Последно актуализиран на 17 Май 2024 Промени в Гражданския процесуален кодекс
Отговор, предоставен отPortalPravo.bg
02 Май 2024
В брой 39-ти от дата 1.5.2024 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
УКАЗ № 126
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет от 49-ото Народно събрание на 24 април 2024 г.
Издаден в София на 29 април 2024 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Мария Павлова
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
(обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г. и бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г.)
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет от 49-ото Народно събрание на 24 април 2024 г.
Издаден в София на 29 април 2024 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Мария Павлова
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
(обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г. и бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г.)
§ 1. В глава петдесет и шеста наименованието на раздел I се изменя така: „Връчване по Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) (ОВ, L 405/40 от 2 декември 2020 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2020/1784“.
§ 2. В чл. 608 думите „чл. 13.1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007“ се заменят с „чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1784“.
§ 3. В чл. 609 ал. 1 се изменя така:
„(1) Връчването по пощата се удостоверява съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2020/1784.“
§ 4. Създава се чл. 609а:
„Връчване по електронен път в друга държава членка
Чл. 609а. Връчването може да се извърши по електронен път по чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1784, ако получателят е дал предварително изрично съгласие да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа от съда в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.“
§ 5. Член 610 се отменя.
§ 6. В чл. 611 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите „чл. 2.1 и 2.2 от Регламент (ЕО) № 1393/2007“ се заменят с „чл. 3, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2020/1784“.
2. В ал. 1 думата „чужбина“ се заменя с „друга държава членка“.
3. В ал. 2 думата „чужбина“ се заменя с „друга държава членка“, а след думите „е районният съд“ се добавя „или съдебният изпълнител“.
4. В ал. 3 се създава изречение второ: „Когато районният съд не може да извърши връчването на посочения от страната адрес, той служебно установява наличието на постоянен или настоящ адрес на получателя и препраща искането за връчване до съответния районен съд, в чийто район трябва да се извърши връчването.“
5. В ал. 4 думите „съдебно учреждение“ се заменят с „районен съд“.
§ 7. Член 612 се изменя така:
„Компетентни органи по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2020/1784
Чл. 612. По искане за установяване на адреса на получателя на документ компетентен е районният съд, за чийто район са предоставени данни. Когато не са предоставени данни за адрес, компетентен е Софийският районен съд.“
§ 8. Член 613 се изменя така:
„Недопустимост за пряко връчване
Чл. 613. В Република България не се допуска връчване по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1784.“
§ 9. В чл. 613а в изречение първо думите „чл. 19.4 от Регламент (ЕО) № 1393/2007“ се заменят с „чл. 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2020/1784“.
§ 10. В глава петдесет и шеста наименованието на раздел II се изменя така: „Събиране на доказателства по Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства) (ОВ, L 405/1 от 2 декември 2020 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2020/1783“.
§ 11. Член 614 се изменя така:
„Събиране на доказателства в друга държава членка
Чл. 614. Когато събирането на доказателства трябва да се извърши съгласно Регламент (ЕС) 2020/1783, съдът може да отправи искане за събирането им до компетентния орган на другата държава членка или при условията на чл. 19 и 20 от регламента да изиска директно събиране на доказателствата.“
§ 12. Член 615 се изменя така:
„Право на участие при събирането на доказателства
Чл. 615. Събирането на доказателства по реда на глава II, раздел 3 от Регламент (ЕС) 2020/1783 от съда на друга държава членка може да се извърши в присъствието и с участието на българския съд или на делегиран представител на съда, на страните в процеса, техните представители и вещи лица.“
§ 13. Член 616 се изменя така:
„Директно събиране на доказателства
Чл. 616. Директно събиране на доказателства в друга държава членка може да се извърши от съда, от делегиран член на съда или от определено от съда вещо лице.“
§ 14. В чл. 617 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите „чл. 2.1 и 3.3 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета“ се заменят с „чл. 3, параграф 1 и чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2020/1783“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Компетентен да разреши директно събиране на доказателства по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на територията на Република България, както да и окаже практическа помощ за събирането, е окръжният съд, в чийто район то ще се извършва.“
§ 15. В чл. 618 думите „Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2020/1783 в Република България“, а накрая думите „или да са придружени от превод на български език“ се заличават.
§ 16. В глава петдесет и седма, раздел I се създават чл. 620а, 620б и 620в:
„Удостоверение по чл. 36, параграф 1 и чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (ОВ, L 178/1 от 2 юли 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1111“
Чл. 620а. (1) Първоинстанционният съд, решил делото или допуснал предварително изпълнение на решението, издава по молба на страната удостоверение по чл. 36, параграф 1, съответно по чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111.
(2) Разпореждането, с което се отхвърля молбата по ал. 1, подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) Съдът по своя инициатива или по молба на някоя от страните може да поправи допусната в удостоверението по ал. 1 грешка или пропуск, когато това води до несъответствие с решението, въз основа на което то е издадено. Към молбата за поправка се прилага оригиналът на издаденото удостоверение. Заедно с поправката съдът разпорежда издаване на ново удостоверение.
(4) Съдът по ал. 1 по своя инициатива или по молба на някоя от страните може да отмени разпореждането, въз основа на което е издадено удостоверението по чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111, ако не са спазени изискванията за неговото издаване. В този случай издаденото удостоверение по чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 се обезсилва и се издава удостоверение по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/1111. Разпореждането, с което се произнася съдът, се връчва на страните и подлежи на обжалване с частна жалба.
Удостоверение по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/1111
Чл. 620б. (1) Първоинстанционният съд, разгледал делото, или съдът, пред който делото е висящо, издава удостоверение по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/1111 по молба на някоя от страните, когато решението, удостоверено в съответствие с чл. 47 от регламента, е престанало да бъде изпълняемо или неговата изпълняемост е била спряна или ограничена.
(2) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата, се връчва на страните и подлежи на обжалване с частна жалба.
Необжалваемост
Чл. 620в. Не подлежи на обжалване определението за прекратяване на делото, след като съд на друга държава членка е приел компетентността в случаите по чл. 12 от Регламент (ЕС) 2019/1111.“
§ 17. В чл. 621 ал. 2 се изменя така:
„(2) Компетентните органи по регистрацията актуализират регистрите за гражданското състояние въз основа на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение от друга държава членка, съгласно Регламент (ЕС) № 2201/2003 и Регламент (ЕС) 2019/1111.“
§ 18. В чл. 622 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1215/2012“ се добавя „и на Регламент (ЕС) 2019/1111“.
2. В ал. 3 в изречение първо думите „държава – членка на Европейския съюз“ се заменят с „държава членка“ и се създава изречение второ: „Съдът може да поиска решението или удостоверението да бъдат преведени на български език.“
3. В ал. 5 думите „държава – членка на Европейския съюз“ се заменят с „друга държава членка“.
§ 19. Създава се чл. 622в:
„Пряко изпълнение по реда на глава IV от Регламент (ЕС) 2019/1111
Чл. 622в. (1) Съдебно решение, автентичен акт или споразумение от друга държава членка се изпълняват, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист.
(2) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна въз основа на препис, заверен от съответния съд или орган, и съответното удостоверение.
(3) Съдебно решение, постановено в друга държава членка, разпореждащо временна, включително охранителна мярка, подлежи на изпълнение по реда на ал. 1 и 2. В случаите, когато мярката е била разпоредена, без ответникът да е бил призован да се яви, се представя и доказателство за връчването на съдебното решение.
(4) В изпълнителното производство съдебният изпълнител може да установи условията и реда за упражняване на правото на лични отношения с детето, ако необходимите условия и ред за това не са предвидени или са недостатъчни, и при условие че се спазват основните елементи на изпълняваното решение, автентичен акт или споразумение. Всяка от страните може да обжалва това действие на съдебния изпълнител по реда на чл. 436.
(5) Когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител връчва копие от удостоверението по ал. 2, като с връчването му кани длъжника към доброволно изпълнение. Към удостоверението се прилага копие от съдебното решение, постановено в друга държава членка, ако то не е било връчено на длъжника, и когато е приложимо, уведомява длъжника за обстоятелствата по ал. 4.
(6) Длъжникът може в едномесечен срок от връчването да подаде молба за отказ за изпълнение на основание чл. 41, 50 и 68 от Регламент (ЕС) 2019/1111 до окръжния съд по мястото на изпълнението. Когато е необходим превод на съдебното решение, срокът спира да тече.
(7) Съдебният изпълнител може да спре действията по изпълнението на основание чл. 56 от Регламент (ЕС) 2019/1111, с изключение на действията, които целят улесняване на изпълнението, когато основанието за спиране е чл. 56, параграф 4 от регламента.
(8) Когато е поискан превод на акт по ал. 1 или на удостоверението по ал. 2, до предоставянето на превода на длъжника съдебният изпълнител не може да предприема изпълнителни действия, а само охранителни мерки.
(9) Молба за отказ за изпълнение по чл. 56, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1111 се подава и разглежда от окръжния съд по мястото на изпълнението.
(10) Окръжният съд изпраща препис от молбата по ал. 9 на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването може да подаде отговор. Молбата се разглежда в закрито заседание на изложените в нея основания, освен когато съдът прецени, че може да бъде разгледана в открито заседание.
(11) Окръжният съд се произнася с разпореждане по молбата по ал. 6 и 9, което има значението на решение, постановено в исков процес, и подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.“
§ 20. Създава се глава шестдесет и първа с чл. 640:
„Глава шестдесет и първа
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПО КОНВЕНЦИЯТА ЗА КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО, ИЗПЪЛНЕНИЕТО И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С РОДИТЕЛСКАТА ОТГОВОРНОСТ И МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА ОТ 1996 Г., СЪСТАВЕНА В ХАГА НА 19 ОКТОМВРИ 1996 Г. (РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН – ДВ, БР. 9 ОТ 2006 Г.) (ДВ, БР. 15 ОТ 2007 Г.)
Приложими разпоредби
Чл. 640. Признаването и изпълнението на съдебни решения по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата се извършва по реда на чл. 636 и 637.“
Заключителни разпоредби
§ 21. В Кодекса на международното частно право (обн., ДВ, бр. 42 от 2005 г.; изм., бр. 59 от 2007 г., бр. 47 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г. и бр. 106 от 2023 г.) чл. 28 се изменя така:
„Процесуални действия на съда относно международната компетентност
Чл. 28. (1) Международната компетентност се проверява служебно от съда, освен когато международен акт или акт на правото на Европейския съюз не предвижда друго.
(2) Съдът се произнася с определение за наличие или липса на международна компетентност след изтичането на срока за отговор на исковата молба, освен когато изборът на съд е направен в хода на производството.
(3) Определението по ал. 2 подлежи на въззивно и касационно обжалване.
(4) Основанието за международна компетентност се посочва в доклада по чл. 146, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и в мотивите към решението по чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.“
§ 22. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 14, 47 и 74 от 2009 г., бр. 42, 50, 59 и 98 от 2010 г., бр. 28 и 51 от 2011 г., бр. 32 и 40 от 2012 г., бр. 15, 68 и 84 от 2013 г., бр. 79 от 2015 г., бр. 8 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 17, 77 и 102 от 2018 г., бр. 17, 24, 58 и 101 от 2019 г., бр. 71 и 99 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г. и бр. 66 и 106 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 т. 13 се изменя така:
„13. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1111“, и Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), наричана по-нататък „Конвенцията от 1996 г.“.“
2. В чл. 6а, ал. 4, т. 4 буква „в“ се изменя така:
„в) осъществява сътрудничеството за събиране и обмен на информация за деца по глава V от Регламент (ЕС) 2019/1111 и глава V от Конвенцията от 1996 г., като за целта Министерството на правосъдието има право на безплатен достъп до Националната база данни „Население“, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството;“.
3. В чл. 21, ал. 1 се създава т. 16:
„16. изготвя писмени доклади и становища за целите на обмен на информация за деца по Регламент (ЕС) 2019/1111 и по Конвенцията от 1996 г. и ги предава на Министерството на правосъдието.“
4. Член 22а се изменя така:
„Чл. 22а. (1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 20 от 2003 г.) (ДВ, бр. 82 от 2003 г.), наричана по-нататък „Хагската конвенция“, се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:
1. Министерството на правосъдието или лицето, подало молбата;
2. насрещната страна по молбата;
3. заинтересованите лица.
(2) В производството по ал. 1 не се разглежда по същество въпросът за упражняване на родителските права.
(3) По молбите в производството по ал. 1 не се събират държавни такси и не се дължат разноски.
(4) В производството по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето дава становище за състоянието на детето след прехвърлянето му от държавата на обичайното местопребиваване, за неговото мнение и за мнението на родителя за доброволно връщане на детето. Когато е изтекъл период повече от една година от датата на прехвърлянето или задържането на детето, становището съдържа и информация за приспособеността на детето.
(5) Съдът изслушва детето по реда на чл. 15, ал. 3 – 5 и отдава дължимото значение на изразеното мнение на детето съобразно неговата възраст и степен на зрялост.
(6) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез министерството, и определя представител, който може да извършва действия от името на молителя. Министерството на правосъдието не участва в производството, когато лицето е подало молбата направо до съда.“
5. Член 22б се изменя така:
„Чл. 22б. (1) Съдът служебно или по искане на страна може да определи за времето на съдебното производство подходящи мерки за личен контакт с детето съгласно чл. 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111. При необходимост съдът определя и мерки по чл. 59, ал. 8, т. 1 и 2 от Семейния кодекс.
(2) Съдът служебно или по искане на страна определя подходяща мярка за закрила на детето по този закон с цел предотвратяване на по-нататъшна опасност за детето или вреди за страните.
(3) При връщане на дете при условията на чл. 27, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/1111, в решението за връщане съдът може да определи подходящи мерки за гарантиране защитата на детето след връщането му.“
6. Член 22в се изменя така:
„Чл. 22в. (1) В производството по чл. 22а, ал. 1 съдът може служебно да събира доказателства, да подпомага страните за доброволно уреждане на спора, да ги насочва към медиация, без това да води до забавяне, при спазване на сроковете по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111, включително при спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Ако делото не бъде обявено за решаване в първото съдебно заседание, съдът определя срок за посочване и представяне на доказателства и доказателствени искания.
(3) Преди да постанови отказ за връщане на дете единствено на основание чл. 13, ал. 1, буква „б“ от Хагската конвенция, съдът уведомява страните и указва да представят според установения конкретен риск доказателства, че защитата на детето след неговото връщане е гарантирана. В този случай съдът може да събира доказателства и служебно чрез пряко сътрудничество със съда и органите на държавата по обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди прехвърлянето или задържането или чрез централните органи.“
7. Член 22г се изменя така:
„Чл. 22г. (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата, но не по-късно от срока по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111.
(2) Съдът може да допусне предварително изпълнение на решението за връщане на детето съгласно чл. 27, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1111.
(3) Съдът, постановил решение за връщане на детето, включително решение с допуснато предварително изпълнение, издава по молба на страната удостоверение съгласно приложение IV от Регламент (ЕС) 2019/1111. Същото удостоверение се издава и в случаите, когато съдът е определил мярка по чл. 22б, ал. 3.
(4) Съдът, постановил решение за отказ за връщане на дете на основание чл. 13, ал. 1, буква „б“ и чл. 13, ал. 2 от Хагската конвенция, издава служебно удостоверение съгласно приложение I от Регламент (ЕС) 2019/1111.“
8. Член 22д се изменя така:
„Чл. 22д. (1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 22а, ал. 1.
(2) В едномесечен срок от постъпването на жалбата, но не по-късно от срока по чл. 24, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1111, Софийският апелативен съд се произнася с решение, което е окончателно.
(3) При изпълнение на решение за връщане на дете се прилагат правилата на чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс.“
9. Член 22ж се отменя.
10. Член 22н се отменя.
11. В чл. 25, ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. в случаите по чл. 82 от Регламент (ЕС) 2019/1111 и по чл. 11 и 33 от Конвенцията от 1996 г.;“.
12. Създават се чл. 28а и 28б:
„Настаняване на дете в Република България съгласно чл. 82 от Регламент (ЕС) 2019/1111
Чл. 28а. (1) Настаняване на дете в Република България от съд или компетентен орган на друга държава членка се извършва след съгласие на районния съд по адреса, където детето ще бъде настанено.
(2) Съгласие по ал. 1 не се изисква при настаняване на дете при родител и при роднини по права линия до трета степен и по съребрена линия до четвърта степен.
(3) Искането от съда или компетентния орган на другата държава членка по чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 cе изпраща чрез Министерството на правосъдието до районния съд по ал. 1. Съдът служебно изисква становище от дирекция „Социално подпомагане“ по адреса, където детето ще бъде настанено. Съдът разглежда искането и представеното становище на дирекция „Социално подпомагане“ в закрито заседание и се произнася с решение в едномесечен срок.
(4) Решението по ал. 3 е окончателно и се изпраща незабавно чрез Министерството на правосъдието до съда или компетентния орган на другата държава членка.
Настаняване на дете в друга държава членка съгласно чл. 82 от Регламент (ЕС) 2019/1111
Чл. 28б. (1) Настаняване на дете в друга държава членка се извършва след получаване на съгласието на компетентния орган в тази държава членка.
(2) Искането за съгласие по ал. 1 се изпраща до компетентния орган на тази държава чрез Министерството на правосъдието.“
Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 24 април 2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
За председател на Народното събрание: Росица Кирова
Източник: Държавен вестник
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!