Върховните съдии: Ограничаването на достъпа до съд заради платена глоба е противоконституционно
Отговор, предоставен отPortalPravo.bg
Приложението на чл. 79б, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) се обосновава единствено с практическа целесъобразност – да се улесни администрацията при събирането на глоби и да се намали натовареността на съдилищата. Ограничаването на основни конституционно гарантирани права на гражданите обаче, за да се компенсира невъзможността на държавата да изпълни своите задължения, е несъвместимо с принципите на правовата държава.
Това становище е изразено от Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в позиция до Конституционния съд (КС).
Пред КС е оспорена разпоредбата, според която при плащане на 80% от наложената глоба в 14-дневен срок от издаване на наказателното постановление, делото срещу него се прекратява в частта относно глобата, тъй като тя влиза в сила от момента на плащането. Искането за конституционен контрол е направено от състав на Административен съд – София-град.
ВКС подчертава, че Народното събрание има правото да формира наказателната политика на държавата. В конкретния случай обаче разпоредбата въвежда непропорционално ограничение на правото на защита, достъпа до съд и нарушава принципа на правовата държава.
Съдиите изтъкват, че нормата е въведена с идеята да се насърчи доброволното плащане на санкции, да се улесни работата на администрацията при събиране на глоби и да се намали броят на съдебните дела, при които се оспорва единствено размерът на наложената санкция. Така обаче се създава изключение от конституционно гарантираното право на съдебно обжалване на административни актове.
Според ВКС подобни изключения могат да се въвеждат само при наличието на ясни, основателни и обективни причини, а не единствено с цел ефективност. Конституцията (чл. 56) признава правото на защита на всеки гражданин, което включва и възможността да се обърне към съд, когато неговите права и законни интереси са застрашени.
Съдът обръща внимание, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 ЗАНН на практика лишава санкционираното лице от достъп до съдебно обжалване на наказателното постановление. А макар административнонаказателното производство да не е наказателно дело по смисъла на Наказателния кодекс, то представлява „наказателно обвинение“ и поради това достъпът до съд трябва да бъде гарантиран.
Особено проблематична е хипотезата, когато глобата е заплатена от трето лице – в този случай наказателното постановление става окончателно, независимо от волята на самия санкциониран, и съдът прекратява делото при подадена жалба.
ВКС отбелязва, че плащането на глобата не е равнозначно на изричен отказ от обжалване – мотивите за извършено плащане могат да бъдат различни и не винаги изразяват съгласие с наказанието.
Заключението на съда е, че разпоредбата нарушава принципа на правовата държава, която предполага закони, съответстващи на Конституцията и създадени за гарантиране на човешкото достойнство, свободата и правната сигурност. Ограничаването на едно основно право – достъпа до съд – е недопустимо.
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Последно актуализиран на 15 Януари 2026