Последно актуализиран на 11 Май 2024 Какво не знаем за изпълнителното производство
Отговор, предоставен отпроф. д-р Любка Ценова
17 Юни 2022
|
Изпълнителното производство е уредено в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ .За разлика от исковото производство, което завършва с акт на съд, с който се признават права на едно лице, то изпълнителното производство е предназначено да даде реално присъденото право на правоимащото лице, т.е. да събере дължимата сума, да предаде дете, да предаде вещи, да се осъществи достъп до имот и др.
С други думи, в изпълнителното производство се удовлетворява правото на ищецът в исковото производство и се погасява задължението на длъжника. Изпълнителното производство има за цел да замести доброволното изпълнение на един съдебен акт, когато длъжникът не изпълнява задълженията си. Важно! В изпълнителното производство страните се наричат взискател и длъжник. Кога може да се образува изпълнително производство? Право да се иска образува на изпълнително производство, за да се изпълни съдебен акт възниква, когато има неизпълнено задължение от длъжника към взискателя. Правото на взискателя спрямо длъжника може да бъде посочено в(ъв): - влязло в сила решение или определение на съд; - осъдително решение на въззивен съд; - заповед за изпълнение; - съдебно-спогодителен протокол; - решение и заповед за изпълнение, които подлежат на предварително или незабавно изпълнение; - решение и определение на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела. Важно! На изпълнение подлежат само тези от посочените съдебни актове, които са влезли в сила. Какво трябва да притежава взискателя, за да може поиска образуване на изпълнително производство? За да започне изпълнителното производство взискателя трябва да притежава изпълнителен лист. Производството по издаване на изпълнителен лист започва с подаване на писмена молба от взискателя до първоинстанционния съд, който е разгледал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение - до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение. Важно! Право да издават изпълнителен лист имат само съдилищата. Препис от молбата за издаване на изпълнителен лист не се връчва на длъжника. Съдебният акт, от който са видни правата на взискателя, се прилага към писмената молба за издаване на изпълнителен лист от съда. Молбата за издаване на изпълнителен лист се разглежда в 7-дневен срок в закрито заседание от съдия в съответния съд. Изпълнителен лист се издава само при влязъл в сила съдебен акт. За да издаде изпълнителен лист, съдът трябва да се увери, че взискателят има право на принудително изпълнение. Изпълнителният лист е задължителен акт, който съда адресира до съдебния изпълнител. Изпълнителният лист дава право на съдебния изпълнител да упражни принуда спрямо длъжника, който трябва да я понесе като изпълни задължението си, посочено в изпълнителният лист. Важно! Изпълнителният лист се издава само в един екземпляр и се връчва да взискателя или на негов представител, който е надлежно упълномощен да го получи. Кога се издава дубликат на изпълнителен лист? Ако изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Молбата за издаване на дубликат се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника. Когато намери, че искането за издаването на дубликат е основателно, съдът го издава. Когато прецени, че не трябва да се издава изпълнителен лист на лицето, което го е поискало, то съдът издава разпореждане. Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение. Важно! Обжалването на разпореждането, с което молбата за издаване на дубликат на изпълнителният лист се уважава, не спира изпълнението. Към кого може да се обърне взискателят, за да се образува изпълнително производство? За да се образува принудително производство взискателят трябва да представи изпълнителният лист на съдебният изпълнител. Само взискател или упълномощено от него лице може да представи изпълнителен лист на съдебният изпълнител. Възможностите за образуване на изпълнително производство са две: - пред държавен съдебен изпълнител; и - пред частен съдебен изпълнител. Основният контролен орган в изпълнителното производство е съдът, пред който се обжалват действията на съдебният изпълнител. Как взискателят да определи кой съдебен изпълнител да извърши изпълнителните действия? Всеки взискател е свободен да избере, пред кой съдебен изпълнител да подаде изпълнителният си лист. Важно! На всеки етап на изпълнителното производство взискателят може да поиска изпълнителното му дело да бъде прехвърлено от държавен съдебен изпълнител на частен съдебен изпълнител или обратното. Общи черти между държавните и частните съдебни изпълнители Държавните и частните съдебен изпълнители съществуват паралелно. Те осъществяват дейността си по правилата на ГПК и имат еднакви правомощия. Действията или бездействията на съдебните изпълнители подлежат на съдебен контрол. Държавните и частните съдебни изпълнители могат да прилагат всички предвидени в ГПК изпълнителни способи за събиране на вземания. В изпълнителното производство, уредено в ГПК законодателят не прави разлика между държавен и частен съдебен изпълнител. В ГПК се използва общият термин съдебен изпълнител, когато се регламентират техните правомощия. При изпълнение на своите функции държавните и частните съдебни изпълнители са независим и се подчиняват само на закона. Основна функция Основната функция на държавните и частните съдебни изпълнители е принудително изпълнение върху имуществото на длъжниците за събиране на парични задължения и изпълнение на непарични задължения чрез предвидени в ГПК изпълнителни способи. Административен контрол върху дейността на съдебните изпълнители По административен ред контрол върху дейността на държавните и на частните съдебни изпълнители се упражнява от министърът на правосъдието. Различия между двата органа Държавният съдебен изпълнител е държавен орган, докато частният съдебен изпълнител е частно лице, на което държавата е възложила публична функция, а именно събиране на вземания. Държавният съдебен изпълнител може да бъде заместван при необходимост само от държавен съдебен изпълнител от същия районен съд. Частният съдебен изпълнител може да бъде заместван при необходимост от частен съдебен изпълнител от същия или друг съдебен район. Район на дейност на държавния съдебен изпълнител Във всеки районен съд има държавни съдебни изпълнители. В районните съдилища където няма държавен съдебен изпълнител, функцията се изпълнява от районния съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министъра на правосъдието. Всеки държавен съдебен изпълнител може да осъществява дейност само в своя район, който съвпада с района на съответния районен съд. Район на дейност на частния съдебен изпълнител Районът на дейност на частния съдебен изпълнител съвпада с района на дейност на съответния окръжен съд. Внимание! Следователно частният съдебен изпълнител има по-широка териториална компетентност от тази на държавния съдебен изпълнител. Частният съдебен изпълнител може да действа на територията на целия окръжен съд, докато държавният съдебен изпълнител може да действа само на територията на съответния районен съд. Кантора Частният съдебен изпълнител е длъжен да си осигури кантора, което може да стане и съвместно с други частни съдебни изпълнители от същия район. Кантората трябва да има две или повече функционално обособени от останалата част на сградата помещения, в които задължително се помещават канцеларията на частния съдебен изпълнител и служебният му архив. Кантората трябва да се намира на територията на района на окръжния съд и да отговаря на условия, които гарантират съхраняването на архива и точното изпълнение на професионалните задължения на частния съдебен изпълнител. Такси Държавните съдебни изпълнители събират такси и разноски по реда на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, обн. ДВ бр. 22 от 2008 г., … посл. изм. ДВ, бр. 20 от 2022 г./ Частните съдебни изпълнители събират такси и разноски по реда на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /обн. ДВ бр. 35 от 2006 г., … посл. изм. ДВ, бр. 100 от 2015 г./. Важно! Освобождаване от заплащане на такси могат да направят само държавните съдебни изпълнители. Таксите на частните съдебни изпълнители формират приходите им за заплати и издръжка на офисите и персонала и затова възможност да освобождават от такси не е предвидена. Такси, събирани от частните съдебни изпълнители: Частните съдебни изпълнители събират такси по изпълнението за: - извършването на изпълнителни действия; - извършването на други действия. Размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Камарата на частните съдебни изпълнители. Частните съдебни изпълнители могат да договарят допълнителни възнаграждения, като изплатените в по-висок размер суми не се смятат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника. Внимание! За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение не се събират такси от частните съдебни изпълнители. Видове такси за извършване на изпълнителни действия: Частните съдебни изпълнители събират следните такси: - Пропорционални такси по изпълнението. Те се определят в процент според материалния интерес. - Обикновени такси по изпълнението. Тези такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата и не зависят от материалния интерес. - Допълнителната такса по изпълнението се дължи за действия на частният съдебен изпълнител, предприети по индивидуално принудително изпълнение в неработно време или в почивни и празнични дни, и таксата е за сметка на взискателя. Важно! За дължимите такси по изпълнението частният съдебен изпълнител изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, единият от които се връчва на задълженото лице. В изготвената сметка задължително се посочват: - текстовете от нормативните актове, въз основа на които се дължат таксите; - материалният интерес при пропорционалната такса; - сумите на дължимите такси и допълнителни разноски; - размерът на получената предплата; - последиците при неплащане на таксите. Заплащане на таксите: За всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата се внася авансово.
С уважение:
|
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория Изпълнително производство
27Септ2022
Обезпечението на иск по чл. 49 от ЗЗД, предявен срещу лечебно заведение
от адв. Светозар Манев
27 Септ 2022