Последно актуализиран на 19 Април 2024 COVID–19 сертификатите, разгледани в светлината на някои основни човешки права
Отговор, предоставен отадв. Силвия Петкова
16 Юни 2022
Вирусът SARS-COV-2, причиняващ заболяването COVID–19, постави правителствата в световен мащаб пред огромното предизвикателство да осигурят баланса между икономическите интереси на държавите, запазването на живота и здравето на гражданите и спазването на основните човешки права на всеки индивид. Управлението на пандемията от COVID-19 доведе до поляризиране на общественото мнение относно ефективността и житейската логика на предприетите мерки за ограничаване разпространението на заболяването, като създаде допълнително усещане за дискриминация и непропорционалност в ограничаването на права у определени групи от хора. Поляризиране се забелязва и в юридическите среди, като някои юристи поддържат тезата за наличието на дискриминационен елемент в предприетите противоепидемични мерки, а други застъпват мнението, че мерките са законосъобразни, необходими и пропорционални. Настоящото изследване има за цел, без претенции за изчерпателност, да обоснове именно втората теза, като разгледа основните моменти, свързани с упражняването на свободата на придвижване в рамките на държавата и правото на образование, защитени от Европейската конвенция за защита правата на човека, съответно от Хартата за основните права в Европейския съюз.
Води ли изискването за посещение на определени обществени места след представяне на сертификат за преболедуване, ваксиниране или тестване за COVID–19 до незаконосъобразно ограничаване на свободата на придвижване в рамките на територията на страната?
Краткият отговор на този въпрос е отрицателен. За да се отговори подробно на него е необходимо да се посочи относимата правна уредба.
Съгласно чл. 2 от Протокол № 4 от Европейската конвенция за защита правата на човека:
„1. Βсеки, който се намира на законно основание на територията на дадена държава, има право свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство в пределите на тази територия.
[…]
4. Правата, признати в параграф 1, могат да бъдат също така предмет на ограничения в определени зони. Ограниченията трябва да са въведени в съответствие със закона и оправдани от гледна точка на обществения интерес в едно демократично общество.”.
В обяснителния доклад към Протокол № 4 от Европейската конвенция за защита правата на човека се дават и необходимите насоки за определяне значението на понятието „зони“ по смисъла на параграф 4, като се обръща внимание, че то не се отнася до конкретно определена географска или административна единица, а обхваща задължението на държавите, когато определят ограниченията в свободата на придвижване, да ги локализират в рамките на добре дефинирана зона.
Така, за да се определи дали въведените със Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването изисквания за достъп до определени обществени места кореспондират с установените международни стандарти за ограничаване свободата на придвижване, трябва да се отговори на въпросите: а. въведени ли са те в съответствие със закона; б. оправдани ли са от гледна точка на обществения интерес в едно демократично общество; в. зоните, в които действат тези ограничения ясно дефинирани ли са?
Противно на застъпваните становища, съгласно които установените в посочената заповед на министъра на здравеопазването ограничения не са въведени в съответствие със закона, смятам че те напълно кореспондират с правомощията на министъра съгласно Закона за здравето.
Видно от самата Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването една от разпоредбите, които служат за издаването ѝ е тази на чл. 63, ал. 4 и 6 от Закона за здравето, съгласно която:
„(4) При обявена извънредна епидемична обстановка […] министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
[…]
(6) Мерките по ал. 4 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите“.
Посочената разпоредба е обнародвана в Държавен вестник, бр. 44 от 2020 г. и е в сила от 14.05.2020 г. Тоест, към момента на издаване и публикуване на Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. съществува изрично правно основание, уредено в закон, което позволява на министъра на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки, включващи временно ограничаване придвижването на територията на страната. Следователно, първият критерий за съответствие на ограничението на свободата на придвижване с установените международни стандарти, е изпълнен.
Вторият критерий е свързан с преценката дали ограниченията са оправдани от гледна точка на обществени интерес в едно демократично общество. Тъй като този стандарт е формулиран изключително широко, за правилното му разбиране и тълкуване е необходимо да се изяснят понятията „обществен интерес“ и „демократично общество“ по смисъла на чл. 2, пар. 4 от Протокол № 4 от Европейската конвенция за защита правата на човека.
В конкретния случай общественият интерес е свързан със защита и опазване живота и здравето на гражданите чрез ограничаване разпространението на заразна болест по хората. За да бъде тази цел „оправдана“ в едно „демократично общество“, необходимо е да е постигнат баланс между колективния и индивидуалния интерес, като всички ограничения следва да включват разумно съотношение между използваните средства и преследваната цел. В случая, използваните за постигането на законната цел средства са разумни, доколкото е въведена на възможност за достъп до определени обществени места и чрез предоставяне на доказателства за липса на заразяване или носителство на заразна болест (отрицателен резултат от тест). По този начин се избягва прекомерното ограничаване на свободата на придвижване на тези граждани, които не са преболедували, но и не желаят да се ваксинират, предвид липсата на такова задължение в тяхна тежест.
Третият критерий е свързан с определяне на това дали зоните, спрямо които се прилагат ограниченията са ясно дефинирани.
Съгласно т. 31 от Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването не се допуска:
1. провеждане на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, симпозиуми, обучения, конкурси, изпити и други мероприятия с такъв характер;
2. провеждане на масови мероприятия, като музикални и други фестивали, събори, фолклорни инициативи и други с такъв характер;
3. групово посещение в центрове, школи и други обекти за танцово и музикално изкуство;
4. провеждане на присъствен учебен процес във висшите училища;
5. провеждане на присъствени групови занятия за възрастни в езикови центрове, образователни центрове и други обучителни центрове и школи;
6. посещение на музеи, галерии, кина, театри, циркови представления, концерти и други сценични прояви на закрито;
7. провеждане на спортни състезания за картотекирани състезатели към лицензирани спортни федерации с присъствието на публика;
8. посещения в заведенията за хранене и развлечения, а именно ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници, барове;
9. посещение в търговските центрове тип МОЛ, магазините с нетна търговска площ над 300 кв. м., базарите и изложенията на закрито.Изключение се допуска по отношение на магазините, които предлагат предимно хранителни стоки, аптеките, дрогериите, оптиките, зоомагазините, банките, доставчиците на пощенски и куриерски услуги, застрахователите, доставчиците на платежни услуги и офисите на телекомуникационните оператори, независимо дали са самостоятелни обекти или са разположени в търговски център тип МОЛ;
10. провеждане на организирани екскурзии и групови посещения на туристически обекти в страната, освен ако:
а) 100% от персонала в съответния обект/ лицата, заети с мероприятието са ваксинирани или преболедували COVID-19 или разполагат с отрицателен резултат от проведено преди влизане в обекта/ мероприятието изследване, удостоверено с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване и
б) ръководителят на обекта/ организаторът на мероприятието е взел решение и е създал необходимата организация за допускане в обекта, съответно на мероприятието само на лица, които:
аа) са ваксинирани или преболедували COVID-19, удостоверено с валидни документи за ваксинация или за преболедуване или
бб) представят отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в обекта/ мероприятието изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19 или бърз антигенен тест до 48 часа преди влизане в обекта/мероприятието, удостоверено чрез валиден документ.
Видно от разпоредбите на цитираната заповед, ясно дефинирани са зоните (обществените места), в рамките на които се ограничава свободата на придвижване на гражданите, които не притежават сертификат за ваксиниране, преболедуване или отрицателен резултат от тест, като изчерпателно са предвидени съответните изключения от общото правило.
Следователно, изпълнен е и третият критерий, заложен в международните стандарти, на които следва да отговаря ограничението на свободата на придвижване.
Следва да се отбележи, че може да се защити и гледната точка, съобразно която по отношение на горецитираните противоепидемични мерки, предприети от министъра на здравеопазването, ограничението на достъпа до конкретно определените в заповедта зони, приложими към гражданите, които не представят сертификат за ваксиниране, преболедуване или отрицателен резултат от тест, не представляват изобщо каквото и да било ограничение в свободата на придвижване, поради което отпада необходимостта да бъде анализирана тяхната законосъобразност.
Основният аргумент в подкрепа на тази теза се крие в значението на словосъчетанието „придвижвам се“. Съгласно речника на българския език, съставен от Института за български език към Българската академия на науките, с него се маркира действието „движа се, вървя, отивам напред или към определено място“. Посещението на посочените в коментираната заповед на министъра на здравеопазването зони и провеждането на определените в нея мероприятия по същество не представляват извършване на действие „придвижвам се“.
Води ли изискването за посещение на определени обществени места след представяне на сертификат за преболедуване, ваксиниране или тестване за COVID–19 до нарушение на правото на образование?
Правото на образование е уредено в Хартата за основните права в Европейския съюз и в Европейската Конвенция за защита правата на човека.
Съгласно чл. 14, пар. 1 от Хартата: „Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение“, а съгласно чл. 2, изречение първо от Протокол № 1 от Конвенцията: „Никой не може да бъде лишен от правото на образование“.
И двете разпоредби са изключително лаконични, но те са допълнени от практиката на Европейския съд по правата на човека, която определя обхвата на приложение на това право, като установява, че то се прилага към всички форми на образование, уредени в конкретната държава членка. На територията на Република България, уредените форми на образование са начално, основно, средно и висше, т.е. правото на образование се прилага към всяка една от тези форми, провеждани както в държавни, така и в частни учебни заведения.
Подобно на свободата на придвижване, правото на образование е от категорията „неабсолютни права“. Това са тези права, които подлежат на ограничение при спазване на принципите за законност, необходимост, поради преследване на легитимна цел и пропорционалност на използваните средства спрямо тази цел.
Когато се анализира въпросът за наличието или липсата на ограничения на правото на образование, следва първо да се изследва неговото съдържание, приложимо по отношение на обсъжданата тема.
Основният аспект на това право засяга задължението на държавите за осигуряване на условия за ефективно образование. Разгледано в условията на провеждане на обучение в електронна среда, този аспект е необходимо да се обсъжда от неговата практическа страна, определена за всеки конкретен случай.
Поначало, преустановяването на присъствените учебни занятия и провеждането им в електронна среда не съставлява нарушение на правото на образование.
Такова нарушение би било налице при липсата на уредба на алтернативи за присъствено обучение за продължителен период от време.
В случая предприетия от българската държава подход за продължаване на присъственото обучение при провеждане на регулярно тестване след получено съгласие на родителите, представлява необходима и пропорционална мярка, която намира баланса между спазване на задължението за осигуряване на съществуващо и ефективно право на образование и целта за опазване живота и здравето на гражданите при условията на продължаваща извънредна епидемична обстановка.
В заключение следва да се отбележи, че поначало преценката за наличието или липсата на ограничение на конкретно определени и защитени с наднационални актове основни човешки права, а оттам и преценката за неговата законосъобразност, се прави по отношение на всеки отделен конкретен случай, а анализът на общите положения относно допустимостта на предвиждането на ограничения като цяло може единствено да даде представа за правната рамка, към която държавните власти следва да се придържат. Както беше отбелязано, основните принципи, които следва да бъдат спазвани и под които следва да бъде подвеждан всеки анализ за законосъобразност на конкретното ограничение са свързани с неговата необходимост съобразно действащата към момента на преценката обективна обстановка в съответната държава и пропорционалността между използваните средства и преследваната легитимна цел, която, по отношение на предприемането на противоепидемични мерки, е свързана с осигуряване на върховното благо във всяко едно демократично общество, а именно защита и опазване на живота и здравето на гражданите. .
С уважение:
адв. Силвия Петкова
адв. Силвия Петкова
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!