Последно актуализиран на 19 Април 2024 
Директива 2003/88/ео на Европейския парламент и на съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
Отговор, предоставен отPortalPravo.bg
28 Ноем 2022
ДИРЕКТИВА 2003/88/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 137, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
след консултации с Комитета на регионите,
в съответствие с процедурата, посочена в член 251 от Договора (2),
като имат предвид, че:
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
след консултации с Комитета на регионите,
в съответствие с процедурата, посочена в член 251 от Договора (2),
като имат предвид, че:
| (1) | Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (3), с която се определят минимални изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време по отношение на продължителността на междудневната почивка, почивката в работно време, междуседмичната почивка, максималната продължителност на седмично работно време, годишния отпуск и аспектите на нощния труд, работата на смени и режимите на работа, е претърпяла значителни изменения. С оглед на по-голяма яснота е необходимо кодифициране на въпросните разпоредби. |
| (2) | Член 137 от Договора предвижда, че Общността трябва да подкрепя и допълва дейностите на държавите-членки за подобряване на работната среда за опазване на здравето и безопасността на работниците. Приетите директиви въз основа на този член следва да избягват налагането на административни, финансови или правни ограничения, които биха възпрепятствали създаването и развитието на малки и средни предприятия. |
| (3) | Разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (4) са напълно приложими за областите, уредени от настоящата директива, без да се засягат съдържащите се в нея по-строги и/или специфични разпоредби. |
| (4) | Подобряването на безопасността, хигиената и здравето на работниците при работа е цел, която не следва да бъде подчинена само на икономически съображения. |
| (5) | Всички работници трябва да ползват почивка с достатъчна продължителност. Понятието „почивка“ трябва да се изразява в единици за време, т.е. в дни, часове и/или части от тях. Работниците в Общността трябва да ползват ежедневни, седмични и годишни почивки с минимална продължителност и почивки по време на работа с достатъчна продължителност. В този смисъл е необходимо да се постави и ограничение на максималната продължителност на седмичното работно време. |
| (6) | Следва да се отчитат принципите на Международната организация на труда за организацията на работното време, включително онези, които се отнасят за нощния труд. |
| (7) | Изследванията показват, че човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в околната среда, както и към някои тежки форми на организация на работата, и че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за здравето на работниците и да застрашат безопасността на работното място. |
| (8) | Необходимо е да се ограничи продължителността на нощния труд, включително на извънредния труд, и да се предвиди работодателите, които редовно използват работници, полагащи нощен труд, да предоставят тази информация на вниманието на компетентните органи, ако те го изискват. |
| (9) | Важно е работниците, които полагат нощен труд, да имат право на безплатна оценка на здравословното състояние преди назначаването им, а след това на редовни интервали, и по възможност да бъдат прехвърляни на подходяща за тях дневна работа, ако имат здравословни проблеми. |
| (10) | Положението на работниците, които полагат нощен труд и работниците на работа на смени изисква равнището на опазване на безопасността и здравето да се привежда в съответствие с естеството на тяхната работа, а организацията и функционирането на службите и средствата за защита и профилактика трябва да бъдат ефикасни. |
| (11) | Специфичните условия на труд могат да имат вредно въздействие върху безопасността и здравето на работниците. Организацията на труда по определен режим трябва да отчита общия принцип за адаптиране на работата към работника. |
| (12) | С Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица, сключено между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Федерацията на синдикатите на транспортните работници в Европейския съюз (FST) (5) въз основа на член 139, параграф 2 от Договора, влезе в сила Европейското споразумение за работното време на моряците. Съответно, разпоредбите на настоящата директива не следва да се прилагат за морските лица. |
| (13) | По отношение на „рибарите, получаващи заплащане под формата на дялово участие в риболова“, които са работници или служители, държавите-членки определят съгласно настоящата директива условията за придобиване на право и предоставяне на годишен отпуск, включително разпоредбите за заплащане. |
| (14) | Специалните норми, определени в други актове на Общността, например във връзка с продължителността на почивката, работното време, годишния отпуск и нощния труд за някои категории работници, имат приоритет пред разпоредбите на настоящата директива. |
| (15) | С оглед на въпроса, който може да се повдигне от организацията на работното време в рамките на дадено предприятие, желателно е да се предвиди гъвкавост при прилагането на някои разпоредби на настоящата директива, като същевременно се гарантира спазване на принципите за защита на безопасността и здравето на работниците. |
| (16) | Необходимо е да се предвиди някои разпоредби да могат да бъдат обект на дерогация, прилагана, в зависимост от случая, от държавите-членки или от социалните партньори. По правило, в случай на дерогация, на съответните работници трябва да се компенсират с равностойни периоди за почивка. |
| (17) | Настоящата директива не засяга задълженията на държавите-членки относно крайните срокове за транспониране на директивите, посочени в приложение I, част Б, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА 1 ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
Предмет и приложно поле
Член 1
Предмет и приложно поле
1. Настоящата директива определя минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време.
2. Настоящата директива се прилага за:
2. Настоящата директива се прилага за:
| a) | минималната продължителност на междудневната почивка, междуседмичната почивка и годишния отпуск, на почивките в работно време и максималната продължителност на седмично работно време; и |
| б) | някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа. |
3. Настоящата директива се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни, по смисъла на член 2 от Директива 89/391/ЕИО, без да се засягат разпоредбите на членове 14, 17, 18 и 19 от настоящата директива.
Настоящата директива не се прилага за моряците, определени в Директива 1999/63/ЕО, без да се накърняват разпоредбите на член 2, параграф 8 от настоящата директива.
4. Разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО са напълно приложими към въпросите, посочени в параграф 2, без да се засягат съдържащите се в настоящата директива по-строги и/или специфични разпоредби.
Настоящата директива не се прилага за моряците, определени в Директива 1999/63/ЕО, без да се накърняват разпоредбите на член 2, параграф 8 от настоящата директива.
4. Разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО са напълно приложими към въпросите, посочени в параграф 2, без да се засягат съдържащите се в настоящата директива по-строги и/или специфични разпоредби.
Член 2
Определения
Определения
По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:
| 1. | „работно време“ означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика; |
| 2. | „почивка“ означава всеки период, който не е работно време; |
| 3. | „нощно време“ означава всеки период, не по-кратък от седем часа, както е определен от националното законодателство, и който във всички случаи трябва да включва периода между полунощ и 05:00 ч.; |
| 4. |
„работник, който полага нощен труд“ означава:
|
| 5. | „работа на смени“ означава всеки метод за организация на работата на смени, при който работниците последователно работят един след друг на едно и също работно място съгласно определен режим, включително режим на редуване, който може да е непрекъснат или прекъснат, налагащ необходимостта работниците да работят по различно време през определен период от дни или седмици; |
| 6. | „работник, който работи на смени“ означава всеки работещ, чийто работен график е част от работа на смени. |
| 7. | „мобилен работник“ означава всеки работник, който е нает на работа като член на пътуващия или летателен персонал на предприятие, което извършва услуги за превоз на пътници или стоки чрез автомобилен, въздушен или вътрешноводен транспорт; |
| 8. | „офшорна работа“ означава работа, която се извършва предимно на или от офшорни инсталации (включително сондажни съоръжения), пряко или косвено във връзка с проучването, добиването или експлоатацията на природни изкопаеми, в т.ч. въглеводороди, и водолазни дейности във връзка с такива дейности, независимо дали се извършва от офшорна инсталация или от кораб; |
| 9. | „достатъчна почивка“ означава, че работниците имат редовни почивки, чиято продължителност се измерва в единици за време, и които са с достатъчна продължителност и непрекъснати, за да се гарантира, че вследствие на умора или други режими на нередовна работа, те да наранят себе си, свои колеги или други лица и че няма да увредят здравето си, било в краткосрочен или дългосрочен план. |
ГЛАВА 2 МИНИМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПОЧИВКАТА — ДРУГИ АСПЕКТИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ
Член 3
Междудневна почивка
Член 3
Междудневна почивка
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на минимална продължителност на междудневна почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа.
Член 4
Почивки по време на работа
Почивки по време на работа
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато продължителността на работния ден е повече от шест часа, всеки работник има право на почивка, като свързаните с нея подробности, в това число продължителността и условията, при които се предоставя почивката, се определят с колективни договори или споразумения между социалните партньори или, ако не са определени по този начин, се определят от националното законодателство.
Член 5
Междуседмична почивка
Междуседмична почивка
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за всеки седемдневен период всеки работник има право на минимална почивка без прекъсване от 24 часа плюс междудневната почивка от 11 часа, посочена в член 3.
Ако обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда оправдават това, може да се приложи минимална почивка от 24 часа.
Ако обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда оправдават това, може да се приложи минимална почивка от 24 часа.
Член 6
Максимална продължителност на седмично работно време
Максимална продължителност на седмично работно време
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при съблюдаване на необходимостта от опазване на безопасността и здравето на работниците:
| а) | продължителността на седмичното работно време се ограничава чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, или чрез колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори; |
| б) | средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа. |
Член 7
Годишен отпуск
Годишен отпуск
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика.
2. Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
2. Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
ГЛАВА 3 НОЩЕН ТРУД — РАБОТА НА СМЕНИ — РЕЖИМ НА РАБОТА
Член 8
Продължителност на нощния труд
Член 8
Продължителност на нощния труд
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:
| а) | нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишават средно осем часа за всеки 24-часов период; |
| б) | работниците, които полагат нощен труд, и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не работят повече от осем часа за всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд. |
По смисъла на буква б), работата, която предполага особени рискове или физическо или умствено натоварване се определя от националното законодателство и/или практика, или от колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори, като се отчитат специфичното въздействие и рисковете на нощния труд.
Член 9
Оценка на здравословното състояние и прехвърляне на работници, които полагат нощен труд на дневна работа
Оценка на здравословното състояние и прехвърляне на работници, които полагат нощен труд на дневна работа
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:
| а) | работниците, които полагат нощен труд, имат право на безплатна здравна оценка преди назначаването им и редовно след това; |
| б) | работниците, които полагат нощен труд, и които имат здравословни проблеми, за които е признато, че се дължат на факта, че те полагат нощен труд, по възможност се прехвърлят на подходяща за тях дневна работа. |
2. При безплатната оценка на здравословното състояние, посочена в параграф 1, буква а), трябва да спазва лекарската тайна.
3. Безплатната оценка на здравословното състояние, посочена в параграф 1, буква а), може да се провежда в рамките на националната система за здравеопазване.
3. Безплатната оценка на здравословното състояние, посочена в параграф 1, буква а), може да се провежда в рамките на националната система за здравеопазване.
Член 10
Гаранции при полагане на нощен труд
Гаранции при полагане на нощен труд
Държавите-членки могат да подчинят работата на определени категории работници, които полагат нощен труд, на определени гаранции при условията, определени от националното законодателство и/или практика, в случай на работници, които излагат на риск безопасността или здравето си, който е свързан с полагането на нощен труд.
Член 11
Уведомяване за редовно използване на работници, които полагат нощен труд
Уведомяване за редовно използване на работници, които полагат нощен труд
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че работодател, който редовно използва работници, които полагат нощен труд, предоставя тази информация на вниманието на компетентните органи, ако те изискват това.
Член 12
Защита на безопасността и здравето
Защита на безопасността и здравето
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:
| а) | работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им защита на безопасността и здравето; |
| б) | съответните служби или средства за защита и профилактика във връзка с безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени, са равностойни на тези, които се прилагат за другите работници и са на разположение по всяко време. |
Член 13
Режим на работа
Режим на работа
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че работодател, който възнамерява да организира работата по определен режим, спазва общия принцип за адаптиране на работата към работника, по-специално с оглед облекчаване на монотонната работа и предварително нормираната работа, в зависимост от вида дейност, както и от изискванията за безопасност и опазване на здравето, особено по отношение на почивките през работно време.
ГЛАВА 4 ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
Член 14
Член 14
По-специфични разпоредби на Общността
Разпоредбите на настоящата директива не се прилагат, когато други актове на Общността съдържат по-специфични изисквания за организацията на работното време за някои професии или професионални дейности.
Разпоредбите на настоящата директива не се прилагат, когато други актове на Общността съдържат по-специфични изисквания за организацията на работното време за някои професии или професионални дейности.
Член 15
По-благоприятни разпоредби
По-благоприятни разпоредби
Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да прилагат или въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците, или да улесняват или разрешават прилагането на колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците.
Член 16
Референтни периоди
Референтни периоди
Държавите-членки могат да определят:
| а) | за прилагането на член 5 (минималната продължителност на междуседмичната почивка), референтен период, който не надвишава 14 дни; |
| б) |
за прилагането на член 6 (максимална продължителност на седмичното работно време), референтен период, който не надвишава четири месеца; Периодите за платен годишен отпуск, който се предоставя в съответствие с разпоредбите на член 7, както и периодите на отпуск по болест, не се включват или не се отразяват при изчисляването на средната стойност; |
| в) |
за прилагането на член 8 (продължителност на нощния труд), референтен период, определен след консултации със социалните партньори или с колективни договори, или със споразумения, сключени между социалните партньори на национално или регионално равнище. Ако минималната продължителност на междуседмичната почивка от 24 часа, който се изисква съгласно член 5, попада в този референтен период, той не се включва при изчисляването на средната стойност. |
ГЛАВА 5 ДЕРОГАЦИИ И ИЗКЛЮЧЕНИЯ
Член 17
Дерогации
Член 17
Дерогации
1. При надлежно съблюдаване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, държавите-членки могат да дерогират разпоредбите на членове 3 — 6, 8 и 16, когато поради специфичните характеристики на съответната дейност, продължителността на работното време не се измерва и/или определя предварително или може да се определя от самите работници, и по-специално в случай на:
| а) | ръководни кадри или други лица с правомощия за самостоятелно вземане на решения; |
| б) | семейни работници; или |
| в) | работници, които извършват религиозни обреди в църкви и религиозни общности. |
2. Дерогациите, предвидени в параграфи 3, 4 и 5, могат да се приемат със законови, подзаконови или административни разпоредби или с колективни трудови договори, или със споразумения между социалните партньори при условие, че съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка, или че в изключителни случаи, когато по обективни причини е невъзможно съответните рабтници да бъдат компенсирани с такива равностойни периоди за почивка, на тях се осигурява подходяща защита.
3. В съответствие с параграф 2 от настоящия член, се допуска дерогиране на разпоредбите на членове 3, 4, 5, 8 и 16:
3. В съответствие с параграф 2 от настоящия член, се допуска дерогиране на разпоредбите на членове 3, 4, 5, 8 и 16:
| а) | в случай на дейности, при които местоработата на работника е отдалечена от мястото му на пребиваване, включително при офшорна работа, или при отдалеченост между различните местоработи на работника; |
| б) | в случай на дейности по охрана и надзор, които изискват постоянно присъствие с цел опазване на имущество и лица, особено охранители и болногледачи или охранителни фирми; |
| в) |
в случай на дейности, свързани с непрекъснато обслужване или производство, по-конкретно:
|
| г) |
при наличие на предвидимо нарастване на дейността, по-конкретно:
|
| д) |
в случай на лица, които работят в железопътния транспорт:
|