Последно актуализиран на 15 Август 2026 Деклариране на парично дарение от чуждестранно лице – задължения, срокове и санкции
Отговор, предоставен отадв. Десислава Димитрова
на 04 Ноем 2025
Въпрос:
➤ Българско физическо лице получава парично дарение от физическо лице - гражданин на САЩ. Сумата е получена по банков път и имат сключен договор за дарение, но българското физическо лице не го е декларирало и е в закъснение от 11 месеца.
1. Как е най-правилно да се процедира в този случай?
2. Има ли специфики при декларирането, когато дарителят е чуждестранно ФЛ?
3. Какви са санкциите?
4. Къде се декларира и има ли възможност декларирането да се извърши онлайн?
5. Какви документи трябва да се приложат при декларирането му?
6. Колко е данъчната ставка за гр. София?
7. Каква е давността на задължението?
1. Как е най-правилно да се процедира в този случай?
2. Има ли специфики при декларирането, когато дарителят е чуждестранно ФЛ?
3. Какви са санкциите?
4. Къде се декларира и има ли възможност декларирането да се извърши онлайн?
5. Какви документи трябва да се приложат при декларирането му?
6. Колко е данъчната ставка за гр. София?
7. Каква е давността на задължението?
Отговор:
1. Как е най-правилно да се процедира в този случай?
В случай на получено парично дарение от чуждестранно физическо лице, което не е роднина по права линия или съпруг/съпруга, българското физическо лице е длъжно да подаде декларация за облагане с данък върху дарението в общината по постоянния си адрес. Декларацията трябва да се подаде в двумесечен срок от получаването на дарението, но ако този срок е пропуснат, следва да се подаде декларацията възможно най-скоро, за да се минимизират санкциите и да се изпълнят задълженията по закона.
2. Има ли специфики при декларирането, когато дарителят е чуждестранно физическо лице?
Няма особености при декларирането, когато дарителят е чуждестранно физическо лице. Ако дарителят и получателят не са роднини по права линия или съпрузи, дарението се облага и декларира по общия ред, независимо от гражданството на дарителя.
Съществува обаче специфична хипотеза, когато получателят на дарението се намира в чужбина. В този случай данъкът се заплаща от дарителя, а не от получателя. Данъкът се дължи към общината по постоянния адрес на дарителя в България. Това означава, че ако българско лице изпрати парично дарение на лице, което се намира в чужбина, задължението за деклариране и плащане на данъка възниква за дарителя.
3. Какви са санкциите?
Ако не бъде подадена декларация за облагане с данък върху дарението или се нарушат други разпоредби на закона, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева. съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ. Освен това, ако дължимият данък не бъде платен в срок, той се събира заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ. Неплащането в срок на данъка не се счита за административно нарушение, но дължимата сума се събира с лихви.
4. Къде се декларира и има ли възможност декларирането да се извърши онлайн?
Декларацията се подава в общината по постоянния адрес на получателя на дарението. Общините предоставят възможност за онлайн подаване на декларации и плащане на дължимите данъци чрез електронни услуги, обикновено чрез портала на съответната община или чрез Единния портал за електронни административни услуги. За достъп до тези услуги е необходим квалифициран електронен подпис (КЕП).
5. Какви документи трябва да се приложат при декларирането му?
Към декларацията следва да се приложат: договор за дарение (оригинал или копие), банково извлечение или друг документ, удостоверяващ получаването на сумата, както и попълнена декларация по образец на съответната община.
6. Колко е данъчната ставка за гр. София?
Размерът на данъка при дарение на имущество на територията на Столична община е определен в чл. 35, ал. 1 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на Столичния общински съвет. Съгласно тази разпоредба:
· При дарение между братя и сестри и техните деца данъкът е 0,7% върху оценката на прехвърляното имущество.
· При дарение между всички други лица, включително между лица, които не са роднини, данъкът е 5% върху оценката на прехвърляното имущество.
Във вашия случай, тъй като дарението е между лица, които не са роднини, приложимата ставка е 5%.
7. Каква е давността на задължението?
Съгласно чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, задължението за плащане на данък върху дарението се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок. Този срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати данъкът. Ако в този период не са предприети действия по събиране на задължението, то се погасява по давност.
Освен това, независимо от спирането или прекъсването на давността, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението, всички публични вземания се погасяват окончателно, освен в изрично посочените в закона изключения (например при отсрочване, разсрочване, производство по несъстоятелност, наказателно производство или спиране на изпълнението по искане на длъжника).
С уважение:
адв. Десислава Димитрова
В случай на получено парично дарение от чуждестранно физическо лице, което не е роднина по права линия или съпруг/съпруга, българското физическо лице е длъжно да подаде декларация за облагане с данък върху дарението в общината по постоянния си адрес. Декларацията трябва да се подаде в двумесечен срок от получаването на дарението, но ако този срок е пропуснат, следва да се подаде декларацията възможно най-скоро, за да се минимизират санкциите и да се изпълнят задълженията по закона.
2. Има ли специфики при декларирането, когато дарителят е чуждестранно физическо лице?
Няма особености при декларирането, когато дарителят е чуждестранно физическо лице. Ако дарителят и получателят не са роднини по права линия или съпрузи, дарението се облага и декларира по общия ред, независимо от гражданството на дарителя.
Съществува обаче специфична хипотеза, когато получателят на дарението се намира в чужбина. В този случай данъкът се заплаща от дарителя, а не от получателя. Данъкът се дължи към общината по постоянния адрес на дарителя в България. Това означава, че ако българско лице изпрати парично дарение на лице, което се намира в чужбина, задължението за деклариране и плащане на данъка възниква за дарителя.
3. Какви са санкциите?
Ако не бъде подадена декларация за облагане с данък върху дарението или се нарушат други разпоредби на закона, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева. съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ. Освен това, ако дължимият данък не бъде платен в срок, той се събира заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ. Неплащането в срок на данъка не се счита за административно нарушение, но дължимата сума се събира с лихви.
4. Къде се декларира и има ли възможност декларирането да се извърши онлайн?
Декларацията се подава в общината по постоянния адрес на получателя на дарението. Общините предоставят възможност за онлайн подаване на декларации и плащане на дължимите данъци чрез електронни услуги, обикновено чрез портала на съответната община или чрез Единния портал за електронни административни услуги. За достъп до тези услуги е необходим квалифициран електронен подпис (КЕП).
5. Какви документи трябва да се приложат при декларирането му?
Към декларацията следва да се приложат: договор за дарение (оригинал или копие), банково извлечение или друг документ, удостоверяващ получаването на сумата, както и попълнена декларация по образец на съответната община.
6. Колко е данъчната ставка за гр. София?
Размерът на данъка при дарение на имущество на територията на Столична община е определен в чл. 35, ал. 1 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на Столичния общински съвет. Съгласно тази разпоредба:
· При дарение между братя и сестри и техните деца данъкът е 0,7% върху оценката на прехвърляното имущество.
· При дарение между всички други лица, включително между лица, които не са роднини, данъкът е 5% върху оценката на прехвърляното имущество.
Във вашия случай, тъй като дарението е между лица, които не са роднини, приложимата ставка е 5%.
7. Каква е давността на задължението?
Съгласно чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, задължението за плащане на данък върху дарението се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок. Този срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати данъкът. Ако в този период не са предприети действия по събиране на задължението, то се погасява по давност.
Освен това, независимо от спирането или прекъсването на давността, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението, всички публични вземания се погасяват окончателно, освен в изрично посочените в закона изключения (например при отсрочване, разсрочване, производство по несъстоятелност, наказателно производство или спиране на изпълнението по искане на длъжника).
С уважение:
адв. Десислава Димитрова
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "Данъчно и трудово право на практика: 19 решения на казуси"!