Отпуск след майчинство, неплатен отпуск и право на обезщетение по член 54 от КСО при връщане на работа

Наш клиент има служителка, която предстои да се върне от майчинство скоро – на 22 ноември 2025 г. изтича отпускът поради бременност и раждане (по чл. 163 КТ). Детето на служителката е на възраст около 1 годинка и е прието в ясла, но ефективното приемане в яслата е било отложено за максималния срок от 60 дни, съгласно законово предвидената възможност. След приемането на детето в яслата (което следва да се случи средата на ноември месец след изтичане на 60-те дни), служителката следва да се върне на работа, но желанието ѝ е да отложи с още няколко месеца връщането си на работа, за да може да гледа детето си вкъщи, докато е още малко (като междувременно извинява отсъствията му от яслата с бележки).
Планът на работодателя и служителя в тази ситуация е следният:
- служителката да използва първо 30 дни неплатен отпуск в края на 2025;
- след което да използва натрупания си платен годишен отпуск;
- след което отново да използва 30 дни неплатен отпуск;
- като междувременно използва и болничен, ако това се налага.
Съгласно чл. 160, ал. 3 КТ, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, поради което страните не желаят тя да използва повече от 30 дни за една календарна година, за да не се налага да се прекъсва осигуряването ѝ.
С оглед създалата се ситуация възникнаха следните въпроси:
1. Ще има ли право служителката да получава обезщетение по чл. 54 КСО за времето, в което е в неплатен отпуск (както в хипотезата до 30 дни, така и в хипотезата ако надхвърли 30 дни за календарна година)?
2. Има ли законова пречка служителката да използва 30-те дни неплатен отпуск, полагащи ѝ се за календарната година без прекъсване?
3. Бихте ли посъветвали двата вида отпуск да бъдат използвани на отделни малки „порции“, като например 10 дни платен отпуск да се редува с 10 дни неплатен отпуск и ако да, защо?
4. Виждате ли някакъв потенциален проблем в това служителката да използва 30 дни неплатен отпуск в края на 2025 г. и после още 30 дни в 2026 г., а между тези два периода да използва натрупания платен годишен отпуск? И в този период ще има ли право да получава обезщетение по чл. 54 КСО?
5. Възможно ли е според Вас така описаната ситуация да бъде третирана като заобикаляне на закона и при евентуална проверка служителката да бъде задължена да възстанови полученото обезщетение по чл. 54 КСО или пък да създаде предпоставки за налагане на глоби на работодателя?