ДИРЕКТИВА 2014/41/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 3 април 2014 година
относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 1, буква а) от него,
като взеха предвид инициативата на Кралство Белгия, Република България, Република Естония, Кралство Испания, Република Австрия, Република Словения и Кралство Швеция,
след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,
в съответствие с обикновената законодателна процедура (1)
като имат предвид, че:
|
(1) |
Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. |
|
(2) |
Съгласно член 82, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза трябва да се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, който след Европейския съвет в Тампере от 15—16 октомври 1999 г. обикновено се разглежда като крайъгълен камък на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза. |
|
(3) |
Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета (2) отговори на необходимостта от незабавно взаимно признаване на решенията, целящи да се предотврати унищожаването, промяната, преместването, предаването на доказателства или разпореждането с тях. Същевременно, тъй като инструментът е ограничен само до фазата на обезпечаването, решението за обезпечаване трябва да бъде придружено от отделно искане за предаване на доказателствата в държавата, издаваща решението („издаващата държава“) в съответствие с правилата, които се прилагат за взаимопомощта по наказателноправни въпроси. В резултат на това е налице двуетапна процедура, която значително намалява ефикасността му. Освен това този режим съществува паралелно с традиционните инструменти за сътрудничество, поради което рядко се използва на практика от компетентните органи. |
|
(4) |
Рамково решение 2008/978/ПВР на Съвета (3) относно Европейската заповед за предаване на доказателства (ЕЗПД) беше прието с оглед прилагането на принципа на взаимно признаване с цел получаване на предмети, документи и данни, които да се използват в производства с наказателен характер. ЕЗПД обаче се прилага само за доказателствата, които са налични, и поради това обхваща ограничен спектър от съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси по отношение на доказателствата. Поради ограничения му обхват компетентните органи можеха да избират дали да използват новия режим или процедурите за правна взаимопомощ, които при всички случаи остават приложими за доказателствата, попадащи извън обхвата на ЕЗПД. |
|
(5) |
След приемането на рамкови решения 2003/577/ПВР и 2008/978/ПВР стана ясно, че съществуващата рамка за събиране на доказателства е твърде разпокъсана и усложнена. Ето защо е необходим нов подход. |
|
(6) |
В Стокхолмската програма, приета от Европейският съвет на 10 — 11 декември 2009 г., Европейският съвет намери, че следва да продължи работата за установяване на цялостна система за събиране на доказателства при дела с трансгранично измерение въз основа на принципа на взаимно признаване. Европейският съвет посочи, че действащите понастоящем инструменти в тази област съставляват фрагментиран режим и е необходим нов подход, който да се основава на принципа на взаимно признаване, но същевременно да е съобразен и с гъвкавостта на традиционната система за правна взаимопомощ. Поради това Европейският съвет призова за цялостна система, която да замени всички действащи в момента в тази област инструменти, включително Рамково решение 2008/978/ПВР, и което да обхваща, доколкото е възможно, всички видове доказателства, да съдържа срокове за изпълнение и да ограничава максимално основанията за отказ. |
|
(7) |
Този нов подход се основава на един-единствен инструмент, наречен Европейска заповед за разследване (ЕЗР). ЕЗР следва да се издава с цел да се извършат едно или няколко конкретни процесуално-следствени действия за събиране на доказателства в държавата, изпълняваща ЕЗР („изпълняващата държава“). Това включва получаването на доказателства, с които изпълняващият орган вече разполага. |
|
(8) |
ЕЗР следва да има хоризонтален обхват и поради това следва да се отнася за всички процесуално-следствени действия, насочени към събиране на доказателства. Въпреки това създаването на съвместен екип за разследване и събирането на доказателства в рамките на такъв екип изисква специфични правила, които е по-добре да се уредят отделно. Ето защо, без да се засяга прилагането на настоящата директива, съществуващите инструменти следва да продължат да се прилагат за този вид процесуално-следствено действие. |
|
(9) |
Настоящата директива не се прилага за трансграничното наблюдение, както е посочено в Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение (4). |
|
(10) |
ЕЗР следва да се съсредоточи върху процесуално-следственото действие, което трябва да бъде извършено. Издаващият орган е в най-подходяща позиция да решава, въз основа на известните му данни относно съответното разследване, кое процесуално-следствено действие да бъде използвано. Изпълняващият орган обаче следва, когато е възможно, да използва друг вид процесуално-следствено действие, ако посоченото действие не съществува в неговото национално право или не би било използвано при сходен национален случай. Възможността да се използва или не дадено процесуално-следствено действие следва да се отнася за случаите, когато посоченото процесуално-следствено действие съществува в правото на изпълняващата държава, но може да се използва законосъобразно само в определени случаи, като например когато действието може да се извършва само по отношение на престъпления с определена степен на тежест, срещу лица, които вече са заподозрени в определена степен или със съгласието на засегнатото лице. Изпълняващият орган може да прибегне и до друг вид процесуално-следствено действие, когато с него ще бъде постигнат същият резултат, както с процесуално-следственото действие, посочено в ЕЗР, но със средства, нарушаващи в по-малка степен основни права на засегнатото лице. |
|
(11) |
ЕЗР следва да бъде предпочетена, когато изпълнението на дадено процесуално-следствено действие изглежда пропорционално, подходящо и приложимо в съответния случай. Следователно издаващият орган следва да се увери, че търсените доказателства са необходими и пропорционални за целта на производството, че избраното процесуално-следствено действие е необходимо и пропорционално с оглед събирането на тези доказателства и че ЕЗР следва да бъде издадена, за да се привлече друга държава членка към събирането на тези доказателства. Същата преценка следва да се осъществява при процедурата по потвърждаване, когато съгласно настоящата директива се изисква потвърждаване на ЕЗР. Изпълнението на ЕЗР не следва да бъде отказвано на основания, различни от определените в настоящата директива. При все това изпълняващият орган следва да има право да избере процесуално-следствено действие, което нарушава неприкосновеността в по-малка степен, отколкото посоченото в съответната ЕЗР действие, при условие че с него могат да бъдат постигнати сходни резултати. |
|
(12) |
При издаването на ЕЗР издаващият орган следва да обърне специално внимание на осигуряването на пълно зачитане на правата, залегнали в член 48 от Хартата за основните права на Европейския съюз (Хартата). Презумпцията за невиновност и правата на защитата в наказателното производство са крайъгълен камък на основните права, признати в Хартата, в областта на наказателното правосъдие. Всяко ограничаване на тези права в резултат на процесуално-следствено действие, разпоредено в съответствие с настоящата директива, следва да отговаря напълно на изискванията, установени в член 52 от Хартата, по отношение на необходимостта, пропорционалността и целите, които то би трябвало да преследва, по-специално защитата на правата и свободите на други лица. |
|
(13) |
С цел осигуряване предаването на ЕЗР на компетентния орган на изпълняващата държава, издаващият орган може да използва всички възможни или подходящи средства за предаване, например защитената телекомуникационна система на Европейската съдебна мрежа, Евроюст или други канали, използвани от съдебните или правоприлагащите органи. |
|
(14) |
Когато правят декларация относно езиковия режим, държавите-членки се насърчават да включват поне един език, който се използва широко в Съюза и е различен от официалния(те) им език(ци). |
|
(15) |
Настоящата директива следва да се изпълнява, като се вземат предвид директиви 2010/64/ЕС (5), 2012/13/ЕС (6) и 2013/48/ЕС (7) на Европейския парламент и на Съвета, които се отнасят до процесуалните права в наказателното производство. |
|
(16) |
Непринудителни процесуално-следствени действия биха могли да бъдат например действия, които не нарушават правото на неприкосновеност на личния живот или правото на собственост в зависимост от националното право. |
|
(17) |
Принципът ne bis in idem е основополагащ принцип в правото на Съюза, както е признат в Хартата и развит в съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Поради това изпълняващият орган следва да има правото да откаже изпълнение на ЕЗР, ако изпълнението би било в противоречие с този принцип. Предвид предварителния характер на производството, което е в основата на ЕЗР, изпълнението ѝ не следва да подлежи на отказ, когато има за цел да се установи дали има евентуален конфликт с принципа ne bis in idem, или когато издаващият орган е дал гаранции, че доказателствата, прехвърлени в резултат на изпълнението на ЕЗР, няма да бъдат използвани за наказателно преследване или налагане на наказание на лице, срещу което има приключило дело в друга държава-членка въз основа на същите факти. |
|
(18) |
Както други инструменти за взаимно признаване настоящата директива не води до изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в Хартата. За да стане по-ясно това, в текста е включена специална разпоредба. |
|
(19) |
Създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в рамките на Съюза се основава на взаимното доверие и на презумпцията за спазване от другите държави-членки на правото на Съюза, и по-специално на основните права. Тази презумпция обаче е оборима. Следователно, ако има сериозни основания да се счита, че изпълнението на дадено процесуално-следствено действие, посочено в ЕЗР, би довело до нарушаването на основно право на засегнатото лице и че изпълняващата държава няма да изпълни задълженията си във връзка със защитата на основните права, признати в Хартата, изпълнението на ЕЗР следва да бъде отказано. |
|
(20) |
Следва да е възможно да се откаже ЕЗР, когато признаването или изпълнението ѝ в изпълняващата държава би довело до нарушаване на имунитет или привилегия в същата държава. Няма общо определение на това какво представлява имунитет или привилегия в правото на Съюза; затова точното определяне на тези понятия е оставено на националното право, което може да включва защитен механизъм, приложим за медицинските и юридическите професии, но не следва да се тълкува по начин, противоречащ на задължението да се премахнат някои основания за отказ, както се предвижда в Протокола към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз (8). Тези основания могат да включват и правила относно свободата на печата и свободата на изразяване в други медии, макар те да не се смятат непременно за привилегии или имунитети. |
|
(21) |
Необходимо е да се определят срокове, за да се гарантира бързо, ефективно и последователно сътрудничество между държавите-членки по наказателноправни въпроси. Решение за признаване или изпълнение следва да се приема, а самото изпълнение на процесуално-следственото действие да се извършва със същата бързина и степен на приоритет, както при сходни национални случаи. Следва да се определят крайни срокове, за да се гарантира вземане на решение или съответно изпълнение в разумни срокове или за да се спазят процесуалните изисквания в издаващата държава. |
|
(22) |
Наличните правни средства за защита срещу ЕЗР следва да бъдат най-малкото равностойни на тези, които са на разположение при национално дело срещу съответното процесуално-следствено действие. В съответствие с националното си право държавите-членки следва да осигурят приложимостта на тези правни средства за защита, включително като информират своевременно всяка заинтересована страна за възможностите и реда и условията за използването им. В случаите, когато срещу ЕЗР са повдигнати възражения от заинтересована страна в изпълняващата държава по отношение на материалноправните основания за издаване на ЕЗР, е препоръчително информацията за оспорването да бъде предадена на издаващия орган, а заинтересованата страна да бъде съответно информирана. |
|
(23) |
Разноските, направени на територията на изпълняващата държава във връзка с изпълнението на ЕЗР, следва да се поемат изключително от тази държава в съответствие с. общия принцип за взаимно признаване. Изпълнението на ЕЗР обаче може да доведе до извънредно високи разходи за изпълняващата държава. Такива извънредно високи разходи могат да бъдат направени например за сложни експертни становища или за мащабни полицейски операции или за свързани с наблюдение дейности, провеждани в рамките на дълъг период. Тези разходи не следва да възпрепятства изпълнението на ЕЗР и издаващият и изпълняващият орган следва да се стремят да установят кои разходи следва да бъдат счетени за извънредно високи. Въпросът за разходите може да бъде предмет на консултации между издаващата и изпълняващата държава и е препоръчително този въпрос да бъде разрешен по време на етапа на консултации. Като последна възможност, издаващият орган може да реши да оттегли ЕЗР или да продължи нейното действие и частта от разходите, сметната от изпълняващата държава едновременно за извънредно висока и абсолютно необходима в хода на производството, следва да бъде поета от издаващата държава. Този механизъм следва да не представлява допълнително основание за отказ и в никакъв случай не следва да се използва неправомерно с цел забавяне или възпрепятстване на изпълнението на ЕЗР. |
|
(24) |
ЕЗР установява единен режим за събиране на доказателства. За определени видове процесуално-следствени действия обаче са необходими допълнителни правила, които следва да бъдат посочени в ЕЗР, например за временното предаване на задържани лица, разпитите чрез видеоконференция или телефонна конференция получаване на информация, свързана с банкови сметки или банкови транзакции, контролирани доставки или разследване под прикритие. Процесуално-следствени действия, които са свързани със събиране на доказателства в реално време, непрекъснато и в продължение на определен период, следва да бъдат обхванати от ЕЗР, но когато е необходимо, издаващата държава и изпълняващата държава следва да се споразумеят за практическите договорености, така че да се отчетат различията в националното право на тези държави. |
|
(25) |
С настоящата директива се определят правила за провеждане на процесуално-следствено действие за събиране на доказателства на всички етапи от наказателното производство, включително в съдебното производство, ако е необходимо с участие на засегнатото лице. Така например ЕЗР може да бъде издадена за временното предаване на засегнатото лице към издаващата държава или за извършването на разпит чрез видеоконференция. Когато обаче лицето трябва да бъде предадено на друга държава-членка за целите на наказателното преследване, включително за изправяне на лицето пред съд, следва да бъде издадена европейска заповед за арест (ЕЗА) в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета (9). |
|
(26) |
С цел гарантиране на пропорционалното използване на дадена ЕЗА издаващият орган следва да прецени дали ЕЗР би била ефективно и пропорционално средство за провеждането на наказателното производство. Издаващият орган следва да прецени по-специално дали издаването на ЕЗР за разпит на заподозряно или обвиняемо лице чрез видеоконференция би могло да послужи като ефективна алтернатива. |
|
(27) |
ЕЗР може да бъде издадена с цел да се получат доказателства за сметките в банка или друга небанкова финансова институция на лице — обект на наказателно производство, независимо от техния характер. Тази възможност следва да се разбира в широк смисъл, като обхващаща не само заподозрените или обвиняемите лица, но и всяко друго лице, по отношение на което компетентните органи считат, че подобна информация е необходима в хода на наказателното производство. |
|
(28) |
Навсякъде в настоящата директива терминът „финансови институции“ следва да се разбира съгласно съответното определение в член 3 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10). |
|
(29) |
Когато ЕЗР се издава с цел получаване на „данни“ за конкретна сметка, под „данни“ следва да се разбира най-малко името и адресът на титуляря на сметката, данните за наличие на упълномощаване във връзка със сметката или всякакви други данни или документи, представени от титуляря на сметката при откриването й и които все още се съхраняват от банката. |
|
(30) |
Възможностите за сътрудничество съгласно настоящата директива във връзка с прихващането на далекосъобщения следва да не се ограничават до съдържанието на далекосъобщенията, а биха могли да включват и събирането на данни за трафика и местонахождението, свързани с такива далекосъобщения, което да даде възможност на компетентните органи да издават ЕЗР с цел получаване на данни за далекосъобщенията, които нарушават неприкосновеността в по-малка степен. ЕЗР, издадена с цел да се получат данни за трафика във времето и местонахождението във връзка с далекосъобщения за минали периоди, следва да се третира съгласно общия режим, приложим за изпълнение на ЕЗР и може да се разглежда като принудително процесуално-следствено действие в зависимост от правото на изпълняващата държава. |
|
(31) |
Когато няколко държави-членки са в състояние да окажат необходимата техническа помощ, ЕЗР следва да се изпрати само на една от тях, като с приоритет следва да се ползва държавата-членка, където се намира засегнатото лице. Държавите-членки, в които се намира субектът на прихващането, и чиято техническа помощ не е необходима за извършване на прихващането, следва да бъдат уведомени за това в съответствие с настоящата директива. При все това, когато не може да бъде получена техническа помощ само от една държава-членка, ЕЗР може да бъде предадена на повече от една изпълняваща държава. |
|
(32) |
В ЕЗР, съдържаща искане за прихващане на далекосъобщения, издаващият орган следва да предостави на изпълняващия орган достатъчно информация като подробности за разследваното престъпно поведение, за да даде възможност на изпълняващия орган да прецени дали съответното процесуално-следствено действие би било разрешено при сходен национален случай. |
|
(33) |
Държавите-членки следва да имат предвид, че е важно да създадат условия доставчикът на услуги — оператор на обществено достъпни телекомуникационни мрежи и услуги на територията на засегнатата държава-членка, да е в състояние да предоставя техническа помощ, за да се улесни сътрудничеството съгласно настоящия инструмент във връзка със законосъобразното прихващане на далекосъобщения. |
|
(34) |
Поради обхвата си настоящата директива урежда само временни мерки с цел събиране на доказателства. В това отношение следва да се подчертае, че всяка вещ, включително финансови активи, може да бъде обект на различни временни мерки в хода на наказателното производство, не само с цел събиране на доказателства, но и с цел конфискация. Разграничаването между двата вида цели на временните мерки невинаги е очевидно и целта на дадена временна мярка може да се промени в хода на производството. Поради тази причина от решаващо значение е да се поддържа безпроблемна връзка между различните инструменти, приложими в тази област. Освен това по същата причина преценката дали дадена вещ ще се използва като доказателство и съответно ще бъде обект на ЕЗР следва да се оставят на издаващия орган. |
|
(35) |
Когато се прави позоваване на взаимопомощ в съответните международни правни инструменти, като например в конвенциите, сключени в рамките на Съвета на Европа, следва да се приема, че настоящата директива се прилага с предимство пред тези конвенции между държавите-членки, обвързани от нея. |
|
(36) |
Категориите престъпления, изброени в приложение Г, следва да се тълкуват по последователен начин с тяхното тълкуване съгласно съществуващите правни инструменти за взаимно признаване. |
|
(37) |
Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите-членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (11) държавите-членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива Европейският парламент и Съветът смятат, че предоставянето на тези документи е обосновано. |
|
(38) |
Доколкото целта на настоящата директива, а именно взаимното признаване на решения, взети с оглед събирането на доказателства, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а поради обхвата и последиците си може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. |
|
(39) |
Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в член 6 от ДЕС и в Хартата, и по-специално в дял VI от нея, в международното право и международните споразумения, по които Съюзът или всички държави-членки са страна, включително Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и в конституциите на държавите-членки в съответното им приложно поле. Никоя разпоредба в настоящата директива не може да бъде тълкувана като забраняваща отказа да се изпълни ЕЗР, когато въз основа на обективни елементи има основания да се смята, че ЕЗР е издадена с цел наказателно преследване или наказание на лице въз основа на неговия пол, расова или етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация, националност, език или политически убеждения, или когато положението на лицето може да бъде застрашено на някое от тези основания. |
|
(40) |
Защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. В съответствие с член 8, параграф 1 от Хартата и член 16, параграф 1 от ДФЕС всеки има право на защита на личните си данни. |
|
(41) |
При прилагането на настоящата директива държавите-членки следва да предвидят прозрачни политики по отношение на обработката на личните данни и упражняване от субектите на данни на техните права на правни средства за защита на личните им данни. |
|
(42) |
Личните данни, получени по силата на настоящата директива, следва да бъдат обработвани, само когато това е необходимо и пропорционално на целите за предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания и упражняване на правата на защита. Само оправомощени лица следва да имат достъп до информацията, съдържаща лични данни, което може да бъде постигнато чрез процедури на идентификация. |
|
(43) |
В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Обединеното кралство е нотифицирало желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива. |
|
(44) |
В съответствие с членове 1 и 2, и с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. |
|
(45) |
В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. |
|
(46) |
Европейският надзорен орган за защита на данните представи становище на 5 октомври 2010 г. (12) въз основа на член 41, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (13), |
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА I
ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ
Член 1
Европейска заповед за разследване и задължение за изпълнението ѝ
1. Европейска заповед за разследване (ЕЗР) е съдебно решение, което е било издадено или потвърдено от съдебен орган на държава-членка („издаващата държава“), за извършване на едно или няколко конкретно(и) процесуално-следствено(и) действие(я) в друга държава-членка („изпълняващата държава“) с оглед получаване на доказателства в съответствие с настоящата директива.
ЕЗР може да бъде издадена и за получаване на доказателства, които вече са на разположение на компетентните органи на изпълняващата държава.
2. Държавите-членки изпълняват ЕЗР въз основа на принципа на взаимно признаване и в съответствие с настоящата директива.
3. Издаването н
Последно актуализиран на 27 Април 2024 
Отговор, предоставен от