Последно актуализиран на 16 Април 2024 Тълкувателно дело на ВКС и ВАС относно прилагането на ЗАНН
Отговор, предоставен отPortalPravo.bg
09 Авг 2022
След промени в ЗАНН от 23.12.2021 г. възникват известни спорове и противоречия в практическото прилагане на Закона.
Поради това колегията на ВКС и ВАС образуват тълкувателно дело относно приложението на Закона за административните нарушения и наказания в тълкувателно дело.
Първата точка от дневния ред на тълкувателното дело е:
„Коя е надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1-3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)?“
За да преустановят противоречията, трябва да се определи въззиваемата страна пред районния съд при обжалване на наказателните постановления, предупреждения и резолюции при прекратяване на аднимистртивнонаказателно производство.
Върховните съдии имат задължението да дадат решение на въпроса как трябва да постъпи административният съд при недопустимо решение на районния съд – дали трябва да го обезсили, или да го отмени.
Ето какво гласи разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН:
Преди промените от 23.12.21 г.:
„При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда свидетели“.
И след промените от 2021 г.:
„При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели“.
Оттук идва противоречие в практиката на административните съдилища – кога да призоват наказващият орган и кога учреждението, чийто орган е издал наказателното постановление.
Втората точка от тълкувателното решение на ВАС и ВКС гласи следното:
„Приложим ли е чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в производствата по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)?“
Разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН предвижда: „Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс“.
Част от съдиите считат, че административният съд следва да упражни правомощието си по чл. 221, ал. 3 АПК и да обезсили решението на районния съд.
Според друго становище обаче съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Но поради липсата на касационно основание недопустимост на решението в НПК, то следва да се констатира, че последиците на констатираната недопустимост на решението би трябвало да се фингират към последиците на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като това е и касационното основание, което обуславя отмяната на решението на въззивния съд.
Докладчици по тълкувателното дело са Деница Вълкова от ВКС и Славина Владова от ВАС.
Източник: ВСС
Поради това колегията на ВКС и ВАС образуват тълкувателно дело относно приложението на Закона за административните нарушения и наказания в тълкувателно дело.
Първата точка от дневния ред на тълкувателното дело е:
„Коя е надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1-3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)?“
За да преустановят противоречията, трябва да се определи въззиваемата страна пред районния съд при обжалване на наказателните постановления, предупреждения и резолюции при прекратяване на аднимистртивнонаказателно производство.
Върховните съдии имат задължението да дадат решение на въпроса как трябва да постъпи административният съд при недопустимо решение на районния съд – дали трябва да го обезсили, или да го отмени.
Ето какво гласи разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН:
Преди промените от 23.12.21 г.:
„При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда свидетели“.
И след промените от 2021 г.:
„При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели“.
Оттук идва противоречие в практиката на административните съдилища – кога да призоват наказващият орган и кога учреждението, чийто орган е издал наказателното постановление.
Втората точка от тълкувателното решение на ВАС и ВКС гласи следното:
„Приложим ли е чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в производствата по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)?“
Разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН предвижда: „Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс“.
Част от съдиите считат, че административният съд следва да упражни правомощието си по чл. 221, ал. 3 АПК и да обезсили решението на районния съд.
Според друго становище обаче съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Но поради липсата на касационно основание недопустимост на решението в НПК, то следва да се констатира, че последиците на констатираната недопустимост на решението би трябвало да се фингират към последиците на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като това е и касационното основание, което обуславя отмяната на решението на въззивния съд.
Докладчици по тълкувателното дело са Деница Вълкова от ВКС и Славина Владова от ВАС.
Източник: ВСС
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!