗДДС. Всяко данъчно задължено лице, което се регистрира за целите на ЗДДС, прекратява прилагането на режим за малки предприятия в страната, а ако лице, което при започване на независимата си икономическа дейност се регистрира, се счита, че е упражнило правото си на избор да не прилага в страната специалните режими за малки предприятия. Всяко данъчно задължено лице, което е установено в друга държава членка и прилага в страната режим за малките предприятия в ЕС, е длъжно да се регистрира по ЗДДС, когато годишният му оборот в страната надвиши националния праг от 51 130 евро и/или когато годишният оборот в Съюза надвиши прага в Съюза от 100 000 евро.
Установените в друга държава членка лица, независимо дали имат постоянен обект в страната, които не прилагат режим на малките предприятия в ЕС, са длъжни да се регистрират по ЗДДС преди датата на първата облагаема доставка, която извършват с място на изпълнение на територията на страната. Лицата няма да имат задължение за регистрация в случаите, когато за доставките, които извършват в страната, прилагат режим в Съюза за обслужване на едно гише или за които данъкът е изискуем от получателя.
Данъчно задължените лица, които не са установени в ЕС, независимо дали имат постоянен обект в ЕС, следва да се регистрират по закона преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Лицата нямат задължение за регистрация в случаите, когато за доставките, които извършват в страната, прилагат режим в Съюза или извън Съюза за обслужване на едно гише или за които данъкът е изискуем от получателя.
Предвид изменението на правилата за регистрация на чуждестранни лица, които извършват независима икономическа дейност на територията на страната, са прецизирани разпоредбите за задължителна регистрация чрез акредитиран представител.
Предвидени са разпоредби относно процедурата за доброволна регистрация и за регистрацията по избор, както и относно процедурата за дерегистрация по ЗДДС. Предвидени са и ограничения за дерегистрация по ЗДДС до изтичането на една календарна година, следваща календарната година, през която националният праг в страната е бил надвишен от регистрирани по ЗДДС лица, установени в страната, съответно, през която националният праг в страната и/или прагът в Съюза е бил надвишен от регистрирани по ЗДДС лица, установени в други държави.
2. Предложение, свързано с въвеждане на Директива (ЕС) 2022/542 в ЗДДС
Директива (ЕС) 2022/542 въвежда ново правило, с което се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по достъп и съпътстващите достъпа услуги, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп. С новото правило тези услуги ще се облагат на мястото, където е установен потребителят. В тази връзка, със законопроекта се предлага промяна на определяне на мястото на изпълнение на услугите, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.
3. Предложения във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2831
Във връзка с влизане в сила на новия Регламент
(ЕС) № 2023/2831 са предложени изменения, свързани с прилагането на специалния ред за начисляване на данък при внос за инвестиционни проекти.
С привеждане в съответствие на разпоредбите на ЗДДС, регламентиращи издаването на разрешение за прилагане на специален ред за начисляване ДДС при внос и/или възстановяване на данък в 30-дневен срок във връзка с инвестиционни проекти, с тези на Регламент (ЕС) 2023/2831 ще се позволи на данъчно задължените лица да ползват помощта „de minimis“ в условията на правна сигурност.
Предложено е отстраняване на несъответствия между националната уредба и европейската в някои от изискванията към лицата, поискали разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред за начисляване на ДДС при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок, и съвместимостта и натрупването на минималната помощ за инвестиционен проект с друга. Като условие за получаване на разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред за начисляване на ДДС при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок, е предложено получените минимални помощи за период от три години преди датата на предоставяне на разрешението да не надхвърлят праг от 300 000 евро.
4. Предложение, свързано с въвеждане в ЗДДС на решение от 29 юли 2019 г. на СЕС по Дело 388/18, Finanzamt
Съгласно решение на СЕС по Дело 388/18 данъчната основа за целите на определяне на годишния оборот, съответно на годишния праг, при доставки на стоки втора употреба и на доставки на обща туристическа услуга, извършени от данъчно задължено лице, прилагащо режимите за малки предприятия, е възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика.
С оглед на привеждане в съответствие с решението на действащата уредба в закона и данъчната практика е предложено облагаемият оборот на данъчно задължени лица, които извършват доставки на стоки втора употреба или доставки на обща туристическа услуга, да не се формира по специалния ред на облагане на маржа чрез сбор от маржовете.
Цели, които се поставят с предложените мерки
Целта на предложените промени в ЗДДС е постигане на съответствие на българското ДДС законодателство с Европейското право.
Основната цел на предложения законопроект е предприемане на изменения в ЗДДС в съответствие с въведените с Директива (ЕС) 2020/285 правила, приложими за малките предприятия. Директива (ЕС) 2020/285 съдържа правила за опростяване, предназначени за малките предприятия, насочени към намаляване на понасяната от тях административна тежест и подпомагане на създаването на фискална среда, която да улеснява растежа им и развитието на трансграничната търговия.
Общите цели на предложените нови правила за малки предприятия, които съответстват на заложените такива в Директива (ЕС) 2020/285, са за допринасяне за създаването на среда, благоприятстваща растежа на малките предприятия.
Специфичните цели са насочени към намаляване на разходите за спазване на изискванията за ДДС за МСП на две равнища - на национално равнище и в рамките на ЕС, по-конкретно към разходи за привеждане в съответствие за местните малки предприятия, произтичащи от сложните национални правила за ДДС, и към разходите за привеждане в съответствие за малките предприятия, извършващи трансгранична търговия, произтичащи от разнообразието на правилата за ДДС в целия ЕС. Следваща специфична цел е намаляване на нарушенията в резултат на липса на неутралитет между малките предприятия, които прилагат опцията за освобождаването до определен праг за регистрация, и малките предприятия, които не се възползват от освобождаването, както и между местните доставчици и доставчиците, установени в други държави членки. Друга цел е намаляване отрицателното въздействие на ефекта на прага (малките предприятия забавят растежа си, за да избегнат превишаване на прага за регистрация) - разглеждано и в контекста на осигуряването на по-равнопоставени условия на конкуренция.
Не на последно място, с въвеждането на нови правила за малките предприятия се цели улесняване спазването на правилата от страна на същите и наблюдението от страна на данъчните администрации, както и намаляване на загубите на приходи, причинени от случайни търговци.
Целите на предложения по т. 2-4 са свързани освен с привеждане на ЗДДС в съответствие с Европейското право, и с осигуряване на спазването на основни принципи на системата на ДДС - за правна сигурност и неутралност на ДДС.
Финансови и други средства, необходими за прилагането на мярката
За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата, поради което е изготвена финансова обосновка по Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация за актове, които не оказват въздействие върху държавния бюджет.
Очаквани резултати от прилагането на мярката
Изпълняват се изискванията за въвеждане в ЗДДС на Европейското право, като са направени предложения за създаване на разпоредби за специални режими за малките предприятия.
Очакваният резултат от прилагането на акта е осигуряване изпълнението на нормативно установените изисквания на данъчното законодателство в областта на ДДС.
Анализ за съответствие с правото на ЕС
Предложенията съответстват на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 и на Директива (ЕС) 2022/542.
Предвид обстоятелството, че с проекта на акт се въвеждат норми на Директива (ЕС) 2020/285 и на Директива (ЕС) 2022/542 е изготвена справка за съответствие с посочените директиви.
II. Предложения за промени, свързани с въвеждане в закона на разпоредби с цел намаляване на административната тежест, контролни мерки и прецизиране на разпоредби, включително във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона
Причини, които налагат приемането на предложените промени
С цел намаляване на административната тежест на лицата са предложени промени, свързани с въвеждане на епизод от живота „Стартиране на бизнес“ и епизод от живота „Закриване на бизнес“, като се намалява срокът за проверка за регистрация от 14 дни на
7 дни. Предложени са промени и в начина на заявяване пред Агенцията по вписванията за продължаване на регистрацията на лицето по ЗДДС до момента на заличаване в Търговския регистър. Така процесът ще бъде аналогичен на процеса по регистрация по ЗДДС, при който потребителят има възможност да заяви желание за регистрация по ЗДДС още в Агенцията по вписванията. С измененията се цели подобряване на качеството и бързината на предоставяните административни услуги.
Във връзка с навлизането на нови съвременни технологии в сферата на търговията с горива е предложено при регистриране и отчитане на продажби в обекти за търговия/зареждане на течни
горива чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, фискалният бон, регистриращ продажбата, да може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. По отношение на средства за измерване на разход и обем (от одобрен тип и с оцененото съответствие), включени в състава на електронната система с фискална памет (ЕСФП), както и с цел осигуряване на тяхното нормално функциониране в съответствие с метрологичните изисквания на Закона за измерванията и на Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол, се въвежда задължение за лицата, използващи ЕСФП, да сключват писмен договор за сервизно обслужване и ремонт на средствата за измерване, включени в състава на системата. Предложената промяна в дефиницията за ИАСУТД е в резултат на анализ на практиката на бизнеса, която е показала, че повечето от дружествата, които използват ИАСУТД, използват освен ИАСУТД, и ERP-системи, чрез които се осигурява автоматичен контрол върху движението на стоките или изпълнението на услугите от постъпването/заявяването в обекта до счетоводното отчитане на реализацията на стоките/услугите. Чрез ERP-системите лицата отчитат складовите наличности, създават се клиентски поръчки, издават чрез тях данъчни документи (фактури, дебитни и кредитни известия), като ИАСУТД се използват за регистриране и отчитане на разплащанията/сторно операциите от клиенти (по вече създадените в ERP-системите документи) в търговските обекти. С изменението се предоставя възможност дейности, с изключение на дейностите, свързани с регистрирането и отчитането на продажбите и сторно операциите, да се осъществяват в друга информационна система/софтуер, при условие че е осигурена постоянна свързаност за автоматизиран обмен на данни между системата/софтуера и ИАСУТД.
Във връзка с измененията на ЗДДС и ППЗДДС по отношение на издаването на фактура на електронен и хартиен носител е предложено прецизиране на разпоредбата относно издаването на кредитно известие, като е уточнено, че известието се издава в два екземпляра, когато е издадено на хартиен носител. Уточнено е, че лице, регистрирано задължително или по избор по ЗДДС, ако е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими – режим извън Съюза, режим в Съюза или режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, за доставките, за които прилага тези режими, следва да съставя отделен отчет за извършените продажби, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се описва общата сума на данъчните основи. За случаите, когато при задължителна регистрация са издадени фактури и известия към тях, след датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация, е предвидено същите да се коригират по уредения в закона ред за коригиране на фактури, не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.
Законопроектът съдържа и предложения за техническа редакция на някои разпоредби, както и допълнителни уточнения с оглед на прецизиране на ЗДДС.
Предложени са и административнонаказателни разпоредби, относими за специалните режими малки предприятия, както и такива, които попълват някои законодателни пропуски.
В законопроекта са предвидени изменения в Закона за въвеждане на еврото в Република България с оглед на привеждане на същия в съответствие с въведените в ЗДДС парични суми в левове. Измененията ще влязат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Цели, които се поставят с предложенията
Целта на промените в ЗДДС е намаляване административната тежест както на лицата, така и на контролните органи, създаване на нови възможности за регистриране и отчитане на продажби в обекти за търговия/зареждане на течни горива, както и уреждане на установени в практиката затруднения при прилагане на националното законодателство.
Финансови и други средства, необходими за прилагането на проекта на нормативен акт
За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата, поради което е изготвена финансова обосновка по Приложение
№ 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация за актове, които не оказват въздействие върху държавния бюджет.
Очакваните резултати от прилагането на проекта на нормативен акт
Очакваният резултат от прилагането на акта е осигуряване изпълнението на нормативно установените изисквания на данъчното законодателство в областта на ДДС.
Предлаганите промени не се очаква да окажат ефект върху приходите от ДДС.
Анализ за съответствие с правото на ЕС
Предложенията са в съответствие с основните принципи и свободи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз и в Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Те не нарушават две от основните свободи на ЕС - свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги, и са съобразени с принципа на пропорционалност, за равенство и еднакво третиране, както и не нарушават конкуренцията на вътрешния пазар.
Законопроектът не подлежи на нотификация по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Информация за проведените обществени консултации
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, по проекта на акт са проведени обществени консултации, като проектът на акт, докладът към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации.
На основание чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове обществените консултации са проведени със срок 30 дни.
В съответствие с чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на акт се придружава от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, изготвена от Министерството на правосъдието.
Законопроектът е съгласуван с Комисията за противодействие на корупцията по чл. 46, ал. 1, т. 7 във връзка с
чл. 44, т. 2 и чл. 46, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията.
В изпълнение на изискванията за транспониране на изброените директиви българската страна изготви проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, с който ги въвежда в националното право. Законопроектът бе одобрен с Решение № 822 на Министерския съвет от 2024 г. и внесен за разглеждане от 51-ото Народното събрание със сигнатура 51-402-01-10/02.12.2024 г. Законопроектът не бе разгледан и приет от 51-ото Народно събрание. В резултат, с Решение № 29 на Министерския съвет от 2025 г. проектът на ЗИД на ЗДДС за въвеждане в националното право на изброените директиви бе оттеглен.
В същото време Европейската комисия (ЕК) изпрати официално уведомително писмо по Процедура за нарушение
№ 2025/0009 относно неизпълнение на задължението на Република България за неуведомяване в срок на ЕК за мерките за пълно транспониране на Директива (EС) 2020/285, както и по Процедура за нарушение № 2025/0010 относно неизпълнение на задължението на Република България за неуведомяване в срок на ЕК за мерките за пълно транспониране на Директива (ЕС) 2022/542. На 17 юли 2025 г. Европейската комисия изпрати мотивирани становища по Процедура за нарушение № 2025/0009 относно неизпълнение на задължението на Република България за неуведомяване в срок на ЕК за мерките за пълно транспониране на Директива (EС) 2020/285, както и по процедура за нарушение № 2025/0010 относно неизпълнение на задължението на Република България за неуведомяване в срок на ЕК за мерките за пълно транспониране на Директива (ЕС) 2022/542. В продължение на първоначален отговор на Република България по изброените две процедури за нарушение, в началото на септември 2025 г. българската страна уведоми службите на ЕК за статута на изготвения през 2024 г. законопроект, включително за оценка на бюджетния му ефект, като изложи, че към настоящия момент той е включен като предложение в Законодателната програма на Министерския съвет за периода юли – декември 2025 г. и че българската страна ще направи всичко възможно законопроектът да влезе в сила от 1 януари 2026 г., така че разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 и на Директива (ЕС) 2022/542, които са задължителни за транспониране, да бъдат въведени в националния правен ред на Република България.
Изготвена е повторна частична предварителна оценка на въздействието, която е съобразена с изискванията на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове и е съгласувана от администрацията на Министерския съвет.
Проектът на акт е съгласуван с всички министри и с дирекция КВЕС от администрацията на Министерския съвет, с чиято функционална компетентност е свързан, съгласно чл. 32, ал. 1 и 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като становищата им са отразени в справка.
Източник: Parliament.bg
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Вх. №: 51-502-01-57
Дата: 03.11.2025 г. /08:22 ч.
ДО
Г-ЖА РАЯ НАЗАРЯН
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО: Решение № 739 на Министерския съвет от 2025 г.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Вх. №: 51-502-01-57
Дата: 03.11.2025 г. /08:22 ч.
ДО
Г-ЖА РАЯ НАЗАРЯН
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО: Решение № 739 на Министерския съвет от 2025 г.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение ¹ 739 на Министерския съвет от 2025 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Приложение:
1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност;
2. Частична предварителна оценка на въздействието;
3. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека;
4. Справка за съответствие с правото на Европейския съюз;
5. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акта;
6. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т
Препис
Р Е Ш Е Н И Е ¹ 739
от 31 октомври 2025 година
ЗА одобряване на законопроект
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България
М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т
Р Е Ш И:
1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1.
3. Министърът на финансите да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Росен Желязков
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Габриела Козарева
НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ
“ДЕЛОВОДСТВО, АРХИВ И
ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ”:
/Жана Кадънкова/
Приложение:
1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност;
2. Частична предварителна оценка на въздействието;
3. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека;
4. Справка за съответствие с правото на Европейския съюз;
5. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акта;
6. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т
Препис
Р Е Ш Е Н И Е ¹ 739
от 31 октомври 2025 година
ЗА одобряване на законопроект
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България
М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т
Р Е Ш И:
1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1.
3. Министърът на финансите да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Росен Желязков
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Габриела Козарева
НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ
“ДЕЛОВОДСТВО, АРХИВ И
ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ”:
/Жана Кадънкова/
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект
З А К О Н
ЗА изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност
(Обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. –ЗА изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност
бр. 37 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от
2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 и 111 от 2021 г.,
бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г., бр. 66, 106 и 108 от
2023 г., бр. 42, 70 и 79 от 2024 г. и бр. 26 и 64 от 2025 г.)
§ В чл. 13, ал. 4 се създава т. 11:
„11. придобиването на стоки, за които доставчикът прилага освобождаването за малките предприятия, предвидено в член 284 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани.“
§ В чл. 15а, ал. 10 след думите „са унищожени“ се поставя запетая и се добавя „загубени“.
§ В чл. 20б се правят следните изменения:
1. В ал. 5 основният текст се изменя така:
„(5) В ал. 5 думите „има постоянен адрес или обичайно пребиваване“ се заличават, думите „по правилата за“ се заменят с „чрез регистрация по чл. 168ж за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз, или чрез“, а думите „на съответната държава“ се заменят с „в държавата“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Правото на избор по ал. 4 от доставчик, който е установен само на територията на една държава членка, различна от страната, се упражнява или чрез регистрация в тази държава членка за прилагане на режим в Съюза, или чрез регистрация за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз, или чрез регистрация в страната по чл. 96, ал. 2 и 3, когато:
1. получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване в страната - при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път;
2. изпращането или транспортирането на стоката до получателя завършва в страната - при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.“
§ В чл. 21 се създават ал. 12 и 13:
„(12) Мястото на изпълнение при доставка на услугите по достъп до събитие и съпътстващите достъпа услуги по ал. 4, т. 3 се определя по ал. 2, когато се предоставя виртуално на данъчно задължено лице.
(13) Мястото на изпълнение при доставка на услуги и съпътстващите ги услуги по ал. 4, т. 4, буква „а“ е мястото, където данъчно незадълженото лице е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато услугите по ал. 4, т. 4, буква „а“ са свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.“
§ В чл. 25, ал. 3 т. 5 се отменя.
§ В чл. 57б, т. 2 думите „чл. 96, ал. 1“ се заменят с „чл. 96“.
§ В чл. 69, ал. 2 т. 1 се изменя така:
„1. Доставките, извършени в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, с място на изпълнение на територията на друга държава, които са с право на приспадане на данъчен кредит в тази държава и които биха били с право на приспадане на данъчен кредит, ако са извършени на територията на страната. Това не се прилага за доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага специалният режим за малки предприятия в Европейския съюз по глава двадесет и първа „б“.”
§ В чл. 70 се създава ал. 6:
„(6) Няма право на данъчен кредит данъчно задължено лице за получени доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, използвани за доставки, по отношение на които прилагат специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“.“
§ В чл. 74, ал. 1 думите „по чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1,
чл. 102, 132 или 132а“ се заменят с „по чл. 96 и чл. 100, ал. 1“.
§ В чл. 78а, ал. 1 думите „чл. 116, ал. 2, 3 и 6“ се заменят с „чл. 116, ал. 2, 3, 6 и 8“.
§ В чл. 81, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на стоки и услуги, които се използват от лицата за извършване на доставки, за които прилагат в страната или в друга държава членка режима за малки предприятия в Европейския съюз“.
§ В чл. 82, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се отменя.
2. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите, когато доставчикът има регистрация за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз“.
§ В чл. 87 ал. 3 се изменя така:
„(3) Първият данъчен период обхваща времето от датата на регистрация, включително тази дата, до края на данъчния период, освен в случаите по глава осемнадесета. В случаите по чл. 132,
ал. 1 първият данъчен период обхваща времето от датата на вписването на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или вписване в регистър БУЛСТАТ, включително датата на вписването на обстоятелството, до края на данъчния период. В случаите по чл. 132, ал. 5 първият данъчен период обхваща времето от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице, включително датата на създаването му, или от датата на регистрация по закона на съдружник, когато същият се регистрира след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, включително датата на регистрацията му, до края на данъчния период.“
§ В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) С издаване на акт за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 - 4, чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99, ал. 1 и 7 или чл. 100, ал. 1 и 2 на лицето се определя идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG". С връчването на акта за регистрация органът по приходите вписва в регистъра по ал. 1 определеният идентификационен номер за целите на ДДС на лицето и датата на неговата регистрация по този закон.“
2. Създава се ал. 4:
„(4) В регистъра по ал. 1 се вписват идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 на лицата, които прилагат режима за малки предприятия в Европейския съюз, датите на регистрация и дерегистрация за прилагате на режима и за съответната държава членка:
1. датата, от която се прилага режимът (активиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прилага режима);
2. датата на прекратяване на прилагането на режима (деактивиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прекратява прилагането на режима).“
§ Член 96 се изменя така:
„Задължителна регистрация по общия ред
Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, е длъжно да се регистрира по този закон, когато годишният му оборот в страната, определен по реда на чл. 168в, надвиши националния праг от
51 130 евро.
(2) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което прилага в страната режим за малките предприятия в Европейския съюз по чл. 168к, е длъжно да се регистрира по този закон, когато:
1. годишният му оборот в страната, определен по реда на чл. 168в, надвиши националния праг от 51 130 евро, или
2. годишният му оборот в Съюза, определен по реда на
чл. 168в, надвиши прага в Съюза от 100 000 евро.
(3) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз по чл. 168к, е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицето прилага режим в Съюза, или за извършени доставки от лицето, по които данъкът е изискуем от получателя.
(4) Всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали има постоянен обект на територията на Европейския съюз, е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицето прилага режим в Съюза, режим извън Съюза или за извършени доставки от лицето, по които данъкът е изискуем от получателя.
(5) В случаите по ал. 1 - 4 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за дерегистрация или на отказа за регистрация или до изтичане на 24 месеца считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.
(6) Всяко данъчно задължено лице, което е длъжно да се регистрира по този член, подава заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите:
1. в 7-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза – в случаите по ал. 1 и 2;
2. не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната става изискуем – в случаите по ал. 3 и 4.“
§ Член 97 се отменя.
§ В чл. 97а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 числото „97“ се заличава.
2. Създава се ал. 6:
„(6) Алинея 2 не се прилага, когато данъчно задълженото лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, има регистрация в страната за прилагане в тази друга държава членка на режим за малки предприятия в Европейския съюз.“
§ В чл. 99 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102“ се заменят с „чл. 96 или чл. 100, ал. 1“.
2. В ал. 3 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1“.
3. В ал. 6 числото „97“ се заличава.
§ В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, изречение първо накрая се добавя „и датата, на която възниква това основание за регистрация“, а в изречение трето думата „облагаем“ се заменя с „годишен“.
2. В ал. 5, изречение второ след думите „приходната администрация“ се добавя „чрез подаване на ново заявление по
ал. 1“.
3. В ал. 6 след думите „за регистрация“ се добавя „и издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията“ и се поставя запетая.
4. Алинея 7 се отменя.
5. В ал. 8 думите „ал. 6 и 7 регистрацията по чл. 96, ал. 9, чл. 97, 97а и 99“ се заменят с „ал. 6 регистрацията по чл. 96, ал. 3 и 4, чл. 97а и 99“.
§ В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
„Датата на регистрация на лицето по закона е датата на връчване на акта за регистрация.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок.“
3. В ал. 3 т. 1 и 2 се изменят така:
„1. за периода от датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;
2. за периода от датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.“
4. Алинея 4 се отменя.
§ Член 103 се изменя така:
„Дата на регистрация
Чл. 103. За дата на регистрация по този закон се счита:
1. датата, следваща датата на надвишаване на националния праг и/или на прага в Съюза – при регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2, освен в случаите, когато на лицето е отказана регистрация по чл. 96, ал. 5;
2. по-ранната от двете дати – датата на първата облагаема доставка или датата на връчването на акта за регистрация – при регистрация на основание чл. 96, ал. 3 и 4, освен в случаите, когато на лицето е отказана регистрация по чл. 96, ал. 5;
3. датата на връчването на акта за регистрация – при регистрация на друго основание, освен когато законът предвижда друго;
4. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – при регистрация на основание чл. 100, когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие, в случаите по чл. 168з, ал. 9 и чл. 168и, ал. 5, т. 1.“
5. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – при регистрация на основание чл. 100, когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие, в случаите по чл. 168з, ал. 9 и чл. 168и, ал. 5, т. 1.“
§ В чл. 104 ал. 1 и 2 се отменят.
§ Член 105 се отменя.
§ В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3, буква „а“ думите „,ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2“ се заличават.
2. В т. 4, буква „б“ след думите „от настъпване на обстоятелството“ се добавя „или пред Агенцията по вписванията при подаване на заявление за вписване на прекратяване на юридическото лице по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
3. Създават се т. 8 и 9:
„8. регистрация в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз на данъчно задължено лице, което е регистрирано на основание чл. 96, ал. 2 или 3;
9. прекратяване/заличаване на данъчно задължено лице по законодателството на друга държава, в която е установено по седалище и адрес на управление.“
§ В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
a) в т. 1 думите „чл. 96, ал. 1, 97 или чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96, ал. 1, 2 и 3“;
б) точка 5 се изменя така:
„5. за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 4, когато през текущия данъчен период и през предходните 12 данъчни периода не е извършвало облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната;“
в) създава се т. 7:
„7. за лице, регистрирано на основание чл. 100, ал. 1, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.“
2. Алинея 3 се отменя.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Освен в случаите по ал. 1, основание за дерегистрация по избор възниква и когато:
1. данъчно задължено лице, регистрирано на основание
чл. 96, ал. 2, 3 или 4, се регистрира в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;
2. данъчно задължено лице, регистрирано на основание
чл. 96, ал. 4, се регистрира в страната по чл. 154 или 156, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза или режим в Съюза.“
4. Създават се ал. 5 - 7:
„(5) Когато регистрирани лица по чл. 96, ал. 1 са надвишили националния праг в страната през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 1 до изтичането на текущата календарна година.
(6) Когато регистрирани лица по чл. 96, ал. 2 и 3 са надвишили националния праг в страната и/или прага в Съюза през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 1 до изтичането на текущата календарна година.
(7) Когато регистрирани лица по чл. 100, ал. 1 са надвишили националния праг в страната през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 7 до изтичането на текущата календарна година.“
§ В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „в случаите по чл. 107, т. 3“ се добавя „и 9“.
2. В ал. 2 думите „чл. 108, ал. 1 и 3“ се заменят с „чл. 108, ал. 1“.
§ В чл. 110 се създава ал. 3:
„(3) Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато за регистрираното лице е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 8. В този случай актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, предхождаща датата, на която лицето е регистрирано в държавата членка, в която е установено, за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз.“
§ В чл. 113, ал. 4 се създава изречение второ:
„Фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация по чл. 96, ал. 1 и 2 за доставка, данъчното събитие за която е възникнало от датата, следваща датата на надвишаване на националния праг в страната и/или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация, и за авансово плащане, получено от датата, следваща датата на надвишаване на националния праг в страната и/или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация.“
§ В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 и 8 след думите „чл. 94, ал. 2“ се добавя „или чл. 168ж, ал. 11 или чл. 168к, ал. 5“.
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1,
т. 12, 14 и 15, когато:
1. лицето прилага специални режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“, или
2. сумата на данъчната основа и данъкът не превишават 100 евро, с изключение на документиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и на дистанционни продажби на стоки.“
3. Създават се ал. 13 и 14:
„(13) Когато данъчно задължено лице по чл. 168ж прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз, във фактурите, с които документира извършените доставки в обхвата на режима с място на изпълнение на територията на страната, освен реквизитите по ал. 1, т. 1-4 и 7-11, задължително посочва своя идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11 с окончание „–EX“.
(14) Когато данъчно задължено лице по чл. 168к, регистрирано в друга държава членка за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз, във фактурите, с които документира извършените доставки в обхвата на режима с място на изпълнение на територията на страната, освен реквизитите по ал. 1, т. 1-4 и 7-11, задължително посочва своя идентификационен номер по чл. 168к, ал. 5 с окончание „–EX“.“
§ В чл. 115, ал. 5 след думата „Известието“ се добавя „на хартиен носител“.
§ В чл. 116 се създава ал. 8:
„(8) При регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2 фактури и известия към тях, издадени след датата на надвишаване на националния праг и/или на прага в Съюза и до датата на връчване на акта за регистрация, се коригират по реда на този член не
по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.“
§ В чл. 117а, ал. 3 думата „получателя“ се заменя с „издателя“.
§ В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.“
2. Създава се нова ал. 3а:
„(3а) В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.“
3. Досегашна ал. 3а става ал. 3б.
4. В ал. 4 се създава т. 10:
„10. редът и начинът за комуникацията между ИАСУТД и информационни системи/софтуери, използвани от лицата.“
5. В ал. 5 се създава изречение второ:
„При работа с ЕСФП лицата сключват писмен договор за сервизно обслужване и ремонт на средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП.“
§ В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „или протокол“ се заличават.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Лице, регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100,
ал. 1, ако е регистрирано и за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154, 156 и/или 157а, за доставките, за които прилага тези режими, съставя отделен отчет за извършените продажби по ал. 1, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се посочва общата сума на данъчните основи.”
§ В чл. 125, ал. 1 числото „97“ се заличава.
§ В чл. 131, ал. 1, в основния текст след думите „е регистрирано по този закон лице“ се добавя „на основание, различно от чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2“.
§ В чл. 132 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Лице, което придобие стоки и услуги по чл. 10, ал. 1 от регистрирано лице по чл. 96 или чл. 100, ал. 1, задължително се регистрира на същото основание.“
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано лице по чл. 96 или чл. 100, ал. 1, задължително се регистрира на същото основание.“
§ В чл. 132а, ал. 1 накрая на изречението думите „този закон“ се заменят с „чл. 100, ал. 1“.
§ В чл. 133 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „или за регистрация по избор“ се заличават.
2. В ал. 2 думите „или регистрация по избор“ се заличават.
§ В глава шестнадесета се създава чл. 142а:
„Годишен оборот в страната на туроператора от доставки на обща туристическа услуга
Чл. 142а. Годишният оборот в страната на туроператора от доставки на обща туристическа услуга е общата сума, получена от или дължима на туроператора от пътуващи лица или от трети лица за тези доставки.“
§ Член 149 се изменя така:
„Годишен оборот в страната на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа
Чл. 149. Годишният оборот в страната на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е общата сума, получена от или дължима на дилъра от клиенти или от трети лица за тези доставки.“
§ В чл. 151а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в основния текст числото „97“ и запетаята пред него се заличават.
а) точка 1 се изменя така:
„1. годишният им оборот в страната нито през текущата, нито през предходната календарна година не надвишава
500 000 евро; годишният оборот се определя по реда на чл. 168в;“
2. В ал. 5, изречение първо думите „и 7“ се заличават, а в изречение второ думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 6“.
§ В чл. 159 се създава ал. 17:
„(17) В справка-декларацията по ал. 4 се посочват само доставки на стоки и услуги в обхвата на режим в Съюза, с място на изпълнение на територията на държави членки, в които данъчно задълженото лице не прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз.“
§ В чл. 159б се правят следните изменения:
1. В ал. 2 и 5 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 4“.
2. В ал. 3 и 4 думите „чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96, ал. 2, 3 или 4“.
3. В ал. 6 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 1 и 4“.
§ В чл. 159в, ал. 1 и 2 числото „97“ се заличава.
§ Създава се чл. 162а:
„Годишен оборот в страната от доставки на инвестиционно злато
Чл. 162а. Годишният оборот в страната на данъчно задълженото лице от доставки на инвестиционно злато по чл. 160, ал. 1 е общата сума от данъчните основи на доставките на инвестиционно злато.“
§ В чл. 166 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя „за прилагане на схема за минимална помощ“.
2. В ал. 1, т. 4 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.)“ се заменят
с „Регламент (ЕС) № 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis
(OB, L 2023/2831 от 15 декември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2023/2831“.
3. В ал. 3:
а) в т. 6 думите „за последните три данъчни години, включително текущата“ се заменят със „за период от три години преди датата на предоставяне на разрешението“, а думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“;
б) в т. 7 думите „за последните три данъчни години, включително текущата“ се заменят с „за период от три години преди датата на предоставяне на разрешението“, а думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“.
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Минималната помощ за одобрения инвестиционен проект се натрупва с минимална и държавна помощ при условията на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/2831.“
5. В ал. 6 в изречение първо след думите „ал. 1 и 2“ се добавя „и са спазени условията на Регламент (ЕС) № 2023/2831“, а изречение второ се заличава.
6. Създава се нова ал. 11:
„(11) Максималният размер на индивидуалната помощ по схемата за помощ de minimis за едно и също предприятие е до
300 000 евро.“
7. Създава се ал. 12:
„(12) Дата на предоставяне на помощта е датата на издаване на разрешението по ал. 6.“
8. Досегашната ал. 11 става ал. 13.
§ В чл. 167 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „са надхвърлени праговете или максимално допустимия интензитет за одобрената държавна помощ“ се заменят със „се надхвърля прагът по чл. 166, ал. 4 и се нарушават правилата за натрупване по чл. 5 от Регламент (ЕС)
№ 2023/2831“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Корекции в издадено разрешение не се допускат. Разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на вече одобрен инвестиционен проект, може да се издаде в срок до 6 месеца от издаване на разрешението по чл. 166, ал. 6. Издаването на ново разрешение се разглежда като нова минимална помощ.“
§ В чл. 167а, т. 3 числото „97“ се заличава.
§ В чл. 168, ал. 1 думите „чл. 97а, ал. 1 и 2 и чл. 99“ се заменят с „чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 или чл. 100, ал. 2“.
§ В чл. 168а се създава ал. 5:
„(5) Специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“ не се прилагат за следните доставки:
1. доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, когато мястото на изпълнение на доставката е в Северна Ирландия;
2. доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице, установено в Северна Ирландия, когато мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.“
§ В част осма се създава глава двадесет и първа „б“ с чл. 168б – 168л:
„Глава двадесет и първа „б“
Специални режими за малки предприятия
Раздел I
Общи положения
Специални режими за малки предприятия
Чл. 168б. (1) Специалните режими по тази глава са режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в Европейския съюз.
(2) Данъчно задължено лице, установено на територията на страната, може да прилага или режим за малки предприятия в страната, или режим за малки предприятия в Европейския съюз в страната и в други държави членки, или режим за малки предприятия в Европейския съюз само в други държави членки.
(3) Данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, може да прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз.
(4) Данъчно задължено лице, което прилага някой от специалните режими за малки предприятия по тази глава, не облага с данък върху добавената стойност извършените облагаеми доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага този режим.
(5) За целите на специалните режими за малки предприятия по тази глава:
1. „държава членка на освобождаване“ е държавата членка, която позволява да не се облагат с данък върху добавената стойност доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на нейна територия, извършени от данъчно задължени лица, отговарящи на условията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз;
2. „държава членка на установяване“ е държавата членка, в която данъчно задълженото лице, прилагащо режим за малки предприятия, е установено.
Годишен оборот в страната и годишен оборот в Съюза
Чл. 168в. (1) Годишният оборот в страната е общата сума от данъчните основи на извършените през календарната година с място на изпълнение на територията на страната от данъчно задълженото лице:
1. доставки, които са облагаеми по общия ред за облагане на закона, включително вътреобщностни доставки на стоки;
2. доставки, които са освободени с право на приспадане на данъчен кредит по глава трета;
3. доставки на финансови услуги по чл. 46;
4. доставки на застрахователни услуги по чл. 47;
5. освободени доставки на недвижими имоти.
(2) В годишния оборот в страната по ал. 1 не се включват извършените от лицето:
1. доставки по ал. 1, т. 3-5, когато тези доставки са съпътстващи доставки;
2. доставки на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето.
(3) При последователното извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект в страната от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в годишния оборот в страната на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него през текущата календарна година, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
(4) Не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, когато е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице до датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда по ал. 3.
(5) При определяне на годишния оборот в страната по ал. 1 на данъчно задължено лице доставките, за които то прилага глава шестнадесета или седемнадесета, се включват с общата сума, която лицето е получило или ще получи от клиента или от третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени на получателя, но без предоставените търговски отстъпки и данъка по този закон, ако за доставката е дължим такъв.
(6) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, което извършва дистанционни доставки на стоки и доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 с място на изпълнение на територията на страната, се включват сумите от данъчните основи на тези доставки на стоки и услуги, ако лицето е регистрирано за режим в Съюза в държавата членка на установяване и не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз или е регистрирано по чл. 96.
(7) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, установено на територията на страната, не се включва стойността на извършени от лицето дистанционни доставки на стоки и доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 с място на изпълнение на територията на други държави членки, когато лицето:
1. е регистрирано за режим в Съюза по чл. 156 и не прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на тези доставки, или
2. е регистрирано по общия ред за облагане с ДДС в тази държава членка, съгласно законодателството ѝ.
(8) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице се включват и сумите от получените авансови плащания за доставките по ал. 1, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.
(9) При определяне на годишния оборот в страната се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие за доставката.
(10) При определяне на годишния оборот в страната се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 през текущата календарна година на преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, както и по т. 3 само при непарична вноска на предприятие или обособена част от него. При отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или от отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи.
(11) При определяне на годишния оборот в Съюза се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната, които формират годишния оборот в страната, определен по реда на този член, и доставките с място на изпълнение на територията на всички останали държави членки.
Доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия
Чл. 168г. (1) Специалните режими за малки предприятия по тази глава се прилагат в страната по отношение на извършените от данъчно задълженото лице:
1. облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната;
2. вътреобщностни доставки на стоки;
3. освободени доставки с право на приспадане на данъчен кредит по глава трета.
(2) Алинея 1 не се прилага за извършените от лицето вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 2.
(3) В случаите, когато данъчно задължено лице избере да прилага специален режим за малки предприятия, режимът се прилага за всички доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага този специален режим.
(4) Данъчно задължено лице, което прилага режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по глава осемнадесета, не може да прилага специалните режими за малки предприятия по тази глава.
Раздел II
Режим за малки предприятия в страната
Условия за прилагане и прекратяване на прилагането на режим за малки предприятия в страната
Чл. 168д. (1) Режимът за малки предприятия в страната може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага режимът;
2. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година.
(2) Националният праг за годишния оборот в страната е в размер 51 130 евро.
(3) Данъчно задължено лице по ал. 1, което прилага режим за малки предприятия в страната, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които се прилага този режим.
(4) Правото за прилагане на режима за малки предприятия в страната по ал. 1 се счита за упражнено, когато данъчно задълженото лице не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100,
ал. 1.
(5) Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява, когато лицето се регистрира по чл. 96,
ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 или се регистрира по чл. 168ж за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз.
(6) Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява, когато орган по приходите установи, че лицето не е изпълнило задължението си за задължителна регистрация по 96, ал. 1 в срок.
Раздел III
Режим за малки предприятия в Eвропейския съюз
Условия за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз
Чл. 168е. (1) Режимът за малки предприятия в Европейския съюз може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и на други държави членки или само на други държави членки, по отношение на които в страната и в съответната държава може да се прилага този режим;
2. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година;
3. сумата от данъчните основи на извършените доставки на стоки и услуги:
а) в страната и в другите държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, не надвишава националния праг, приложим в страната, съответно националния праг, приложим в тези държави членки, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година (както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено от съответната държава членка), или
б) в други държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, не надвишава националния праг, приложим в тези държави членки, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година (както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено от съответната държава членка).
(2) Режимът за малки предприятия в Европейския съюз може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на друга държава членка и за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага този режим;
2. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година;
3. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг, приложим в страната, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година.
(3) Прагът в Съюза за годишния оборот в Съюза е в
размер 100 000 евро.
(4) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по ал. 1, може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната и в други държави членки или само в други държави членки.
(5) Данъчно задължено лице, което не е регистрирано по
чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 и за което са налице условията по ал. 1, т. 1, 2, 3 и т. 4, буква „а“, когато избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, прилага този режим както в страната, така в другите държави членки.
(6) Данъчно задължено лице, което е регистрирано по
чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 и за което са налице условията по ал. 1, т. 1, 2, 3 и т. 4, буква „б“, може да избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз само в другите държави членки.
(7) Данъчно задължено лице по ал. 1, което прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага режимът, в случаите по
ал. 5 - съгласно законодателството в страната и в съответната държава членка, а в случаите по ал. 6 - съгласно законодателството в съответната държава членка.
(8) Данъчно задълженото лице по ал. 2, което прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които в страната се прилага режимът.
(9) Лицето по ал. 1 не може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз за период от една календарна година, ако прагът в Съюза е бил надвишен през предходната календарна година.
(10) Лицето по ал. 2 не може да прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз за период от една календарна година, ако националният праг и/или прагът в Съюза е бил надвишен през предходната календарна година.
Регистрация за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз на данъчно задължено лице, установено на територията на страната
Чл. 168ж. (1) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по чл. 168е, ал. 1 и което избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, подлежи на регистрация за целите на този режим.
(2) Правото на избор по ал. 1 се упражнява, като лицето подаде до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите първоначално предварително заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.
(3) В предварителното заявление по ал. 2 лицето посочва най-малко следните данни:
1. наименование, дейност, правно-организационна форма и адрес;
2. държавите членки, в които лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, включително страната, а когато някоя от държавите членки е определила стопански сектори – и избрания от лицето стопански сектор;
3. идентификационен номер за целите на данък върху добавената стойност в държавите членки, в които желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, ако лицето има такъв;
4. идентификационен номер за целите на прилагане на режим в Съюза, ако лицето има валиден такъв;
5. годишен оборот във всяка държава членка, включително страната, независимо дали лицето прилага, или не прилага в нея режима за малки предприятия в Европейския съюз, реализиран през текущата календарна година до датата на подаване на заявлението;
6. годишен оборот във всяка държава членка, включително страната, независимо дали лицето прилага, или не прилага в нея режима за малки предприятия в Европейския съюз, реализиран през предходната календарна година.
(4) Когато държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, изисква информация за реализирания годишен оборот за годината, предхождаща предходната календарна година, в тази държава членка, лицето посочва в заявлението и тези данни.
(5) Когато държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, за целите на прилагане на режима е определила национални секторни прагове, лицето посочва в заявлението и данни за реализирания годишен оборот в тази държава за годините по ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 4 и по съответните сектори.
(6) Сумите на данъчните основи по ал. 3, т. 5 и 6, ал. 4 и 5 се посочват в евро, като се прилага обменният курс на първия ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или, ако няма публикуван такъв, за следващия ден, за който има публикуван.
(7) Когато лицето не е извършвало доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държава членка, за съответните суми на данъчните основи по ал. 3, т. 5 и 6, ал. 4 и 5 се посочва „0“.
(8) В срок до 35 работни дни от датата на постъпване на предварителното заявление по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличието на основание за регистрация на лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всяка от посочените в заявлението държави членки, в които лицето желае да прилага режима, включително страната. В хода на извършване на проверката органът по приходите изисква потвърждение от компетентните органи на всяка от тези държави членки, че лицето отговаря на условията за прилагане на режима.
(9) Допуснати грешки в подадено предварително заявление по ал. 2 могат да бъдат отстранени от лицето в срока по ал. 8, като подаде коригирано предварително заявление за регистрация по реда на ал. 2, което замества предходно подаденото. В този случай срокът по ал. 8 започва да тече считано от датата на постъпване на коригираното заявление. Когато в подадено предварително заявление лицето е пропуснало да посочи държава членка, в която желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, включително страната, се счита, че не е налице допусната грешка, като се прилага редът на ал. 18.
(10) Когато компетентният орган на държава членка, в която лицето желае да прилага режима, е уведомил органа по приходите, че с цел предотвратяване на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци се нуждае от допълнително време, за да извърши проверка дали лицето отговаря на условията за прилагане на режима в тази държава, срокът по ал. 8 може да бъде удължен.
(11) За целите на регистрация за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на лицето се издава идентификационен номер, пред който е поставен знакът „BG“, а след него е поставено окончание „–EX“.
(12) Идентификационният номер по ал. 11 подлежи на вписване в регистъра по чл. 94, ал. 4.
(13) Когато след получено потвърждение от компетентния орган на една/няколко държави членки, посочени в предварителното заявление, органът по приходите установи, че лице, установено на територията на страната, изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, той издава своевременно акт за регистрация на лицето за прилагане на режима, като го информира за издадения му идентификационен номер по ал. 11 и за тази/тези държави членки на освобождаване, в които може да прилага режима, включително стопанския сектор, когато държава членка е определила стопански сектори. При получаване на потвърждение от компетентния орган на една/няколко други държави членки, посочени в предварителното заявление, след издаване на акта по изречение първо органът по приходите издава акт на лицето за прилагане на режима в тази/тези друга/други държава/държави на освобождаване под същия идентификационен номер. Проверката за регистрация на лицето за прилагане на режима във всички държави членки, посочени в предварителното заявление, включително страната, не може да надвишава срока по ал. 8, освен в случаите по ал. 10, само по отношение на държавата членка, изпратила уведомление, че се нуждае от допълнително време.
(14) Датата, от която лицето може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в държава членка, посочена в предварителното заявление, е датата на връчване на акта за прилагане на режима в тази държава по ал. 13.
(15) Когато при извършване на проверката органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице не са изпълнени условията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият издава акт в срока по ал. 8, с който мотивирано отказва да регистрира лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки, посочени в предварителното заявление.
(16) Актът по ал. 15, с който е отказана регистрация на лицето да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз и/или в страната, се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато в срока по ал. 8 е получен отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, органът по приходите в акта, с който отказва регистрация на лицето да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка, посочва и реда и срока за обжалване в държавата членка, като се прилага и доказателство за получения отказ.
(17) Когато в срока по ал. 8 не е получено потвърждение или отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, и органът по приходите не е установил, че лицето не изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка на освобождаване, същият издава акт на лицето за прилагане на режима в тази държава.
(18) Лице, регистрирано по ал. 1, в срок до 3 работни дни от настъпване на промяна в идентификационните данни или откриване на грешки в данните в предварителното заявление подава по реда на ал. 2 заявление за актуализиране на данните, в което задължително посочва идентификационния си номер по ал. 11. В този случай органът по приходите извършва проверка на данните, посочени в заявлението за актуализиране, като съответно се прилагат ал. 8, 10, 13 - 17.
(19) Лице, регистрирано по ал. 1, което желае да прилага режима в държава членка или в държави членки, различни от посочените в предварителното заявление за регистрация, подава по реда на ал. 2 заявление за актуализиране на предварителното заявление, в което задължително посочва идентификационния си номер по ал. 11. В този случай органът по приходите извършва проверка на данните, посочени в заявлението за актуализиране, като съответно се прилага ал. 8, 10, 13 - 17.
(20) В заявлението за актуализиране по ал. 18 и 19 се посочват оборотите по ал. 3, т. 5 и ал. 5 до датата на подаване на заявлението за актуализиране.
Прекратяване на прилагането на режим за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на страната
Чл. 168з. (1) Прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на лице, регистрирано по 168ж, чрез подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление по 168ж, ал. 2, когато:
1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето надвиши националния праг на страната или националния праг на някоя от държавите членки, в които прилага режима;
2. лицето избере да прекрати прилагането на режима в страната, в една или в няколко държави членки.
(2) Заявлението за актуализиране на предварителното заявление по ал. 1 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис, като се посочват страната, една или няколко държави членки, в които се прекратява прилагането на режима, и датата на настъпване на съответното обстоятелство. В случаите по ал. 1, т. 1 срокът за подаване на заявлението за актуализиране е до 15 работни дни от датата на надвишаване на националния праг в страната или на държавата членка на освобождаване.
(3) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 1, когато е надвишен националният праг на страната, е датата на настъпване на това обстоятелство, а когато е надвишен националният праг на съответната държава членка, е датата, определена в законодателството на тази държава членка.
(4) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 2 е:
1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие;
2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие.
(5) На датата на прекратяване на прилагането в държава членка на режима за малки предприятия в Европейския съюз по
ал. 3 и 4 идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 се деактивира от орган по приходите и от тази дата същият е невалиден за целите на прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка.
(6) За прекратяването на прилагане в една или няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 орган по приходите издава акт, в който посочва основанието за прекратяване на прилагането на режима и съответната държава членка, в която се прекратява прилагането на режима. Актът се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) Прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато се установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 1, т. 1 за прекратяване на прилагането в страната на режима, или когато е получено уведомление от компетентния орган на държава членка по освобождаване, че държавата членка прекратява прилагането на режима от лицето. Когато с акта се прекратява режимът за малки предприятия в Европейския съюз в страната, актът се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а когато се прекратява прилагането на режима в друга държава членка, в акта се посочват редът и срокът за обжалване в държавата членка, изпратила уведомлението.
(8) Когато регистрирано лице по чл. 168ж, което прилага режима в страната и в други държави членки, прекрати прилагането в страната, в една или в няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз, то продължава да прилага режима в останалите държави членки, за които е регистрирано за прилагане на режима. Когато лицето прилага режима само в други държави членки и прекрати прилагането в една или в няколко от тези държави членки, то продължава да прилага режима в останалите държави членки, за които е регистрирано за прилагане на режима.
(9) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1, т. 2 се прекратява по инициатива на данъчно задълженото лице, независимо че националният праг не е надвишен през текущата календарна година, като лицето се регистрира по чл. 100, ал. 1.
(10) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1, т. 1 се прекратява по инициатива на данъчно задълженото лице, когато националният праг е надвишен през текущата календарна година, като лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1. В тези случаи не се подава заявление за актуализиране на предварителното заявление по чл. 168ж, ал. 2.
Прекратяване на регистрацията за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на страната
Чл. 168и. (1) Регистрацията в страната и във всички държави членки на освобождаване за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, чрез подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление по
чл. 168ж, ал. 2, когато:
1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето в Съюза надвиши прага в Съюза;
2. лицето избере да прекрати регистрацията за прилагане на режима в страната и във всички държави членки, в които прилага режима;
3. лицето промени държавата членка на установяване;
4. лицето прекрати дейността си чрез заличаване или ликвидация.
(2) Заявление за актуализиране на предварителното заявление по ал. 1 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис, като в случаите на ал. 1, т. 1, 3 и 4 се посочва и датата на настъпване на съответното обстоятелство. В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 заявлението се подава преди настъпване на съответното обстоятелство, а по ал. 1, т. 1 - в срок до 15 работни дни от датата на надвишаване на прага в Съюза.
(3) Датата на дерегистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 2
и 3 е:
1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие;
2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие.
(4) Датата на дерегистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 1 и 4 е датата на настъпване на съответното обстоятелство.
(5) Когато лицето се дерегистрира за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на основание ал. 1, т. 1
и 2:
1. лицето може да избере да прилага режим за малки предприятия в страната или да се регистрира по чл. 100, ал. 1, ако годишният му оборот в страната не надвишава националния праг през текущата календарна година;
2. лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1, ако годишният му оборот в страната надвишава националния праг през текущата календарна година.
(6) Регистрацията по чл. 168ж за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато:
1. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 1, т. 1;
2. установи наличие на обстоятелство по чл. 107, което води до заличаване на лицето или прекратяване на дейността му;
3. лицето не е декларирало по чл. 168л извършвани доставки, по отношение на които се прилага режимът за малки предприятия в Европейския съюз, за период от 8 последователни календарни тримесечия; това не се прилага, когато органът по приходите разполага с доказателства, че лицето продължава да извършва дейност.
(7) Датата на дерегистрацията на лицето за прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по
ал. 6 е:
1. датата на надвишаване на прага за годишния оборот в Съюза – в случаите по ал. 6, т. 1;
2. датата на настъпване на съответното обстоятелство - в случаите по ал. 6, т. 2;
3. датата на връчване на акта за дерегистрацията на лицето по режима - в случаите по ал. 6, т. 3.
(8) От датата на дерегистрацията по ал. 3, 4 и 7 идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 се деактивира от орган по приходите и от тази дата е невалиден за целите на прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки.
(9) За прекратяване на регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 и 6 орган по приходите издава акт, в който посочва основанието за дерегистрация за прилагане на режима в страната и във всички други държави членки, в които режимът се е прилагал. Актът се връчва на лицето по електронен път, освен в случаите, когато то е заличено. Актът за прекратяване на регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Прилагане в страната и прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка
Чл. 168к. (1) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по чл. 168е, ал. 2, може да избере да прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, когато е регистрирано за целите на този режим в държавата членка на установяването му.
(2) При постъпване в Националната агенция за приходите на искане за потвърждение от компетентните органи на държавата членка на установяване на лицето, в срок до 15 работни дни орган по приходите извършва проверка за наличие на основание за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз. Когато орган по приходите се нуждае от допълнително време, за да извърши проверка с цел предотвратяване на отклонението от данъчно облагане или избягването на данъци, в същия срок органът уведомява компетентния орган на държавата членка на установяване на лицето за необходимия срок за удължаване на проверката.
(3) В срока по ал. 2, когато при извършване на проверката органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице са изпълнени условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият уведомява за това компетентния орган на държавата членка на установяване на лицето.
(4) В срока по ал. 2, когато при извършване на проверката органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице не са изпълнени условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият издава акт, с който мотивирано отказва на лицето да прилага режима в страната и уведомява държавата членка на установяване на лицето, като ѝ изпраща акта. Актът се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Данъчно задълженото лице по ал. 1 прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз от датата, определена от компетентния орган на държавата членка на установяване, като използва издадения от този орган идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на този режим, съдържащ накрая окончание „–EX“.
(6) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз задължително се прекратява в държавата членка на установяване, в която лицето е регистрирано, когато:
1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето в страната надвиши националния праг и/или годишният му оборот в Съюза надвиши прага в Съюза;
2. лицето избере да прекрати прилагането в страната на режима;
3. лицето промени държавата членка на установяване;
4. лицето прекрати дейността си чрез заличаване или ликвидация по законодателството на държавата членка на установяването му.
(7) Датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лицето в случаите по ал. 6, т. 1 е по-ранната от двете дати:
1. датата на надвишаване на националния праг в страната, или
2. датата на надвишаване на прага в Съюза.
(8) Датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лицето в случаите по ал. 6, т. 2 и 3 е:
1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на заявяване на съответното обстоятелство пред държавата членка на установяване на лицето - когато заявяването е направено през първия или втория месец на календарното тримесечие;
2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на заявяване на съответното обстоятелство пред държавата членка на установяване на лицето - когато заявяването е направено през последния месец на календарното тримесечие.
(9) Дата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по
ал. 6, т. 4 е датата на настъпване на съответното обстоятелство, посочена от компетентния орган на държавата членка на установяване.
(10) В случаите по ал. 6, т. 1 на датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за лицето възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 2, ако лицето надвиши националния праг в страната.
(11) В случаите по ал. 6, т. 2 на датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за лицето възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 3, ако лицето продължи да извършва доставки с място на изпълнение на територията на страната.
(12) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лице, установено на територията на друга държава членка, се прекратява от държавата членка на установяване по инициатива на орган по приходите, когато установи, че лицето отговаря на условията за задължителна регистрация по 96, ал. 2 и не е изпълнило в срок задължението си за регистрация по общия ред на закона. Органът по приходите регистрира лицето по реда на чл. 102 и уведомява незабавно по електронен път компетентния орган на държавата членка на установяване за датата, на която лицето е престанало да отговаря на условията за прилагане в страната на режима.
(13) При регистрация по чл. 96, ал. 2 по инициатива на лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, органът по приходите уведомява незабавно по електронен път компетентния орган на държавата членка на установяване за датата, на която лицето е престанало да отговаря на условията за прилагане в страната на режима.
(14) Когато лице, което прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, е закъсняло с подаване в държавата членка на установяване на отчет за реализираните обороти за календарно тримесечие с повече от 30 дни или последователно е подало два или повече такива отчета със закъснение, орган по приходите може да инициира прекратяване на прилагането на режима от лицето в страната чрез уведомяване по електронен път на компетентния орган на държавата членка на установяване.
Деклариране на извършените доставки от данъчно задължено лице, регистрирано в страната за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз
Чл. 168л. (1) Лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, което прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в една или повече държави членки на освобождаване, подава отчет за реализираните обороти за всяко календарно тримесечие, който съдържа следните данни:
1. наименование, дейност, правно-организационна форма и адрес;
2. идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11;
3. реализираните обороти през календарното тримесечие:
а) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната или „0“, когато не са реализирани такива обороти;
б) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на всяка държава членка поотделно, независимо дали лицето прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в нея, или „0“, когато не са реализирани такива обороти;
в) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на всяка държава членка, поотделно по сектори, когато тази държава членка прилага различни национални прагове по сектори, или „0“, когато не са реализирани такива обороти.
(2) Отчетът за реализираните обороти по ал. 1 се подава по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в срок до края на месеца, следващ края на календарното тримесечие, за което се отнася, по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.
(3) Сумите на реализираните обороти по ал. 1, т. 3 се посочват в евро. Когато доставките са извършвани в други валути, данъчно задълженото лице използва обменния курс, приложим в първия ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или - когато няма публикуван такъв за този ден – за следващия ден, за който има публикуван.
(4) Отчет по ал. 1 се подава, независимо дали през календарното тримесечие лицето е извършвало доставки на стоки и услуги, за които се прилага режимът.
(5) Първият отчет за реализираните обороти обхваща времето от датата на подаденото първоначално предварително заявление за регистрация до края на календарното тримесечие, през което лицето е регистрирано в страната по чл. 168ж.
(6) Последният отчет за реализираните обороти обхваща времето от началото на календарното тримесечие, през което е прекратена регистрацията на лицето за прилагане в страната на режима, до датата на дерегистрацията включително.
(7) Когато прагът в Съюза е надвишен през текущата календарна година, отчетът за реализирания оборот за последния период по ал. 6 се подава в срок до 15 работни дни от датата на надвишаване на този праг.
(8) Когато лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, не подаде в срока по ал. 2 отчет за реализирания оборот по ал. 1 за съответното календарно тримесечие, Националната агенция за приходите изпраща напомнително съобщение до лицето по електронен път в 10-дневен срок от изтичането на срока за подаване на отчета.
(9) Допуснати грешки (неотразени или неправилно отразени суми, погрешно съставени или поправени документи, които са анулирани), в резултат на които следва да бъдат променени стойностите по ал. 1, т. 3 и 4 в подаден отчет за реализираните обороти за календарното тримесечие, се коригират чрез подаване за същото календарно тримесечие на нов отчет за реализираните обороти.“
§ В чл. 169, ал. 1, т. 4 числото „97“ се заличава, а след думите „чл. 156, ал. 1 и 16“ се поставя запетая и се добавя
„и чл. 168ж, ал. 11“.
§ В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Алинея 1 се прилага и за регистрирано по чл. 168ж лице, което е длъжно да подаде, но не подаде заявление за актуализиране на предварително заявление в сроковете, установени по чл. 168ж,
ал. 18, чл. 168з или чл. 168и, ал. 2.“
§ В чл. 179 се създава ал. 4:
„(4) Алинея 1 се прилага и за регистрирано по чл. 168и и
чл. 168з лице, което не подаде за календарното тримесечие отчет за реализирания оборот по чл. 168л или не го подаде в предвидения срок.“
§ В чл. 182 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „регистри за съответния данъчен период“ се добавя „или не състави отчет за извършените продажби по чл. 119, ал. 1, или не отрази съставения отчет в дневника за продажбите за съответния данъчен период“.
2. В ал. 2 след думите „данъчния документ“ се добавя „или е съставило или отразило отчета“.
§ В чл. 186, ал. 1, т. 4, буква „а“ накрая се добавя „или в състава им функционират средства за измерване, които не са изпитани и одобрени за работа с тях“.
§ В чл. 187, ал. 4 думата „молба“ се заменя със „заявление“.
§ В чл. 192 в основния текст след думите „фискални устройства“ се добавя „или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“.
§ В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) в точка 11 изречение първо се изменя така:
„Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или с постоянен обект на територията на страната, а когато няма такова седалище или обект – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната.“;
б) създава се т. 11а:
„11а. „Данъчно задължено лице, установено на територията на страната“ по смисъла на глава двадесет и първа „б“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната.“;
в) точка 12 се изменя така:
„12. „Лице, установено на територията на Европейския съюз“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз или с постоянен обект на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз.“;
г) създава се т. 12а:
„12а. „Данъчно задължено лице, установено на територията на Европейския съюз“ по смисъла на глава двадесет и първа „б“ е лице, което e със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, с изключение на лицата, установени на територията на Северна Ирландия.“;
д) точка 67 се изменя така:
„67. „Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“ е система за регистриране и отчитане на продажби на стоки или услуги или сторно операции чрез издаване на системни бонове. Интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност осигурява автоматичен контрол върху движението на стоката или изпълнението на услугата от постъпването/заявяването в търговския обект до счетоводното отчитане на реализацията ѝ. Допуска се част от тези дейности, с изключение на дейностите, свързани с регистрирането и отчитането на продажбите и сторно операциите, да се осъществяват в друга информационна система/софтуер, при условие че е осигурена постоянна свързаност за автоматизиран обмен на данни между системата/софтуера и ИАСУТД.“;
е) в т. 93 думите „чл. 96, ал. 10“ се заменят с „чл. 168в,
ал. 3“;
ж) създава се т. 105:
„105. „Съпътстваща доставка“ по смисъла на чл. 168в, ал. 2 е доставка, която не е свързана с основната икономическа дейност на лицето, има второстепенен или случаен характер и за извършването й са използвани стоки и услуги, за които размерът на ползвания данъчен кредит е незначителен.“
2. В § 1а се създава т. 26:
„26. Директива (EС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС)
№ 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия
(OB, L 62 от 2 март 2020 г.).“
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ (1) Периодът от три години преди датата на предоставяне на разрешението по § 47 относно чл. 166, ал. 4 се определя съгласно член 3, параграф 1, точка 2 и член 3, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от
3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (OB, L 124 от 8 юни 1971 г.).
(2) Специалният ред за начисляване на данък при внос при прилагане на схема за минимална помощ се прилага до 31 декември 2030 г. включително.
§ (1) За всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, което към датата на влизане в сила на този закон не е регистрирано по досегашния
чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и годишният му оборот в страната за 2025 г. надвишава прага от 51 130 евро, определен по реда на § 52 от този закон относно чл. 168в, възниква задължение за регистрация по § 15 от този закон относно чл. 96, ал. 1.
(2) Всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление извън територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване извън територията на страната, което има постоянен обект на територията на страната и за което към датата на влизане в сила на този закон възниква задължение за регистрация по § 15 от този закон относно чл. 96, ал. 2, 3 или 4, подава заявление за регистрация в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон, като регистрацията се извършва по реда на този закон. При регистрация на лицето по закона за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на този закон.
(3) Когато към датата на влизане в сила на този закон данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, се счита за регистрирано по § 15 от тази закон относно чл. 96, ал. 2, а когато е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 9, чл. 97 или чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, се счита за регистрирано по § 15 от този закон относно
чл. 96, ал. 3. В тези случаи, независимо от промяната на основанието за регистрация, идентификационният номер по досегашния чл. 94 от Закона за данък върху добавената стойност се запазва.
(4) Когато към датата на влизане в сила на този закон всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали има постоянен обект на територията на Европейския съюз, е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 1 или 9, чл. 97 или чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, се счита за регистрирано по § 15 от този закон относно чл. 96, ал. 4. В тези случаи, независимо от промяната на основанието за регистрация, идентификационният номер по досегашния чл. 94 от Закона за данък върху добавената стойност се запазва.
(5) Когато към датата на влизане в сила на този закон за данъчно задължено лице, за което до влизане в сила на този закон е възникнало задължение за регистрация по досегашния чл. 96,
ал. 9 и срокът за подаване на заявление за регистрация не е изтекъл, възниква задължение за регистрация по § 15 от този закон относно чл. 96, ал. 3 или 4. Лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон, като регистрацията се извършва по реда на този закон.
(6) Към датата на влизане в сила на този закон започналите и неприключили процедури за регистрация или прекратяване на регистрацията по реда на досегашни глави девета и десета от Закона за данък върху добавената стойност се довършват по реда и условията на този закон. При установяване на основание за регистрация по § 15 от този закон относно чл. 96, ал. 1 - 4 за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на този закон, с изключение на случаите по досегашните чл. 102, 132 и 132а от Закона за данък върху добавената стойност.
§ В Закона за въвеждане на еврото в Република България (ДВ, бр. 70 от 2024 г.) в Преходните и заключителните разпоредби в § 37 т. 7 и 9 се отменят.
§ Законът влиза в сила от 1 януари 2026 г.
Законът е приет от 51-ото Народно събрание на ………..…... 2025 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
Рая Назарян
М О Т И В И
към проекта на Закон за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС) е изготвен с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз, както и прецизиране на определени разпоредби на закона. В тази връзка са направени следните предложения за промяна:
I. Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз
В проекта на ЗИД на ЗДДС се съдържат предложения във връзка с изпълнение на задължение за въвеждане в националното законодателство на:
1. Разпоредби на Директива (ЕС) 2020/285 на Съвета от
18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия (Директива (ЕС) 2020/285).
2. Разпоредби на Директива (ЕС) 2022/542 на Съвета oт
5 април 2022 година за изменение на директиви 2006/112/ЕО и
(ЕС) 2020/285 по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност (Директива (ЕС) 2022/542).
3. Разпоредби, свързани с прилагането на Регламент
(ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта „de minimis“ във връзка с изтичане на срока на действие на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта „de minimis“ (Регламент (ЕС) 2023/2831).
4. Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, включително за възстановени средства (Регламент
(ЕС) № 2021/1060).
5. Решение от 29 юли 2019 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по Дело 388/18, Finanzamt.
1. Предложения, свързани с въвеждане на Директива (ЕС) 2020/285 в ЗДДС
С разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 са приети правила за малки предприятия, с които се предоставя значителен стимул за тези предприятия и се осигурява възможност за извършване на ефективен контрол върху по-големите данъчно задължени лица, за заделяне на повече ресурси за борба с измамите с данъка върху добавената стойност (ДДС) и за подобряване на прилагането на настоящата система на ДДС. Специалните режими за малки предприятия позволяват на малките предприятия да не облагат с ДДС облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат тези режими. Целта на тези режими е да се намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в Европейския съюз (ЕС).
До момента малките предприятия могат да се ползват от освобождаване от задължението за начисляване на ДДС (освобождаване) до прага за регистрация само в държавата членка, в която са установени. В резултат на това малките предприятия, които извършват сделки в други държави членки, в които не са установени, трябва да се регистрират и да изпълняват задълженията, свързани с ДДС (подаване на периодични справки-декларации за ДДС, издаване на фактури, сметка за ДДС и др.), във всяка държава членка, в която е дължим ДДС. Това оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на вътрешния пазар за дружества, които не са установени в държавата членка, в която е дължим ДДС, в сравнение с установените там, поради което е необходимо да се изменят правилата, уреждащи специалните режими за освобождаване. С цел отстраняване на посочените проблеми e предложено малките предприятия, установени в държави членки, различни от тази, в която е дължим ДДС, да могат да се ползват от освобождаването. В този смисъл се разграничат две нива на приложение на специалните режими - прилагане на специалния режим от малки предприятия само в страната, в която тези предприятия са установени, и прилагане на специалния режимът в ЕС от малки предприятия в една или повече държави членки, различни от страната на установяване, независимо дали режимът се прилага на национално равнище, или не.
С Директива (ЕС) 2020/285 е предоставена възможност държавите членки да освободят доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от данъчно задължени лица, които са установени на същата територия и чийто годишен оборот в държавата членка, свързан с тези доставки, не надвишава праг от 85 000 евро или тяхната равностойност в национална валута. Прагът на годишния оборот, който представлява основата за освобождаването, въведено със специалния режим, установен в Директива (EС) 2020/285, се състои от общата стойност на доставките на стоки и услуги, извършени от малко предприятие в държавата членка, в която се предоставя освобождаването. Предвиден е и годишен праг в Съюза от 100 000 евро, който обхваща както доставките в обхвата на общите правила за ДДС, така и тези, попадащи в специалния режим за малки предприятия, извършени на територията на ЕС. Директивата задължава държавите членки, които прилагат освобождаване за малки предприятия, да предоставят такова освобождаване също и за доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от данъчно задължени лица, установени в друга държава членка, когато годишният оборот в Съюза на данъчно задълженото лице не надвишава 100 000 евро и стойността на извършените доставки в държавата членка, в която данъчно задълженото лице не е установено, не надвишава приложимия в тази държава членка праг на освобождаване, прилаган от установените в същата държава членка данъчно задължени лица.
В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на Европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби за специални режими за малки предприятия - режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в EС.
Със законопроекта са регламентирани условията за прилагане на специалните режими за малки предприятия както за лицата, установени на територията на страната, така и за тези, които са установени на територията на друга държава членка.
Режимът за малки предприятия в страната ще може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг през календарната година. Съобразено с Директива (ЕС) 2020/285, със законопроекта е предвидено годишният оборот в страната, до който ще се предоставя освобождаване в страната, да не надвишава националния праг от 51 130 евро. С предложените разпоредби се гарантира, че при прилагането на националния праг не се прави разлика между установени и неустановени в страната данъчно задължени лица.
Режимът за малки предприятия в ЕС ще може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Предложените разпоредби позволяват на данъчно задължените лица, установени в страната, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги, извършени в държави членки, в които не са установени, и да се възползват от опростени задължения, свързани с ДДС, при условие че техният годишен оборот в някоя от тези държави членки не надвишава националния праг в съответната държава членка и при условие, че годишният им оборот в Съюза не надвишава сумата от 100 000 евро. Също така предложенията предвиждат данъчно задължените лица, които са установени в други държави членки, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато годишният им оборот в Съюза не надвишава прага от 100 000 евро и годишният оборот в страната не надвишава националния праг от 51 130 евро.
За да се избегнат несъответствията при изчисляването на годишния оборот в държава членка, който служи като отправна точка за прилагане на освобождаването, както и на годишния оборот в Съюза, със законопроекта са уточнени елементите на оборота, които се вземат под внимание, като е определен обхватът на доставките, чиито данъчни основи се включват в годишния оборот в страната.
При определянето на годишния оборот в страната е предложено запазване на досегашната регламентация за включване в облагаемия оборот на оборота, реализиран от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, извършвали последователно еднородна дейност в един и същ обект. Запазен е също така и редът относно получените авансови плащания за доставките с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие при вътреобщностни придобивания, както и отношение на оборота, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС. В съответствие с Директива (EС) 2020/285 при определянето на годишния оборот в страната са предложени специални правила за дилърите на стоки втора употреба, туроператорите, данъчно задължените лица, които извършват доставки на инвестиционно злато, както и за данъчно задължени лица, които извършват дистанционни доставки на стоки и електронни доставки на услуги.
Законопроектът съдържа разпоредби, с които се регламентира, че при определянето на годишния оборот в Съюза се включва както годишният оборот в страната, така и годишният оборот във всички останали държави членки.
Специалните режими не са задължителни за данъчно задължените лица. Предлаганите разпоредби предоставят на данъчно задължените лица правото да избират между общия режим на ДДС и специалния режим за малките предприятия. За целта е предвидено данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с годишен оборот в страната, който не надвишава националния праг, да има право на избор за прилагане на общия ред за облагане с ДДС или на режим за малки предприятия в страната, независимо дали е превишен прагът на Съюза.
Освен това, когато данъчно задължено лице отговаря на условията за прилагане режима за малки предприятия в ЕС във всички държави членки, в които извършва доставки на стоки и услуги, включително в страната, може да избере да прилага режима за малки предприятия в ЕС, като не е длъжно да избере да прилага режима във всички държави членки, включително в страната. В случаите, когато данъчно задълженото лице не отговаря на условията за прилагане режима за малки предприятия в ЕС в някои от държавите членки, в които извършва доставки на стоки и услуги, същото може да избере да прилага режима за малки предприятия в ЕС само в държавите членки, в които отговаря на условията за това. Когато данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което е избрало да прилага само режим за малки предприятия в страната и извършва доставки на стоки и услуги на територията на други държави членки, прилага общия ред за облагане с ДДС в тези държави членки. Предвидено е, че когато данъчно задължено лице, установено на територията на страната, е регистрирано по ЗДДС (задължителна регистрация или регистрация по избор за прилагане на общите правила на ЗДДС), може да избере да прилага режим за малки предприятия в ЕС само в други държави членки.
За получателя на стоки от друга държава членка не е налице вътреобщностно придобиване, когато доставчикът отговаря на условията за освобождаването за малките предприятия, предвидено в член 284 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност. Когато данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, което предоставя услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, има регистрация в страната за прилагане в тази друга държава членка на режим за малки предприятия в Европейския съюз, то не подлежи на регистрация по закона за тези услуги.
Данъчно задължените лица, които изберат да прилагат специалните режими за малки предприятия, нямат право на данъчен кредит за получените от тях покупки на стоки и услуги, използвани за сделки, обхванати от режима за малки предприятия. В тази връзка са предложени допълнения в разпоредбите, ограничаващи правото на данъчен кредит. Предложени са и изменения в разпоредбите, уреждащи ползването на данъчен кредит за стоки и услуги, използвани за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като измененията са съобразени с решения на СЕС по Дело С-165/17, Мorgan Stanley, и С-277/09, както и със становище на ДДС Комитета на ЕС, посочено в Работен документ № 1004.
С цел опростяване в законопроекта не е предвиден регистрационен или уведомителен режим за данъчно задължените лица, които изберат да прилагат режим за малките предприятия в страната. Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява чрез доброволна регистрация или задължителна регистрация по закона.
За да се даде възможност за ефективен контрол върху прилагането на освобождаването и да се гарантира, че държавите членки имат достъп до необходимата информация, за данъчно задължените лица, които желаят да се възползват от освобождаването в държава членка, в която не са установени, и изберат да прилагат режима за малки предприятия в ЕС, е предвидена задължителна регистрация. С цел опростяване и намаляване на разходите за привеждане в съответствие, тези данъчно задължени лица следва да бъдат идентифицирани с индивидуален номер само в държавата членка на установяване. Със законопроекта се предвижда данъчно задължено лице, регистрирано за прилагане на режим за малки предприятия в ЕС, във фактурите, с които документира извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната, задължително да посочва идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11 с окончание „–EX“.
В съответствие с Директива (EС) 2020/285 е предложено данъчно задължените лица, които се възползват от освобождаването в страната, да прилагат опростени правила за отчитане. Предложени са текстове относно декларирането на доставките по режима за малки предприятия в ЕС. Само лицата, установени на територията на страната, регистрирани за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС, ще подават отчет за годишен оборот, в срок един месец, следващ края на календарното тримесечие, за което се отнася декларацията, по електронен път чрез въвеждане на данните или чрез подаване на предварително генериран файл. Предложени са и разпоредби за начина на коригиране на подадени тримесечни отчети за годишния оборот. При подаване на тримесечните отчети за реализираните обороти e уточнено, че когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.
Регламентирани са и ограничения за прилагане на специалните режими за малки предприятия, при които данъчно задълженото лице не може да прилага тези режими. Предвидени са и правила за прилагане и прекратяване на прилагането на режим за малките предприятия в страната, както и правила за регистрация, прилагане, прекратяване на прилагането и прекратяване на регистрацията на режима за малки предприятия в ЕС от лица, установени на територията на страната. Правилата са изготвени при спазване на правилата на Директива (ЕС) 2020/285.
Във връзка с предложените промени, наложени от въвеждането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285, със законопроекта са предложени промени и в общите правила за регистрация и дерегистрация по реда на ЗДДС. Регламентирано е задължение за всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление, а когато няма такова седалище - с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, с годишен оборот, надвишаваш националния праг от 51 130 евро, задължително да се регистрира по ЗДДС. Всяко данъчно задължено лице, което се регистрира за целите на ЗДДС, прекратява прилагането на режим за малки предприятия в страната, а ако лице, което при започване на независимата си икономическа дейност се регистрира, се счита, че е упражнило правото си на избор да не прилага в страната специалните режими за малки предприятия. Всяко данъчно задължено лице, което е установено в друга държава членка и прилага в страната режим за малките предприятия в ЕС, е длъжно да се регистрира по ЗДДС, когато годишният му оборот в страната надвиши националния праг от 51 130 евро и/или когато годишният оборот в Съюза надвиши прага в Съюза от 100 000 евро.
Установените в друга държава членка лица, независимо дали имат постоянен обект в страната, които не прилагат режим на малките предприятия в ЕС, са длъжни да се регистрират по ЗДДС преди датата на първата облагаема доставка, която извършват с място на изпълнение на територията на страната. Лицата няма да имат задължение за регистрация в случаите, когато за доставките, които извършват в страната, прилагат режим в Съюза за обслужване на едно гише или за които данъкът е изискуем от получателя.
Данъчно задължените лица, които не са установени в ЕС, независимо дали имат постоянен обект в ЕС, следва да се регистрират по закона преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Лицата нямат задължение за регистрация в случаите, когато за доставките, които извършват в страната, прилагат режим в Съюза или извън Съюза за обслужване на едно гише или за които данъкът е изискуем от получателя.
Предвид изменението на правилата за регистрация на чуждестранни лица, които извършват независима икономическа дейност на територията на страната, са прецизирани разпоредбите за задължителна регистрация чрез акредитиран представител.
Предвидени са разпоредби относно процедурата за доброволна регистрация и за регистрацията по избор, както и относно процедурата за дерегистрация по ЗДДС. Предвидени са и ограничения за дерегистрация по ЗДДС до изтичането на една календарна година, следваща календарната година, през която националният праг в страната е бил надвишен от регистрирани по ЗДДС лица, установени в страната, съответно, през която националният праг в страната и/или прагът в Съюза е бил надвишен от регистрирани по ЗДДС лица, установени в други държави.
2. Предложение, свързано с въвеждане на Директива (ЕС) 2022/542 в ЗДДС
Директива (ЕС) 2022/542 въвежда ново правило, с което се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по достъп и съпътстващите достъпа услуги, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп. С новото правило тези услуги ще се облагат на мястото, където е установен потребителят. В тази връзка, със законопроекта се предлага промяна на определяне на мястото на изпълнение на услугите, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.
3. Предложения във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2831
Във връзка с влизане в сила на новия Регламент
(ЕС) № 2023/2831 са предложени изменения, свързани с прилагането на специалния ред за начисляване на данък при внос за инвестиционни проекти.
С привеждане в съответствие на разпоредбите на ЗДДС, регламентиращи издаването на разрешение за прилагане на специален ред за начисляване ДДС при внос и/или възстановяване на данък в 30-дневен срок във връзка с инвестиционни проекти, с тези на Регламент (ЕС) 2023/2831 ще се позволи на данъчно задължените лица да ползват помощта „de minimis“ в условията на правна сигурност.
Предложено е отстраняване на несъответствия между националната уредба и европейската в някои от изискванията към лицата, поискали разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред за начисляване на ДДС при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок, и съвместимостта и натрупването на минималната помощ за инвестиционен проект с друга. Като условие за получаване на разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред за начисляване на ДДС при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок, е предложено получените минимални помощи за период от три години преди датата на предоставяне на разрешението да не надхвърлят праг от 300 000 евро.
4. Предложение, свързано с въвеждане в ЗДДС на решение от 29 юли 2019 г. на СЕС по Дело 388/18, Finanzamt
Съгласно решение на СЕС по Дело 388/18 данъчната основа за целите на определяне на годишния оборот, съответно на годишния праг, при доставки на стоки втора употреба и на доставки на обща туристическа услуга, извършени от данъчно задължено лице, прилагащо режимите за малки предприятия, е възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика.
С оглед на привеждане в съответствие с решението на действащата уредба в закона и данъчната практика е предложено облагаемият оборот на данъчно задължени лица, които извършват доставки на стоки втора употреба или доставки на обща туристическа услуга, да не се формира по специалния ред на облагане на маржа чрез сбор от маржовете.
Цели, които се поставят с предложените мерки
Целта на предложените промени в ЗДДС е постигане на съответствие на българското ДДС законодателство с Европейското право.
Основната цел на предложения законопроект е предприемане на изменения в ЗДДС в съответствие с въведените с Директива (ЕС) 2020/285 правила, приложими за малките предприятия. Директива (ЕС) 2020/285 съдържа правила за опростяване, предназначени за малките предприятия, насочени към намаляване на понасяната от тях административна тежест и подпомагане на създаването на фискална среда, която да улеснява растежа им и развитието на трансграничната търговия.
Общите цели на предложените нови правила за малки предприятия, които съответстват на заложените такива в Директива (ЕС) 2020/285, са за допринасяне за създаването на среда, благоприятстваща растежа на малките предприятия.
Специфичните цели са насочени към намаляване на разходите за спазване на изискванията за ДДС за МСП на две равнища - на национално равнище и в рамките на ЕС, по-конкретно към разходи за привеждане в съответствие за местните малки предприятия, произтичащи от сложните национални правила за ДДС, и към разходите за привеждане в съответствие за малките предприятия, извършващи трансгранична търговия, произтичащи от разнообразието на правилата за ДДС в целия ЕС. Следваща специфична цел е намаляване на нарушенията в резултат на липса на неутралитет между малките предприятия, които прилагат опцията за освобождаването до определен праг за регистрация, и малките предприятия, които не се възползват от освобождаването, както и между местните доставчици и доставчиците, установени в други държави членки. Друга цел е намаляване отрицателното въздействие на ефекта на прага (малките предприятия забавят растежа си, за да избегнат превишаване на прага за регистрация) - разглеждано и в контекста на осигуряването на по-равнопоставени условия на конкуренция.
Не на последно място, с въвеждането на нови правила за малките предприятия се цели улесняване спазването на правилата от страна на същите и наблюдението от страна на данъчните администрации, както и намаляване на загубите на приходи, причинени от случайни търговци.
Целите на предложения по т. 2-4 са свързани освен с привеждане на ЗДДС в съответствие с Европейското право, и с осигуряване на спазването на основни принципи на системата на ДДС - за правна сигурност и неутралност на ДДС.
Финансови и други средства, необходими за прилагането на мярката
За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата, поради което е изготвена финансова обосновка по Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация за актове, които не оказват въздействие върху държавния бюджет.
Очаквани резултати от прилагането на мярката
Изпълняват се изискванията за въвеждане в ЗДДС на Европейското право, като са направени предложения за създаване на разпоредби за специални режими за малките предприятия.
Очакваният резултат от прилагането на акта е осигуряване изпълнението на нормативно установените изисквания на данъчното законодателство в областта на ДДС.
Анализ за съответствие с правото на ЕС
Предложенията съответстват на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 и на Директива (ЕС) 2022/542.
Предвид обстоятелството, че с проекта на акт се въвеждат норми на Директива (ЕС) 2020/285 и на Директива (ЕС) 2022/542 е изготвена справка за съответствие с посочените директиви.
II. Предложения за промени, свързани с въвеждане в закона на разпоредби с цел намаляване на административната тежест, контролни мерки и прецизиране на разпоредби, включително във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона
Причини, които налагат приемането на предложените промени
С цел намаляване на административната тежест на лицата са предложени промени, свързани с въвеждане на епизод от живота „Стартиране на бизнес“ и епизод от живота „Закриване на бизнес“, като се намалява срокът за проверка за регистрация от 14 дни на
7 дни. Предложени са промени и в начина на заявяване пред Агенцията по вписванията за продължаване на регистрацията на лицето по ЗДДС до момента на заличаване в Търговския регистър. Така процесът ще бъде аналогичен на процеса по регистрация по ЗДДС, при който потребителят има възможност да заяви желание за регистрация по ЗДДС още в Агенцията по вписванията. С измененията се цели подобряване на качеството и бързината на предоставяните административни услуги.
Във връзка с навлизането на нови съвременни технологии в сферата на търговията с горива е предложено при регистриране и отчитане на продажби в обекти за търговия/зареждане на течни
горива чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, фискалният бон, регистриращ продажбата, да може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. По отношение на средства за измерване на разход и обем (от одобрен тип и с оцененото съответствие), включени в състава на електронната система с фискална памет (ЕСФП), както и с цел осигуряване на тяхното нормално функциониране в съответствие с метрологичните изисквания на Закона за измерванията и на Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол, се въвежда задължение за лицата, използващи ЕСФП, да сключват писмен договор за сервизно обслужване и ремонт на средствата за измерване, включени в състава на системата. Предложената промяна в дефиницията за ИАСУТД е в резултат на анализ на практиката на бизнеса, която е показала, че повечето от дружествата, които използват ИАСУТД, използват освен ИАСУТД, и ERP-системи, чрез които се осигурява автоматичен контрол върху движението на стоките или изпълнението на услугите от постъпването/заявяването в обекта до счетоводното отчитане на реализацията на стоките/услугите. Чрез ERP-системите лицата отчитат складовите наличности, създават се клиентски поръчки, издават чрез тях данъчни документи (фактури, дебитни и кредитни известия), като ИАСУТД се използват за регистриране и отчитане на разплащанията/сторно операциите от клиенти (по вече създадените в ERP-системите документи) в търговските обекти. С изменението се предоставя възможност дейности, с изключение на дейностите, свързани с регистрирането и отчитането на продажбите и сторно операциите, да се осъществяват в друга информационна система/софтуер, при условие че е осигурена постоянна свързаност за автоматизиран обмен на данни между системата/софтуера и ИАСУТД.
Във връзка с измененията на ЗДДС и ППЗДДС по отношение на издаването на фактура на електронен и хартиен носител е предложено прецизиране на разпоредбата относно издаването на кредитно известие, като е уточнено, че известието се издава в два екземпляра, когато е издадено на хартиен носител. Уточнено е, че лице, регистрирано задължително или по избор по ЗДДС, ако е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими – режим извън Съюза, режим в Съюза или режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, за доставките, за които прилага тези режими, следва да съставя отделен отчет за извършените продажби, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се описва общата сума на данъчните основи. За случаите, когато при задължителна регистрация са издадени фактури и известия към тях, след датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация, е предвидено същите да се коригират по уредения в закона ред за коригиране на фактури, не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.
Законопроектът съдържа и предложения за техническа редакция на някои разпоредби, както и допълнителни уточнения с оглед на прецизиране на ЗДДС.
Предложени са и административнонаказателни разпоредби, относими за специалните режими малки предприятия, както и такива, които попълват някои законодателни пропуски.
В законопроекта са предвидени изменения в Закона за въвеждане на еврото в Република България с оглед на привеждане на същия в съответствие с въведените в ЗДДС парични суми в левове. Измененията ще влязат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Цели, които се поставят с предложенията
Целта на промените в ЗДДС е намаляване административната тежест както на лицата, така и на контролните органи, създаване на нови възможности за регистриране и отчитане на продажби в обекти за търговия/зареждане на течни горива, както и уреждане на установени в практиката затруднения при прилагане на националното законодателство.
Финансови и други средства, необходими за прилагането на проекта на нормативен акт
За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата, поради което е изготвена финансова обосновка по Приложение
№ 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация за актове, които не оказват въздействие върху държавния бюджет.
Очакваните резултати от прилагането на проекта на нормативен акт
Очакваният резултат от прилагането на акта е осигуряване изпълнението на нормативно установените изисквания на данъчното законодателство в областта на ДДС.
Предлаганите промени не се очаква да окажат ефект върху приходите от ДДС.
Анализ за съответствие с правото на ЕС
Предложенията са в съответствие с основните принципи и свободи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз и в Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Те не нарушават две от основните свободи на ЕС - свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги, и са съобразени с принципа на пропорционалност, за равенство и еднакво третиране, както и не нарушават конкуренцията на вътрешния пазар.
Законопроектът не подлежи на нотификация по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Информация за проведените обществени консултации
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, по проекта на акт са проведени обществени консултации, като проектът на акт, докладът към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации.
На основание чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове обществените консултации са проведени със срок 30 дни.
В съответствие с чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на акт се придружава от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, изготвена от Министерството на правосъдието.
Законопроектът е съгласуван с Комисията за противодействие на корупцията по чл. 46, ал. 1, т. 7 във връзка с
чл. 44, т. 2 и чл. 46, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията.
В изпълнение на изискванията за транспониране на изброените директиви българската страна изготви проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, с който ги въвежда в националното право. Законопроектът бе одобрен с Решение № 822 на Министерския съвет от 2024 г. и внесен за разглеждане от 51-ото Народното събрание със сигнатура 51-402-01-10/02.12.2024 г. Законопроектът не бе разгледан и приет от 51-ото Народно събрание. В резултат, с Решение № 29 на Министерския съвет от 2025 г. проектът на ЗИД на ЗДДС за въвеждане в националното право на изброените директиви бе оттеглен.
В същото време Европейската комисия (ЕК) изпрати официално уведомително писмо по Процедура за нарушение
№ 2025/0009 относно неизпълнение на задължението на Република България за неуведомяване в срок на ЕК за мерките за пълно транспониране на Директива (EС) 2020/285, както и по Процедура за нарушение № 2025/0010 относно неизпълнение на задължението на Република България за неуведомяване в срок на ЕК за мерките за пълно транспониране на Директива (ЕС) 2022/542. На 17 юли 2025 г. Европейската комисия изпрати мотивирани становища по Процедура за нарушение № 2025/0009 относно неизпълнение на задължението на Република България за неуведомяване в срок на ЕК за мерките за пълно транспониране на Директива (EС) 2020/285, както и по процедура за нарушение № 2025/0010 относно неизпълнение на задължението на Република България за неуведомяване в срок на ЕК за мерките за пълно транспониране на Директива (ЕС) 2022/542. В продължение на първоначален отговор на Република България по изброените две процедури за нарушение, в началото на септември 2025 г. българската страна уведоми службите на ЕК за статута на изготвения през 2024 г. законопроект, включително за оценка на бюджетния му ефект, като изложи, че към настоящия момент той е включен като предложение в Законодателната програма на Министерския съвет за периода юли – декември 2025 г. и че българската страна ще направи всичко възможно законопроектът да влезе в сила от 1 януари 2026 г., така че разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 и на Директива (ЕС) 2022/542, които са задължителни за транспониране, да бъдат въведени в националния правен ред на Република България.
Изготвена е повторна частична предварителна оценка на въздействието, която е съобразена с изискванията на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове и е съгласувана от администрацията на Министерския съвет.
Проектът на акт е съгласуван с всички министри и с дирекция КВЕС от администрацията на Министерския съвет, с чиято функционална компетентност е свързан, съгласно чл. 32, ал. 1 и 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като становищата им са отразени в справка.
Източник: Parliament.bg
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория ДДС
28Май2024
Промени в Наредба Н-10 за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на ЕС
от PortalPravo.bg
28 Май 2024
30Ноем2023
Правилник за допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
от PortalPravo.bg
30 Ноем 2023
17Ян2023
Наредба Н-10 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Европейския съюз
от PortalPravo.bg
17 Ян 2023
14Юли2022
Указание по практическото приложение на пар. 15д от ПЗР на ЗДДС
от PortalPravo.bg
14 Юли 2022