Нови промени улесняват бързата ликвидация и трансграничните преобразувания на дружества

Как ще се реализира обслужването „на едно гише“ при ускорената ликвидация на дружества, какви документи ще се подават и как ще се отразяват вписванията? Отговор на тези въпроси дават проектите на изменения в Наредба №1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подготвени от Министерството на правосъдието. Част от предлаганите промени засягат и вписванията при преобразуване на дружества чрез сливане, вливане, разделяне, отделяне или преместване на седалище в друга държава членка на ЕС.

Проектът е публикуван за обществено обсъждане.

Бързата ликвидация и трансграничните преобразувания вече са заложени в Търговския закон. В него се въведе възможност за ускорена ликвидация на фирми без дейност, които не са регистрирани по ДДС и не разполагат с наети служители. Процедурата цели съкращаване на сроковете и по-лесно администриране чрез Агенцията по вписванията. Условията се декларират, а ликвидацията остава доброволно производство, различно от несъстоятелността, и е насочено към разпределяне на активите след прекратяване на дружеството. Към момента процесът трае близо година и е скъп, въпреки че ежегодно в страната се регистрират между 30 000 и 50 000 нови юридически лица, като много от тях така и не започват дейност.

С предложените изменения Агенцията по вписванията ще обменя информация с НАП, НОИ и други институции. Длъжностните лица ще установяват служебно предпоставките за ускорена ликвидация чрез данни, получени от НАП. В регистъра ще се появи ново поле „Бързо производство по ликвидация“, където ще се отразява тази процедура.

Необходим документ при заявяване на ускорена ликвидация ще бъде и декларацията по чл. 274а, ал. 3 от ТЗ.

Наредбата регламентира също и процедурите при трансгранични преобразувания, което създава нови възможности за българските компании да се разрастват и интегрират в европейския пазар. Допълнена е уредбата за сливане и вливане на дружества от различни държави членки, както и обменът на информация чрез системата БРИС и Европейската централна платформа, поддържана от Европейската комисия.

Източник: justice.government.bg