Данъчни задължения за работодателя по договори за придобиване и повишаване на квалификация на служителите
Отговор, предоставен от
проф. д-р Любка Ценова
проф. д-р Любка Ценова
21 Юли 2022
В някои хипотези ЗКПО не допуска признаването на някои счетоводни разходи за данъчни цели. Това става чрез механизма на признатите и непризнати за данъчни цели разходи.
По принцип разходите, направени за сметка на работодателя във връзка с изпълнение на договор за придобиване на квалификация, както и по договор за обучение или повишаване на квалификацията, се третират като разходи за дейността и за данъчни цели с тях не се преобразува финансовият резултат в посока увеличение по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Необходимо условие за третирането на тези разходи като разходи за дейността е същите да бъдат документално обосновани съгласно изискванията на съответните нормативни актове. Ако отчетените разходи не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, то с размера на тези разходи следва да се извърши увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. За доказване на обстоятелството, че лицето, с което е сключен договорът за стипендия, е обучаващо се лице, то трябва да представя съответен документ, издаден от учебното заведение, с което да докаже, че правата му на обучаващ се не са прекратени. Това може да бъде служебна бележка, уверение или друг официален документ. Ако стипендията е отпусната при условията на "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО и бъде доказано, че се отличават от разходите, извършени при независими субекти, то спрямо работодател, изпратил стипендията, ще се приложи Част първа, Глава четвърта на ЗКПО.
С нормата на чл. 23 от ЗКПО (данъчни постоянни разлики) е регламентирано, че за целите на формиране на данъчния финансов резултат, то определени счетоводни разходи не се признават за данъчни цели. За целите на формиране на данъчния финансов резултат, когато в закона е посочено, че един разход не е признат за данъчни цели, с този разход се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.
Счетоводното законодателство (Закон за счетоводството и Национални счетоводни стандарти – Общи разпоредби) определя принципи, на които следва да се подчинява счетоводното отчитане.
Един от тези принципи е принципът за начисляването, който изисква при изготвяне на финансовите отчети на предприятието, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, ефектите от сделки и други събития да се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Съгласно предмета на представения договор на стипендианта се предоставя определена сума всеки месец, за срок от една академична година от девет месеца, например считано от 01.10.2021 г. Данъчното третиране на разходите по договора ще е в годината, през която се начисляват разходите. При спазване на изискванията на договора това означава, че една част от счетоводните разходи ще се признаят през 2021 г., а другата част през 2022 г.
Ако всички разходи по договора се осчетоводят през 2021 г. и това е в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, частта която съответства за 2022 г. няма да се признае за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. При правилното прилагане на счетоводното законодателство непризнатите за данъчни цели разходи се признават, когато това е допустимо по ЗКПО и при спазване изискванията на Глава дванадесета „Счетоводни грешки“ (чл. 77, ал. 2 от ЗКПО).
Когато са спазени всички разпоредби на счетоводното законодателство, разходите, които ще се направят в полза на лице - стипендиант, което няма да работи в предприятието след приключване на обучението си, за данъчни цели се приемат за разходи, несвързани с дейността на дружеството и не се признават по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
По принцип разходите, направени за сметка на работодателя във връзка с изпълнение на договор за придобиване на квалификация, както и по договор за обучение или повишаване на квалификацията, се третират като разходи за дейността и за данъчни цели с тях не се преобразува финансовият резултат в посока увеличение по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Необходимо условие за третирането на тези разходи като разходи за дейността е същите да бъдат документално обосновани съгласно изискванията на съответните нормативни актове. Ако отчетените разходи не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, то с размера на тези разходи следва да се извърши увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. За доказване на обстоятелството, че лицето, с което е сключен договорът за стипендия, е обучаващо се лице, то трябва да представя съответен документ, издаден от учебното заведение, с което да докаже, че правата му на обучаващ се не са прекратени. Това може да бъде служебна бележка, уверение или друг официален документ. Ако стипендията е отпусната при условията на "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО и бъде доказано, че се отличават от разходите, извършени при независими субекти, то спрямо работодател, изпратил стипендията, ще се приложи Част първа, Глава четвърта на ЗКПО.
С нормата на чл. 23 от ЗКПО (данъчни постоянни разлики) е регламентирано, че за целите на формиране на данъчния финансов резултат, то определени счетоводни разходи не се признават за данъчни цели. За целите на формиране на данъчния финансов резултат, когато в закона е посочено, че един разход не е признат за данъчни цели, с този разход се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.
Счетоводното законодателство (Закон за счетоводството и Национални счетоводни стандарти – Общи разпоредби) определя принципи, на които следва да се подчинява счетоводното отчитане.
Един от тези принципи е принципът за начисляването, който изисква при изготвяне на финансовите отчети на предприятието, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, ефектите от сделки и други събития да се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Съгласно предмета на представения договор на стипендианта се предоставя определена сума всеки месец, за срок от една академична година от девет месеца, например считано от 01.10.2021 г. Данъчното третиране на разходите по договора ще е в годината, през която се начисляват разходите. При спазване на изискванията на договора това означава, че една част от счетоводните разходи ще се признаят през 2021 г., а другата част през 2022 г.
Ако всички разходи по договора се осчетоводят през 2021 г. и това е в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, частта която съответства за 2022 г. няма да се признае за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. При правилното прилагане на счетоводното законодателство непризнатите за данъчни цели разходи се признават, когато това е допустимо по ЗКПО и при спазване изискванията на Глава дванадесета „Счетоводни грешки“ (чл. 77, ал. 2 от ЗКПО).
Когато са спазени всички разпоредби на счетоводното законодателство, разходите, които ще се направят в полза на лице - стипендиант, което няма да работи в предприятието след приключване на обучението си, за данъчни цели се приемат за разходи, несвързани с дейността на дружеството и не се признават по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
С уважение:
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория Данъчно право и процес
18Март2024
Две важни решения на съда на ЕС, с които се променя вътрешното законодателство
от проф. д-р Любка Ценова
18 Март 2024
18Март2024
Преглед на по-важните промени в данъчните законодателства на Белгия, България - Албания, България - Бразилия, България - Лихтенщайн, Великобритания, Гърция, Ирландия, Италия, Кипър, Косово, Литва, Румъния, Саудитска Арабия, Словакия, Узбекистан и др
от проф. д-р Любка Ценова
18 Март 2024
23Ян2024
Преглед на по-важните промени в данъчното законодателство на над 14 държави, в сила от 1 януари 2024 г.
от проф. д-р Любка Ценова
23 Ян 2024
28Дек2023
Преглед на по-важните промени в данъчното законодателство на Австралия, Аруба, Босна и Херцеговина, Гърция, Португалия и Шри Ланка през декември 2023 г.
от проф. д-р Любка Ценова
28 Дек 2023