Последно актуализиран на 25 Април 2024 Лицензия за ползване на търговска марка
Отговор, предоставен отНиколай Такиев
на 16 Юни 2022
Въпрос:
➤ Чуждестранно търговско дружество „У“, установено в Република Малта, има намерението да предостави на българско търговско дружество „Х“ изключителна лицензия за ползване на търговска марка, която е собственост на малтийското дружество. Търговската марка ще се ползва от българското дружество за територията на България. Бихме искали да уточним, че малтийското дружество „У“ и българското дружество „Х“ са дъщерни дружества на българско търговско дружество „Z”. Какво е данъчното третиране на този вид сделка от гледна точка на българското дружество „Х“? Следва ли българското дружество „Х“ да удържа данък при източника? Възможно ли е стойността на сделката между „Х“ и „У“ да е символична, например 1000 лева.
Отговор:
|
1. Определяне вида на сключената сделка
Най-общо казано понятията „лиценз“ или „лицензия“ означава разрешение за извършване на определено действие. В областта на интелектуалната собственост под лиценз се разбира разрешението, което се предоставя от притежателя (лицензодател) на право на индустриална собственост на трето лице (лицензополучател) да използва изключителното му право. От запитването става ясно, че в случая става дума за предоставяне на изключителна лицензия. Характерното за този вид лицензия е, че лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица за дадената територия. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено. От гледна точка на действащото търговско законодателство следва да отбележим, че е приложима разпоредбата на чл. 587 от Търговския закон, където е посочено, че „с договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит – лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му“. В конкретния случай е налице лицензионен договор между българско търговско дружество „Х“ и малтийско търговско дружество „У“, по силата на който дружеството „Х“ се явява лицензополучател по договор за лицензия с дружеството „У“, което е лицензодател срещу уговорено възнаграждение. 2. Определяне вида на изплатеното възнаграждение От гледна точка на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) възнаграждението, което дружество „Х“ изплаща на дружество „У“ следва да се разглежда като лицензионно възнаграждение по смисъла на § 1, т. 8 от ДР „Авторски и лицензионни възнаграждения“. Под „авторски и лицензионни възнаграждения“ следва да се разглеждат „плащанията от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит“ - § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО. 3. Определяне източника на изплатеното възнаграждение. На следващо място е важно да се отбележи, че когато местно юридическо лице изплаща доход в полза на чуждестранно юридическо лице, който представлява авторско и лицензионно възнаграждение, то се счита че изплатеният доход е с източник в Република България (чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО). Видно от горното следва че лицензионното възнаграждение, което чуждестранното дружество „У“ получава от българското дружество „Х“ ще бъде с източник в страната. 4. Определяне реда на данъчното облагане. Когато едно чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност на територията на страната, реализира доход с източник в Република България, същото следва да бъде обложено с данък, удържан при източника, който е окончателен (чл. 195, ал 1 от ЗКПО). От запитването не става ясно дали дружеството от Малта има установено място на стопанска дейност на територията на България, но за целите на настоящото становище ще приемем, че дружеството няма място на стопанска дейност в страната. Данъкът е размер на 10% и се удържа и внася от платеца на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, в което възнаграждението е начислено. Данъчната основа, върху която се начислява данъкът е брутната сума на възнаграждението. В продължение на горното, съгласно чл. 13 от ЗКПО когато е налице сключен международен договор следва да се прилагат разпоредбите на този договор. Между Република България и Република Малта е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) от 23.06.1986 г, която влиза в сила от 01.01.1988 г. Съгласно чл. 11 от СИДДО с Малта доходите от авторски възнаграждения и лицензии могат да се облагат в държавата по източник, но не повече от 10% (чл. 11, ал. 2 от Спогодбата). В определението за авторски възнаграждения и лицензии на Спогодбата се споменава понятието „фабрични марки“, вместо „търговски марки“, но по наше мнение двете понятия следва да се приемат за еквивалентни по смисъл. 5. Освобождаване от облагане с данък, удържан при източника. На следващо място бихме искали да обърнем внимание на разпоредбите на ЗКПО във връзка с освобождаване от облагане с данък при източника. В определени хипотези доходите от авторски и лицензионни възнаграждения са освободени от облагане с данък (чл. 195, ал. 7 от ЗКПО). За да е налице възможност за освобождаване от облагане с данък на тези доходи следва да са изпълнени едновременно следните две условия: 1) притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз 2) местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода. За целите на посочените две изисквания съгласно чл. 195, ал. 12 от ЗКПО следва да се има предвид: 1) чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени следните условия: а) правната форма на чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение № 5; б) чуждестранното юридическо лице е местно лице за данъчни цели на държава членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз; в) чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци; 2) едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода: а) първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25% от капитала на второто лице; б) второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25% от капитала на първото лице; в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава членка на Европейския съюз, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25% от капитала и на първото, и на второто лице; 3) чуждестранно юридическо лице е притежател на дохода, когато получава този доход в своя полза, а не като посредник или агент на друго лице. От изложеното в конкретната фактическа обстановка считаме, че чуждестранното дружество от Малта, което е притежател на дохода отговаря на определението за чуждестранно юридическо лице от държава-членка на Европейския съюз. По отношение на второто условие, изискващо наличие на свързаност между малтийското дружество и българското дружество следва да се направи следният анализ: Подточка а) на точка 2 от чл. 195, ал. 12 изисква българското дружество „Х“ да притежава поне 25% от капитала на малтийското дружество „У“.  Подточка б) на точка 2 от чл. 195, ал. 12 изисква малтийското дружество „У“ да притежава поне 25% от капитала на българското дружество „Х“.  Видно от изложената фактическа обстановка няма информация да е налице подобна свързаност между българското и малтийското дружество и поради тази причина подточки а) и б) на точка 2 от чл. 195, ал. 12 са неприложими. Следва обаче да се обърне внимание на подточка в) на точка 2 от чл. 195, ал. 12. Българското дружество „Х“ и малтийското дружество „У“ са дъщерни дружества на българско дружество „Z”. Следователно българското дружество „Z” се явява трето местно юридическо лице, което притежава повече от 25% от капитала на първото (българското дружество) и второто (малтийското дружество).  От горното следва, че за целите на чл. 195, ал. 7 от ЗКПО българското дружество и малтийското дружество следва да се считат за свързани лица по силата на чл. 195 ал. 12 точка 2, подточка в), макар да нямат пряко участие едно в друго. Важно е да се обърне внимание, че освен изискването за участие в капитала, за да е налице право на освобождаване от данък, следва да е изпълнено и условието от гледна точка на продължителността на направената инвестиция в капитала. Разпоредбите на чл. 195 ал. 12 изискват инвестицията да е направена за непрекъснат период от поне 2 години. Въпреки горното в чл. 195 ал. 8 от закона е посочено, че е възможно да се извърши освобождаване от облагане с данък дори и преди да е изтекъл срокът от 2 години, при условие че към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от 25% в капитала не е прекъснато. Важно е да се обърне внимание, че когато дружеството е упражнило правото си за освобождаване от облагане с данък по силата на горната разпоредба (чл. 195, ал. 8 от ЗКПО) преди да е изтекъл минималният срок от 2 години и съответно участието в капитала бъде прекъснато преди изтичането на 2 години, дружеството следва да начисли данък при източника и да заплати лихва за просрочие за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му. 6. Определяне стойността на сделката. В запитването си се интересувате дали е възможно стойността на сделката между българското дружество „Х“ и малтийското дружество „У“ да бъде символична в размер на 1000 лева. При сключването на търговски сделки страните, участващи в конкретната сделка, имат свободата сами да определят условията по сделката, включително и нейният стойностен размер. Важно е да се отбележи обаче, че от гледна точка на ЗКПО съществуват изисквания за стойността на сделките. Тези изисквания на закона имат за цел да създадат превенция срещу отклонение от данъчно облагане като по-конкретно разпоредбите на закона в тази връзка са регламентирани в чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО. Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Свързани лица за целите на цитираната разпоредба са тези по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато сделката е между несвързани лица и условията, при които е сключена, водят до отклонение от данъчно облагане, то данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези условия, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
С уважение:
Николай Такиев |
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория Търговско и облигационно право
07Март2024
СОЛ декларация в НАП при закупуване на оборудване и получаване на кредит при подготовка на фирмата за дейност
от Аспасия Петкова
на 07 Март 2024
04Март2024
Права и задължения на изгонени съдружници в ООД
от проф. д-р Любка Ценова
на 04 Март 2024