Авторски права върху произведение, създадено от работник или служител

1. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗАПСП работодателят има изключително право, без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност. От тази разпоредба могат да се обосноват изводите: - Когато произведението е създадено в рамките на трудово правоотношение, то трябва да е свързано с изпълняваната от служителя трудова функция – длъжността, определена в индивидуалния трудов договор, съответно конкретизирането на задачите в длъжностната характеристика.

Ако позицията на служителя няма нищо общо със създаването на обекти на интелектуалната собственост, няма и основание да се прилагат специалните правила за произведения, създадени по трудово или служебно правоотношение. Обстоятелството, че между страните има сключен трудов договор, в този случай не влияе върху отношенията им по ЗАПСП – те могат да бъдат уредени по общите правила на закона (напр. служител, назначен на длъжност „счетоводител“, създал литературно произведение). - За да се приложат специалните правила на чл. 41 от ЗАПСП, е необходимо още и дейността на работодателя да предполага използването на създаденото произведение. Ако използваме отново дадения в предишната точка пример, за да възникнат права за работодателя, той следва да осъществява издателска дейност (поне като допълнителен предмет на дейност). В противен случай отново се разкъсва връзката между трудовото правоотношение и създадения обект на авторскоправна закрила. - Ако са изпълнени горните предпоставки (наличие на функционална връзка между служебните задължения на служителя и създаването на произведения, както и между дейността на работодателя и използването на тези произведения), имуществени права върху съответния обект могат да възникнат директно в правната сфера на работодателя, освен ако в трудовия договор не е предвидено друго.

2. От анализа на представената в запитването фактическа ситуация може да се заключи, че към момента на създаване на снимката служителката – макар и в трудово правоотношение – не е имала вменено задължение да фотографира обекти, събития и др. Обстоятелството, че снимката е направена със служебна техника, а работодателят е инвестирал средства във фотографските умения на тази служителка, не променя факта, че авторските права върху този обект са възникнали в пълния си обем за автора му.

3. За да може за в бъдеще да се прилага режимът на чл. 41, ал. 2 от ЗАПСП, следва да се подпише допълнително споразумение към трудовия договор и/или да се допълни длъжностната характеристика на лицето, за да се обоснове връзката между работата по трудовото правоотношение и създаването на обекти на интелектуална собственост. Желателно е изрично в клауза на договора да се посочи, че служителят отстъпва изключителното право на работодателя да използва създадените от него произведения в рамките на трудовото правоотношение. Желателно е също да се посочи за какви произведения става дума (фотографии на събития; обекти), за да се избегнат евентуални спорове дали и доколко обичайната дейност на работодателя предполага използването на така създадените обекти на интелектуална собственост. В случая фотографиите могат да се отнесат към представянето и популяризиране на дейността на дейността на работодателя, осъществяване на връзки с обществеността, реклама и т.н.

4. За създадените по-рано произведения, за които няма основание да се приложи специалното правило на чл. 41 от ЗАПСП, няма пречка отношенията да се уредят на базата на договор за използване на произведението, сключен по общия ред (чл. 36 от ЗАПСП). С договора за използване на произведението работодателят ще се легитимира като носител на имуществените права и ще има правен интерес да ги защитава, включително по съдебен ред. Основните параметри на такъв договор са описаните в самото запитване – преотстъпване на имуществените права на работодателя, като същият да има право да ползва снимката, вкл. да преотстъпва правото на ползване и на трети лица срещу заплащане. В замяна работодателят заплаща на служителя договорен процент от полученото възнаграждение от търговеца, който използва снимката.

5. По отношение на последния поставен въпрос: предложената формулировка е прекалено широка и може да предизвика спорове. Препоръчително е създадените до момента произведения да бъдат описани поотделно, а не общо („всички направени от нея снимки до момента“), защото такава широка формулировка провокира съмнения дали всички снимки са свързани с упражняваната дейност, а и кога са направени. По-ясно би било да се сключи договор със съдържанието, посочено в предходната точка, с приложение – списък на снимките.

Що се отнася до бъдещите снимки, които служителката ще заснеме, няма пречка да се посочи, че те ще представляват произведения, създадени в рамките на трудовото правоотношение. Разбира се, действието на тази уговорка е обусловено от действието на трудовия договор. Поради това не може да се приеме, че договорът е нищожен поради нарушаване на забраната за пожизнено преотстъпване на правата върху произведенията (чл. 37, ал. 1 от ЗАПСП).  

С уважение: