Последно актуализиран на 14 Юни 2026 Обезщетения при прекратяване трудови договори на преподаватели във висши учебни заведения
Отговор, предоставен отдоц. д-р Андрей Александров
на 20 Май 2026
Въпрос:
➤ Поради невъзможност за осигуряване преподавателска натовареност и изпълнение на преподавателската дейност по учебна дисциплина, която води преподавател от университета, трудовият договор на същия ще бъде прекратен на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, считано от началото на новата учебна година. Освен обезщетение по чл. 224 (1) КТ, на лицето ще бъде изплатено обезщетение по чл. 58, ал. 3 ЗВО – в размер на трудовото му възнаграждение за 12 месеца. Моля за юридическа консултация за характера на обезщетението по чл. 58, ал. 3 ЗВО, какви са правата на лицето и най-вече какви осигурителни вноски са дължими.
Отговор:
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО предвижда, че членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност. Според ал. 3 на същия член освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели в държавните висши училища получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.
Относно характера на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение (и свързаното с него обезщетение) в теорията и съдебната практика са изказвани различни становища. Без съмнение, ситуацията напомня на „намаляването на обема на работата“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, респ. на предпоставките за възникване на правото на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. (Според чл. 221, ал. 1 при уволнение поради намаляване обема на работа и други, изчерпателно изброени в същата разпоредба основания, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.)
Подобен паралел се провежда например в Решение № 1725 от 07.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1032/2002 г., III г. о., където е формулирано и заключението: „По отношение на преподавателите във висшите учебни заведения Кодексът на труда намира приложение само за неуредените в Закона за висшето образование въпроси. Намаляването на преподавателската работа е предвидено като основание за уволнение в специалния закон, поради което трудовото правоотношение не може да се прекрати поради „намаляване на обема на работата“ по Кодекса на труда.“
Следователно при невъзможност да бъде осигурена нормата преподавателска работа, следва да се приложи специалното основание по чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО и да се изплати предвиденото в същия закон обезщетение, които изключват приложението на „общия“ ред по Кодекса на труда и изплащането на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Сходната функция на двете обезщетения (по чл. 221, ал. 1 КТ и по чл. 58, ал. 3 ЗВО) определя и еднаквите последици от получаването им по отношение на отпуснатото обезщетение за безработица от държавното обществено осигуряване. Тъй като те също са обезщетения за безработица, дължими от работодателя, изплащането на паричното обезщетение за безработица от ДОО се спира за периода, през който лицето ги получава (чл. 54г, ал. 1 КСО).
Накрая, еднакъв е и режимът на осигурителните вноски, които се дължат върху двете обезщетения. Според чл. 9, ал. 3, т. 5 КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 КСО. Това означава, че за този период се внасят осигурителни вноски върху полученото обезщетение, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са в размера за фонд „Пенсии” в съотношението, в което те се разпределят между осигурителя и осигуреното лице. Ако лицето е родено след 31.12.1959 г., се дължат осигурителни вноски и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
„Върху обезщетенията, изплащани на основание чл. 222, ал. 1 КТ (както и чл. 58, ал. 3 ЗВО - бел. моя), здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя не се дължат, тъй като трудовите правоотношения с лицето, на което се изплаща паричното обезщетение, са прекратени. За това време, ако не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, освободеното от работа лице следва да внася здравноосигурителни вноски по реда, определен в чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.“ (разяснение на НАП с изх. № 2_2485/16.10.2009 г.)
С уважение:
доц. д-р Андрей Александров
Относно характера на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение (и свързаното с него обезщетение) в теорията и съдебната практика са изказвани различни становища. Без съмнение, ситуацията напомня на „намаляването на обема на работата“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, респ. на предпоставките за възникване на правото на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. (Според чл. 221, ал. 1 при уволнение поради намаляване обема на работа и други, изчерпателно изброени в същата разпоредба основания, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.)
Подобен паралел се провежда например в Решение № 1725 от 07.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1032/2002 г., III г. о., където е формулирано и заключението: „По отношение на преподавателите във висшите учебни заведения Кодексът на труда намира приложение само за неуредените в Закона за висшето образование въпроси. Намаляването на преподавателската работа е предвидено като основание за уволнение в специалния закон, поради което трудовото правоотношение не може да се прекрати поради „намаляване на обема на работата“ по Кодекса на труда.“
Следователно при невъзможност да бъде осигурена нормата преподавателска работа, следва да се приложи специалното основание по чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО и да се изплати предвиденото в същия закон обезщетение, които изключват приложението на „общия“ ред по Кодекса на труда и изплащането на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Сходната функция на двете обезщетения (по чл. 221, ал. 1 КТ и по чл. 58, ал. 3 ЗВО) определя и еднаквите последици от получаването им по отношение на отпуснатото обезщетение за безработица от държавното обществено осигуряване. Тъй като те също са обезщетения за безработица, дължими от работодателя, изплащането на паричното обезщетение за безработица от ДОО се спира за периода, през който лицето ги получава (чл. 54г, ал. 1 КСО).
Накрая, еднакъв е и режимът на осигурителните вноски, които се дължат върху двете обезщетения. Според чл. 9, ал. 3, т. 5 КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 КСО. Това означава, че за този период се внасят осигурителни вноски върху полученото обезщетение, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са в размера за фонд „Пенсии” в съотношението, в което те се разпределят между осигурителя и осигуреното лице. Ако лицето е родено след 31.12.1959 г., се дължат осигурителни вноски и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
„Върху обезщетенията, изплащани на основание чл. 222, ал. 1 КТ (както и чл. 58, ал. 3 ЗВО - бел. моя), здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя не се дължат, тъй като трудовите правоотношения с лицето, на което се изплаща паричното обезщетение, са прекратени. За това време, ако не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, освободеното от работа лице следва да внася здравноосигурителни вноски по реда, определен в чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.“ (разяснение на НАП с изх. № 2_2485/16.10.2009 г.)
С уважение:
доц. д-р Андрей Александров
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "Данъчно и трудово право на практика: 19 решения на казуси"!
Подобни статии от категория Прекратяване на трудови правоотношения
19Май2026
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие
от доц. д-р Андрей Александров
на 19 Май 2026
13Окт2025
Отразяване на трудовия стаж при прекратяване на втори трудов договор в ЕТЗ
от доц. д-р Андрей Александров
на 13 Окт 2025
13Окт2025
Валидно ли е прекратяване на трудов договор по имейл без изрично съгласие за електронни изявления
от доц. д-р Андрей Александров
на 13 Окт 2025
18Авг2025
Предизвестие за напускане по време на платен годишен отпуск
от Аспасия Петкова
на 18 Авг 2025
06Авг2025
Обезщетение по член 222 от КТ при пенсиониране след болничен и непълен месец
от Аспасия Петкова
на 06 Авг 2025