Последно актуализиран на 28 Април 2024 Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност
Отговор, предоставен отPortalPravo.bg
27 Окт 2023
МОТИВИ
към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна
дейност
(обн., ДВ, бр. 10 от 2018 г.; изм. бр. 27 и 92 от 2018 г., бр. 13 и 17 от 2019 г., и бр. 69 от 2020 г.)
1. Причини, които налагат приемането на акта:
Предлаганите изменения и допълнения на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) са резултат от задълбочен анализ и целят преодоляване на практически проблеми при прилагането му.
Практиката показва, че не е необходимо самостоятелното съществуване на дейностите „охрана на обекти - недвижими имоти“ и „охрана на селскостопанско имущество“, поради което със законопроекта се предлага да бъдат инкорпорирани в другите видове охранителни дейности по чл. 5, ал. 1 от закона.
В съществуващата правна уредба по ЗЧОД, възложител по договор за „Лична охрана“ може да бъде само и единствено физическо лице – управител или собственик на дружеството. С предлаганата промяна в чл. 9 и добавянето на „юридическо лице“ ще се обхванат случаи, когато дружество се явява в качеството на „Възложител“ по договор за лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице, срещу когото има реална заплаха, като самото охранявано физическо лице няма финансовата възможност да поеме разходите за личната си охрана.
Посочените суми в чл. 36 и 37 при транспортирането на ценни пратки и товари не кореспондират със социално-икономическото развитие на обществото ни към настоящия момент. Следва да се променят изискванията в по–голямата си част в глава II, раздел VIII „Охрана при транспортиране на ценни пратки или товари“.
Разпоредбите на закона не предвиждат превъзлагане на дейности и ограничават възможността търговците да ползват подизпълнители при осъществяване на дейността си. Част от „Изпълнителите на частната охранителна дейност“ по договорите за охрана не разполагат с обособени екипи които да покриват цялата територия на Р. България - нямат изградени структури в тези райони. От друга страна, наличните екипи покриващи охраняваната територия или обекти, са недостатъчни. Проблемът не може да бъде решен в сега действащата норма, което налага промяната и включването при определени условия на трета страна във взаимоотношенията между „Възложител“ и „Изпълнител“ а именно „Подизпълнител“.
Предлаганите допълнения, с които се създава Раздел X „Подизпълнение“, дават тези възможности.
Така разписаните норми не дават яснота по въпроса, коя от необходимата информацията за издаването на лиценз се проверява по служебен път. С предложената нова ал. 4 на чл. 41 се посочва кои обстоятелства се установяват служебно.
Предлагат се изменения по отношение на реабилитацията, като право да получат лиценз ще имат и лицата, които са реабилитирани по реда на чл. 88а от Наказателния кодекс, които към настоящия момент нямат това право.
Със законопроекта към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност, се добавят и управителите на търговски дружества и юридически лица, които към момента не са включени в закона. С тази промяна за тях ще важат същите разпоредби на закона, предвидени за лицата по чл. 41, ал. 3 и чл. 47, т. 5 от ЗЧОД.Необходимостта от премахване на изискването трудовото възнаграждение да е „основно“, се обосновава с това, че при охраната на заведения и дискотеки често заведенията работят само през определени дни и охранителите имат и други основни правоотношения, това им се явява
като допълнително трудово правоотношение. Същото се отнася и за сезонните обекти или временни такива, както и при охраната на мероприятия. Там служителите работят временно и обикновено имат и друг трудов договор. Трябва да се има в предвид и това, че заплащането на този вид охрана не е толкова атрактивно и охранителите често го ползват като допълнителна работа.
Динамиката на определени охранителни дейности налага набирането на голям брой служители за изпълнение на поетите договори за охрана. Наличието на свободен трудов ресурс с определеното от закона образование – „средно“ е силно ограничен, поради което се променят изискванията към изпълнителите на частна охранителна дейност.
Дава се правна възможност инструктажът, който е законово определен за всички видове охранителна дейност, да се пренесе в наредбата по чл. 5, ал. 4 от ЗЧОД, като той ще бъде диференциран в зависимост от вида на охранителната дейност.
Посоченият в чл. 52, ал. 5 срок „от 48 часа преди първото действие по изпълнение на договора за охрана” не може да бъде спазен при случаите, при които се налага охраната да е за почивните дни. Много често това се случва (понякога по спешност) и не могат да се оформят толкова бързо документите, особено ако се наложи това да стане през нощта, поради което този срок следва да отпадне.
Предвижда се отмяна на чл. 53, т. 4, с която на лицата по чл. 51, ал. 1 се забранява да извършват видеонаблюдение в нарушение на изискванията за защита на личните данни. В повечето случаи охраната няма достъп до архивите, а само наблюдава, което прави предпоставка за тълкуване на закона и впоследствие с отнемане на лиценза. Охранителите нямат нужните технически знания за подобни справки. Това се извършва от тези, които са инсталирали съответната техника и обикновено е със специализиран софтуер.
С цел избягване на неравнопоставеност, с предлаганите промени се изменя броят на членовете, служители на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, в съответствие с броя на упълномощените представители на сдруженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност.
Със законопроекта се предвижда въвеждане на минимален и максимален размер на глобата за извършване на нарушение от физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което е сключило трудов договор с лице от охранителния си състав, без да отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 и 4 от закона. Към момента предвиденият в чл. 74, ал. 2 от ЗЧОД размер на глобата е 1000 лева за всички случаи, което не позволява да се диференцира тежестта на нарушението.
С оглед икономическите промени в страната, предвидените в чл. 75, 76, 78, 80 и 81 минимални размери на глобата се увеличават със 100 лева.
По отношение на издадените до влизането в сила на предлагания проект на ЗИД на ЗЧОД лицензи за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 9 се предоставя възможност да запазят действието си, като в срок от три месеца от влизане в сила на закона в притежаваните лицензи служебно ще бъде отразена промяна на вида дейност - чл. 5, ал. 1, т. 2 - охрана на имуществото на физически или юридически лица.
2Не е възможно горепосочените проблеми да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности.
В тази връзка е необходимо да бъдат направени нормативни изменения в разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност.
2. Цели, които се поставят:
- Обединяване на дейностите посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 9 в една обща – т.2, тъй като същите се припокриват;
- Добавяне на възможност юридическо лице да бъде „Възложител“ по договор за лична охрана;
- Привеждане на нормите в съответствие със социално-икономическото развитие на обществото ни към настоящия момент;
- Въвеждане на възможността за превъзлагане на дейности по договорите за охрана при определени условия, поради факта, че е трудно достижимо, търговец да има свои представители на цялата територия на Република България;
- Посочване на конкретните обстоятелства, които следва да се установяват по служебен път при кандидатстване за издаване на лиценз;
- Премахване на ограничението „реабилитирани лица“, да бъдат собственици на капитала или управители;
- Включване на управителите на търговски дружества и юридически лица към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност;
- Разширяване кръга на лица, които могат да бъдат наети по трудови правоотношения, за извършването на охранителни дейности, като по този начин няма да бъде задължително трудовият договор да е „основен“ и ще се разшири кръга на лицата желаещи да работят допълнително. Образованието ще бъде свалено до „основно“ и по този начин ще се разшири кръга на лицата, които желаят да извършват този вид дейност;
- Намаляване на административната тежест чрез предоставянето на възможност за използване на Портала за електронни административни услуги, съгласно Закона за електронното управление, за подаване на документи с уведомителен характер, чрез изменения в чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 3 от ЗЧОД;
- Актуализиране размера на административните наказания и в частност на минималното в съответствие със социално-икономическото развитие на страната.
3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба:
Предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност не води до въздействие върху държавния бюджет.
За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания.
За прилагането на проекта на закон няма да бъдат необходими допълнителни финансови средства по бюджета на Министерството на вътрешните работи и изпълнението му ще бъде осигурено в рамките на утвърдените средства по бюджета на министерството за съответната година.
34. Очаквани резултати от прилагането на акта, включително и финансовите, ако има такива:
- Преодоляване на практически проблеми при прилагането на Закона за частната охранителна дейност;
- Намаляване на административната тежест за бизнеса;
- Предвид предлаганото завишаване на предвидените в закона глоби се очакват допълнителни постъпления в държавния бюджет.
5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз:
Разглежданата материя не попада в изключителната или споделена компетентност на Европейския съюз (чл. 3 и 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз) и съответно е предмет на национална уредба в отделните държави членки на ЕС. С оглед на това с проекта не се въвеждат разпоредби от европейското законодателство, поради което не следва да се изготвя анализ за съответствие с него и не е приложена таблица за съответствие с европейското право.
Проектът на нормативен акт е публикуван на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет, съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА). На основание чл. 26, ал. 4, изр. първо от ЗНА, срокът за провеждане на обществени консултации по проекта е 30 дни.
4
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория Юристи и правна помощ
28Март2024
Наредба № 23 от 8 февруари 2006 г. за условията и реда за оценка на клиентските активи
от PortalPravo.bg
28 Март 2024
21Март2024
Закон за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори
от PortalPravo.bg
21 Март 2024
07Март2024
Наредба 15 от 4 октомври 2007 г. за контрол върху сделките с държавни ценни книжа
от PortalPravo.bg
07 Март 2024